Десислава Атанасова е родена на 8 октомври 1978 г. в Дулово
Завършила е право, политология и европейска интеграция
Била е общински съветник в Русе и шеф на комисията по законност, обществен ред и сигурност в ОС
Народен представител от 2009 до 2012 г. и председател на парламентарната комисия по здравеопазване в 41-ото НС (от 14 юли 2010 г. до 21 март 2012 г.)
Министър на здравеопазването от 21 март 2012 до 13 март 2013 г.
В момента е депутат, зам.-председател на правната комисия на парламента и председател на временната комисия на НС за проверка на КТБ. Автор на интервюто с нея е Кристина Кръстева.

- Г-жо Атанасова, като председател на временната парламентарна комисия за КТБ как гледате на новината от вторник, че Цветан Василев е продал 5 ключови за България дружества на един-единствен собственик? Трябва ли държавата да се намеси при такава концентрация на важна собственост?

- Не само че българската държава е задължена да го направи чрез Комисията за защита на конкуренцията, но и Европейската комисия е задължена да даде становище по тази сделка.

- Очаквате реакция и оттам?

- Не само очаквам. Законодателството е уредило тези случаи и трябва да се произнесе за наличието на концентрация. При всички положения ще е полезно

да разберем и
произхода на
средствата за
въпросната
сделка,

въпреки че тя е за 1 евро.

- Имате предвид произхода на парите за покриване на 900-те милиона дългове, които поема бъдещият собственик?

- Да. Подкрепям призива на правителството, че е редно обществото да има изключително много информация по хода на тази сделка, която още не е ясно дали е приключила и дали ще е факт.

- Вашата комисия не може ли да стигне до информация дали тя е финализирана?

- Предметът на дейност на нашата комисия са фактите и обстоятелствата, довели до източването на КТБ за периода 2009 - 2014 г. На заседанието във вторник бе предложено периодът да бъде разширен назад до 2000 г.

- Това значи да проверявате и факти от времето на Иван Костов и царя.

- Точно така. Във вторник това не беше гласувано, тъй като смятаме, че всеки един от нас трябва да го съобрази с мнението на парламентарната си група. Вчера нито една ПГ нямаше готовност да заяви “за” или “против” разширяване на обхвата на комисията. Важно е да фокусираме вниманието си не само върху периода, фактите и обстоятелствата. Най-важното е как е станало факт това източване и да предприемем такива законодателни промени, които да гарантират, че това ще е последният подобен случай.

- Според вас каква част от сделката на Цветан Василев с купувача Пиер Луврие е допустима?

- Сделката беше новина не само за мен и комисията, която ръководя, но и за всички ни. Наистина е странно да се свика една пресконференция и да се обявят сделки, засягащи в такава степен обществения интерес. Едно от дружествата засяга разпространението на сигнала на обществената телевизия. Иначе извън контекста на това, че

тези дружества
вероятно са били
ползвани за
обезпечение по

кредити в КТБ, всяка сделка между юридически лица е напълно допустима, стига да имаме легален и обявен по надлежния ред произход на средства. И стига да имаме инвеститор, зад чието име и гръб не стоят различни интереси или такива на основния акционер в КТБ, както и, да речем, руски или каквито и да било.

- Има ли риск от пробив в националната сигурност?

- Нашата комисия не разследва всички, които проявяват интерес към различни юридически лица в България. Ако сте права, че това засяга националната сигурност, имаме институции, които са компетентни и ангажирани със защитата ѝ.

- Целта ви обаче не е да стигнете до самия Цветан Василев, а до информацията дали държавните органи, които е трябвало да контролират банката, са го направили.

- Това е предметът на дейността на комисията - да провери дали длъжностните лица от държавните институции, които са имали ангажимент да контролират, са си затваряли умишлено очите. Ако Народното събрание вземе решение обхватът на дейност на комисията да бъде разширен, ние сме длъжни да се съобразим. Имаше и друго предложение вчера - въпреки че няма изрично записан текст по отношение на акционера на дружеството, изслушванията да обхванат и други лица извън кръга на служебно ангажираните. Това може да допринесе за разкриването на обективната истина кои държавни институции не са си свършили работата.

- Какво се случи на първото заседание на комисията ви във вторник?

- Част от въпросите, зададени от колегите, получиха отговор при изслушването в рамките на 3 часа и половина. Участваха управителят и подуправителите на БНБ, малко говориха и квесторите. На следващото заседание ще бъдат поканени в същия състав, вероятно допълнени от бившите подуправители г-н Симеонов и г-н Гунев, както и от служители на управление “Банков надзор” в БНБ. Защото стана ясно, че

никой не поема
отговорността за
това, че не е
осъществяван
банков надзор,

че в ничии правомощия не влизат наблюдението, дори посещението на място в банката и установяването на всички дейности дори във времена, когато банката е била в топ 4 на България и се е движела в изключителен ръст. Затова колеги предложиха да се събере допълнително информация от работещите в “Банков надзор”. Тепърва ще изслушваме и други институции - финансовото разузнаване и ДАНС.

- Има ли някаква дупка в законодателството, щом излиза, че отговорността изтича някъде? И това налага ли ремонти по него?

- Законът за кредитните институции и този за БНБ, в частта за отговорността на длъжностните лица, е от 1998 г., след една друга банкова криза. Тогава са го работили експерти на МВФ, БНБ и бюджетната комисия на НС. Но факт е, че

е необходимо да
разпишем
по-детайлно
отговорностите -
както на
БНБ, така и
на подуправителя

с управление “Банков надзор”. Защото ето - оказва се, че в настоящата ситуация няма адресат, на когото да зададем въпросите и към когото да отправим исканията за разкриване на обективната истина. Някак между параграфите на закона се губят пряката и личната отговорност. Затова и основната задача на тази комисия е да подготви такива законодателни промени, които да гарантират, първо, че отговорността ще се носи от всеки, натоварен с определени права и задължения с оглед на длъжността си. Второ - да се напишат правила, които да бъдат предхождащи една подобна банкова криза, защото в момента действаме адхок - както по отношение на Закона за банковата несъстоятелност и назначаването на временен синдик, така и по отношение на промените на режима за цесиите и прихващанията.

- Искрен ли е Искров, като ви е казал, че няма проблем да си даде оставката, но не сте му били намерили наследник?

- Всъщност предстои мандатът му да си изтече. От месеци насам премиерът, финансовият министър и г-жа Менда Стоянова го призовават да си подаде оставката. Аз в този случай не съм човекът, който ще представи кандидатурата за гуверньор на БНБ. Надявам се, че председателят на бюджетната комисия, финансовият министър и премиерът са обсъждали номинации.

- Амбицирани ли сте в комисията да се срещнете и със самия Василев, за да му зададете въпроси? Не че може да го накарате да се върне, но например да отидете вие до Сърбия или да говорите по скайп?

- Звучи ми несериозно да направим изнесено заседание на комисията в Белград. Има такова желание у доста членове на комисията, но доколкото разбирам, нито Цветан Василев има някакви намерения да дава обяснения пред нашата комисия, нито органите, които биха могли да разрешат неговата екстрадация, ще го направят. Мога да предположа, че той ще ни изненада с отворено писмо, каквито напоследък по различни поводи и споделяния на негови мечти четем. Но не очаквам лично присъствие, нито пък такова по скайп.