Всички казани за днешния ни гост суперлативи имат действителна, а не куртоазна стойност. Това наистина е една от марките в световното изкуство и един от символите на световната култура. В момента е втората най-голяма сцена в Европа след Ла Скала, но не това е важно, а че появата на трупа от този храм е събитие на всички континенти. Това е знаменитият Болшой театър, чиято биография започва на днешния ден преди 239 години.
Въпреки че театърът е дом както на балетното, така и на оперетното изкуство, много хора асоциират Болшой театър с уникалните изпълнения на Болшой балет. Световно известната трупа стартира през 18 век като училище по танци в московско сиропиталище и развива свой собствен, уникален стил. Десетилетия наред състава на Болшой балет изнася множество красиви постановки както на сцената на московския театър, така и по целия свят.
Именно в Болшой театър 
за първи път през далечната 1887 великият Чайковски представя „Лебедово езеро“
Там са и премиерите на редица култови балетни постановки.
Операта в Русия също започва традициите си от Болшой театър. Сцената на театъра е възпитавала вкуса на московчани и гости на града още от края на 19 век.
Росини, Верди и Пучини са само част от творците, които разказват чрез изкуството си своето вдъхновение под прожекторите на руския театър.
Но да се върнем в началото. На 28 март 1776 година губернаторът на Московска губерния княз П.В.Урусов получава разрешението, за което е помолил императрица Екатерина II - да построи един 
дом на изкуствата, в който да се изнасят театрални представления, концерти, балове и маскаради
В първоначалния проект се предвижда сградата да предлага и други емоции - например залагане в ново казино. Името на театъра е „Петровски“, наречен така на улицата, на която е издигнат - „Петровка“. Но този театър така и не показва нито едно представление, защото злощастно изгаря малко преди откриването му.
Но князът не се отказва и възлага на своя доверен английски предприемач Майкъл Мадокс да изгради театъра отново. Британецът се наема със задачата и действа с размах. Сметката за сградата с тухлени стени, бели каменни орнаменти и красив дървен покрив излиза 130 000 сребърни рубли - с цели 50 000 над предвиденото, но резултатът е впечатляващ и никой не прави въпрос за преразхода - огромен както всичко в прострялата се на два континента Русия. Пък и той е за сметка на Мадокс, който се надява да си възвърне парите от бъдещите приходи от представленията.
На 30 декември 1780 година се състои 
бляскаво откриване на новата гордост на Москва
наречена „Болшой Петровски театър“. Театърът разполага с партер, три балкона, галерии и специални ложи. Побира нечуваните за времето си близо 1000 души. Ложите са приказно луксозни и се продават на богати ценители на цени от 1000 рубли нагоре, но има и много по-достъпни места. Билетите в партера струват по 1 рубла, които за времето си не е малко, но не е и непосилно.
През първите 14 години театърът представя 425 оперни и балетни спектакли, но собственикът затъва във финансово блато и се разделя с любимото си отроче. Така новият храм на изкуството става Имперски, но не за дълго. През 1805 година театърът изгаря и на мястото му сякаш остава една дълбока рана.
Болката от пожара продължава да тлее дълго, чак до 1816 година, когато московската градоустройствена комисия обявява търг за строителство на нова сграда на мястото на изгорялата.
Всъщност 
театърът изгаря до основи четири пъти -
през 1780, 1805, 1812 и 1853 г. Най-страшният пожар бушува в продължение на няколко дни през 1853 г., когато се разтопяват дори чугунените колони, поддържащи ложите на първи балкон. 70 възпитаници на детската театрална школа, които в този момент се намират на сцената, са спасени, но умират 7 дърводелци.
Интересните истории около театъра и трупата са не една и две. На 19 август 1979 г. съветският балетист Александър Годунов иска политическо убежище в САЩ, предлагат му заплата от 150 000 долара на година. Работи малко над 2 години и напуска заради конфликт с Михаил Баришников. Успява да види майка си и брат си едва през април 1995 г., месец по-късно умира във вилата си в Западен Холивуд. Йосиф Бродски пише за него, че не е успял да се адаптира и е починал от самота.
През 1988 г. ръководството на Болшой 
принудително пенсионира почти всички най-добри балерини и балетисти
на театъра, сред които Мая Плисецкая, Владимир Василиев, Екатерина Максимова, Михаил Лавровски, Наталия Бессмертнова, Нина Тимофеева. Обществото е потресено.
„Беше им предложено да работят на договорни начала. Тяхното място трябваше да бъде заето от млади артисти. Може да се танцува дълго, но да се гледа това - не“, казва по този повод хореографът Юрий Григорович. Някои от балетистите и до днес не са преглътнали обидата.
На 7 март 1995 г. самият Григорович подава молба за напускане заради конфликт с директора Коконин. Три дни по-късно верни на Григорович правят стачка срещу Коконин. По програма е предвиден балетът „Ромео и Жулиета“. Залата е препълнена, диригентът обаче го няма.
Завесата се вдига и половината от балетистите са с всекидневните си дрехи
Спектакълът е провален, а на следващия ден излиза заповед за уволнение на стачкуващите. Съдът ги връща на работа и на следващия ден цялата трупа подава молба за напускане.
„Нито един от партньорите й не може да я вдигне“, казва за балерината Анастасия Волочкова директорът на театъра Анатолий Иксанов. Тя е първият човек в Болшой уволнен по такава причина. Журналисти вземат мерки на балерината и я качват на кантара. Съдът признава, че е допуснато нарушение на трудовото законодателство, а министърът на труда Починок се обявява в подкрепа на балерината. Но Волочкова не се появява на сцената, тъй като й предлагат само второстепенни роли.
Най-много фенове в историята на театъра има певецът Сергей Лемешев
След като убиват неговия герой Ленски, половината зала се изпразва. Веднъж фенове виждат как певецът и съпругата му - оперната прима Ирина Масленникова, се карат и решават да й отмъстят. Когато тя изпълнява ролята на Виолета в „Травиата“, на сцената се изсипва дъжд от дребни монети. Най-ревностните пък няколко пъти бият певицата и тя се обръща за защита към съда.
Сред символите на балетната трупа е Мая Плисецкая. Но министърът на културата Фурцева, след като гледа нейно изпълнение в „Кармен сюита“, издава заповед: „Закрийте си бедрата!“ и обявява примабалерината за предателка, защото танцувайки подобно нещо предавала класическия танц. 
Всеки ВИП гост на Кремъл обаче задължително е воден да гледа „Лебедово езеро“ с Плисецкая
Веднъж прочутият оперен бас на Болшой театър Фьодор Шаляпин изпява народната песен „Дубинушка“ на сцената на Болшой. Разгневен, Николай II настоява да бъде изгонен „голтакът“ от Императорския театър. Шаляпин е поставен под наблюдението на царската полиция.
От 2005 до октомври 2011 г. сградата е затворена за грандиозен ремонт.
В реставрацията са вложени близо 452 млн. евро - 16 пъти повече от първоначалната оценка. Възстановена е оригиналната акустика на залата, която е позагубила блясъка си вследствие на некачествени ремонти през годините.
Възвърнат е изначалният чар
на мега съоръжението - реставрирани са историческият таван и позлатените ложи, изящните статуи, меки кресла, пищно украсени помещения, които са само част от интериора на Болшой.
Идеята е да се пресъздаде духът и атмосферата на 19-ти век. С тази цел е заменена златисто-червената завеса на Болшой и изобразените на нея сърп и чук. Болшой театър вече разполага с нови хидравлични сценични устройства, а самата сцена е с изцяло нов дизайн, който позволява по-лесната работа на балета. Нов подземен етаж пък се използва за камерни концерти.
На сцената на Болшой повече от половината от представленията са дело на руските културни дейци. Болшой театър се е превърнал в институция и една от основните двигателни сили не само на руската, а и на световната култура и изкуство.
По материали от Интернет.