Не са много хората, които дълги години след пенсия не са забравени от бившите си колеги и началници. Сред тези щастливци е Еленка Цанева, която на 21 януари тази година празнува 90-годишен юбилей и бе отрупана с хубави пожелания и подаръци. И по всичко личеше, че поздравленията от МВР не са просто отбий номер, а съвсем искрени и признание не само за професионализма на колегата, но и за чисто човешките качества на възрастната жена. Именно защото такова отношение не се среща всеки ден, се постарахме да разберем коя е Еленка Цанева. А бившата служителка на полицията и първата жена в Бюрото за задгранични паспорти в Русе се оказа пълна с изненади.
И на 90 години тя рецитира поезия без засечки
В репертоара й има стихове на най-известните български поети. Дъщеря й Мариана разказва, че баба Елена успешно забавлявала правнуците си. От вестникарска рубрика учела детски стихчета, а после ги декламирала пред малчуганите. Баба и внуци разигравали домашен театър, като поставяли баснята на Крилов „Щурецът и мравката“. Възрастната жена майсторски си преправяла гласа, за да влезе в ролята. Мама още от млада има страст към театъра и дори беше част от самодейната трупа на МВР, казва Мариана. Навремето участвала в криминалната пиеска „Чантата на леля Катя“. Постановката била играна в градския театър, а после гостувала в Силистра.
Мама наистина е артистична и обича литературата, вероятно генът си казва думата, все пак тя
има родствена връзка с големия български писател Йордан Йовков
издава Мариана. Коренът на Еленка Цанева по майчина линия е от Жеравна. Знае, че майка й и Йовков са братовчеди, но точно какви не може да каже. Мъжът на нейна братовчедка от Сливен преди години се заел да прави родословно дърво, но докъде е стигнал, не й било известно.
И без това обаче Йовковите разкази и особено неговите „Старопланински легенди“ са на голяма почит в семейството на Цанева. Баба Еленка разказва, че прототипът на Шибил е местен циганин. Неговата къща се намирала зад дядовата й. И кафенето на Велико кехая е виждала с очите си.
Иначе Еленка е родена в Бургас. Майка й починала при раждането, а години по-късно баща й се оженил втори път. Мащехата  недолюбвала момичето, все то било виновно за всичко. От тормоза го спасила лелята, сестра на майка й, като го осиновила.
Така Еленка идва в Русе и остава завинаги
Тук момичето завършва девическата гимназия „Баба Тонка“, а после става учителка в село Бръшлен.
Нямах педагогическо образование, но по това време тъкмо Южна Добруджа беше отново присъединена към България и учителите не стигаха, разказва Цанева. Така 3 години преподава в началното училище, а после решава да учи педагогика в Силистра.
През 1946 година обаче се омъжва за офицера Димитър Маринов Цанев. Работата му го отвежда в София, после в Плевен, а съпругата го следва и се отказва от педагогическото образование.
През 1952 година семейството отново се връща в Русе и тогава Еленка Цанева започва работа в тогавашната милиция. Първо като секретар в Околийското управление, после в деловодството, а след това в Бюрото за международни паспорти. Дълги години, след като се пенсионира, остава в МВР на нещатна служба със заплата 80 лева. 
И много се гордее с награда хурка 
Не, това не е шега. В годините на социализма директорът на милицията наистина подарява на Еленка Цанева хурка заедно с грамота за трудовите й успехи. Това се случва точно на 50-годишния й рожден ден. Беше 21 януари 1973 година, празнувахме Бабинден в ресторанта на МВР на ул. „Славянска“, изведнъж от микрофона директорът Иван Пенчев ме поздравява и ме изненадва с грамота и 50 червени карамфила плюс един бял, защото нали е прието цветята да са нечетен брой, спомня си баба Еленка. После прибавя и хурката, оркестърът свири компарсита, а шефът я кани на танц. Тангото беше любимият ми танц, но тогава толкова се развълнух и притесних, че краката ми буквално се схванаха, обърках стъпките, връща лентата на спомените Цанева.   
Вместо да се обиди заради уреда за предене, безполезен вече предмет, жената го прибира като скъп спомен, защото бил символ на трудолюбието на българката. Днес времената и нравите са съвсем други.
Разбира се, не всички признания за работата на Еленка са били символични. Цанева никога няма да забрави екскурзията в бившия СССР, която от  „Балкантурист“ й подарили. Така обиколила 8 от столиците на републиките в бившата съветска държава.
По онова време служителката не жалела време и сили, винаги била на линия, когато спешно се налагало да се реши нечий паспортен проблем. Било 1 часа посреднощ, когато автобус с екскурзианти от Хасково бил задържан на границата в Русе, защото един от тях се оказал с нередовен документ заради някаква грешка. За да може автобусът да отпътува, на Еленка се наложило по никое време да се свързва с милицията в Хасково и да поправя гафа. И това не бил единственият подобен случай, жената често оставала до късно на работа, защото знаела, че от нея зависи колко бързо ще изготви документите на хората.
Едно човешко съчувствие й изкарало наказание
но нито тогава, нито сега Еленка съжалява за стореното. Болно дете имало шанс за лечение в Букурещ и затова се налагало майка му често да го води до там. Само че жената деляла от залъка си, защото всичко това струвало пари, а доходите й като пощаджийка не били високи. Когато посред зима майката се явила пред Цанева по една басмяна рокля, направо скъсала сърцето й. Затова вместо да таксува визата й по скъпата тарифа, тя я минала по евтината. А когато я наказали, Цанева не премълчала, а казала: „Държавните закони може да са важни, но не забравяйте човешките закони“.
Възрастната жена споделя, че за нея винаги службата е била много важна и затова дори понякога пренебрегвала децата си. Но се гордее с тях, защото нито синът, нито дъщерята са я изложили.
Мариана също като майка си се е пенсионирала като служител на МВР, а сега я гледа като писано яйце. 90-годишната жена разчита на нея, защото синът Румен отдавна живее далеч от родния дом. Дипломатическата кариера го отделила от Русе.
Румен Цанев е бил генерален консул на България в Солун
работил е и в посолството ни в Атина, а се е пенсионирал като служител на Министерството на външите работи.
Майката разказва, че синът й завършил корабно инженерство в Рощок. Започнал да следва във Варна, но след първата година като отличник получил шанс да продължи образованието си в чужбина. Измежду Гданск и Рощок той предпочел източногерманския град. Според баба Еленка там синът й живял в една стая заедно с бившия ректор на Русенския университет Марко Тодоров.
След като завършил в бившата ГДР, Румен се върнал в Русе и работил една година в корабостроителницата. Оженил се в родния град за Севдалина, почти съседско момиче, красавица. Еленка показва сватбена снимка на сина и снахата и отваря скоба за кумовете - Тодор Чернев, голям приятел на сина й от ученическите години, днес светило в гинекологията, и Мария Чернева, майката на днешната говорителка на Външно министерство Весела Чернева. По време на сватбата Тодор не бил женен и кумувал на сина й с жената на брат си.
Сватбата била тук, но не било писано синът да остане при майка си. Изпратили го да учи международни отношения в Москва, а след това започнала дипломатическата му кариера. В съседна Гърция отраснали и двете му деца - момче и момиче, които сега живеят в Ню Йорк. Баба Еленка много се коси, но знае, че стотици хиляди други българи са потърсили реализация в чужбина. Утешава се обаче с факта, че малкото момиченце, сега само на 6 месеца, на внучката й Елена, е кръстено Калина, на името на одухотвореното дърво в баладичната поема на Пенчо Славейков „Неразделни“, която прабабата толкова обича. Значи в Ню Йорк ще расте и българският дух, убедена е 90-годишната жена.