Никой не измисля ястията, те се развиват - това казва Иън Доудинг, който е автор на световно известния Банофи пай. Името на вкусния сладкиш е игра на думи от английските „banana“ - банан и „toffee“ - карамел. Говори се, че това бил един от любимите десерти на Маргарет Тачър, а също и че е сред най-популярните лакомства, сервирани в Бъкингамския дворец. Тайната на Банофи пай е в млечния карамел, известен днес и като дулсе ди лече, а заслугата Иън да научи как се прави е на неговата сестра. 
Началото на успешния поход по света на банановия пудинг е през 1971 г. в ресторанта „The Hungry Monk“ /“Гладният монах“/ в малкото английско градче Jevington, Източен Съсекс. То и до днес е нещо като живописен резерват на много средновековни архитектурни забележителности, сред които и местната енорийска църква „Св. Андрей“. И името на самия ресторант съвсем не е случайно. Първоначално на мястото имало 4 монашески къщи, построени през 14 век, които по-късно били обединени в една сграда. Именно тази сграда купува Нигел Маккензи и отваря ресторант през 1968 г.
От същата година главен /и единствен/ готвач там става Иън Доудинг. Дотогава той е преминал специално кулинарно обучение, натрупал стаж като помощник готвач и когато идва в „Гладният монах“, носи със себе си много рецепти, включително и едно листче, на което пише BCT. Това са съкращенията, които са използвали в кухнята на предишната му месторабота, за да обозначат един американски пай - BlumТs Coffee Toffee Pie, рецептата за който много ревниво се пазела от главния готвач, защото си я бил донесъл от Америка. Паят бил направен от сладка тестена подложка, върху коята имало мек карамел и обилно количество ароматизирана с кафе сметана. Точно за този мек карамел не било ясно как се прави и Иън тутакси забравил за листчето с BCT pie. Имал много друга работа - да състави цяло меню, а като се има предвид, че това е времето на кулинарната революция в Англия, това не било никак лесно. Той въвел пилешките палачинки, мусаката, рататуй, които успешно започнали да конкурират традиционните коктейл от скариди и стек Даян.
Веднъж в разговор сестрата на Иън му разказва как се прави карамел от кондензирано мляко - неотворените кутии се варят на тих огън няколко часа и в резултат става мек и ароматен карамел. В главата ми светна лампичка - ще възкреся BCT пая, разказва по-късно самият Иън. Приготвянето на карамела обаче не минало без изненади като тази, че веднъж, останали на сухо, . кутиите с кондензирано мляко гръмнали и оплискали стените на кухнята. Оттогава Иън вместо да ги вари, започнал да ги слага във фурната. Когато мечтаният карамел бил все пак направен, двамата със собственика на ресторанта Нигел Маккензи започнали да експериментират варианти с плодове, за да олекотят десерта. С ябълки се получило горе-долу, с портокали и мандарини било направо отвратително. Тогава Нигел предложил банани и резултатът бил впечатляващ. Появил се обаче проблем с името - било много дълго за изписване като пай с банани, карамел и сметана с кафе. И отново Нигел взел по една сричка от банани и карамел и измислил нова дума - Банофи, която днес дори е вписана в Оксфордския речник на английския език. Без това име нямаше как да проследим растящата популярност на пая, признава Йън, който обаче не съжалява, че не са патентовали името. Защото „никой не измисля ястията, те се развиват“.
Първоначално двамата нямали намерение паят да е постоянно в менюто, но той толкова много се харесал на посетителите на „Гладният монах“, че те започнали да звънят по телефона, за да питат дали го има, за да отидат. След това започнал да се предлага и в другите ресторанти, а след години приятели на Йън, връщащи се от чужбина, му разказвали, че и в Америка, и в Австралия се предлага Банофи пай. Иън не държи в тайна рецептата, напротив - публикувал я е на сайта си iandowding.co.uk, защото единствената му претенция като автор е тя да се спазва точно.
Ресторантът „Гладният монах“ е затворен през 2012 г поради невъзможност на собственика да се справи с разходите. Но преди това на фасадата му е сложена синя табела, че това е родното място на Банофи пай.
 

Банофи пай

/оригинална рецепта на Иън Доудинг/
Необходими продукти:
за тестото:
250 г брашно
25 г пудра захар
125 г масло
1 яйце
1 яйчен жълтък
за гарниране:
2 кутии кондензирано мляко
5-6 узрели банани
425 мл сметана 30%
1 ч.л. нес кафе
1 ч.л. пудра захар
щипка мляно кафе
Начин на приготвяне:
Брашното и захарта се слагат в купа. Маслото се  нарязва на кубчета и се стрива заедно с брашното и захарта, докато се получат фини трохи. Добавят се яйцето и жълтъкът и се разбърква, докато се получи тесто. Слага се за половин час в хладилника, след което се разточва тънко и се слага върху хартия за печене в тава за пай, като се обличат и страните й. Вътре се изсипват зърна боб, за да не се надига основата, и се пече 15 минути в предварително загрята на 180 градуса фурна. След това зърната се изваждат и тавата се връща във фурната, докато основата на пая стане равномерно златиста. Оставя се да се охлади.
Неотворените кутии кондензирано мляко се слагат в дълбок съд, покриват се с вода и се слагат на печката да заврат. Съдът се покрива с капак и се слага в загрята на 150 градуса фурна за 3,5-4 часа. След това кутиите се изваждат и се оставят да се охладят, преди да се отворят. колкото повече кондензираното мляко се готви, толкова по-гъст и тъмен става карамелът.
Когато основата се охлади напълно, отгоре се намазва с изстиналия млечен карамел. Бананите се обелват, нарязват се по дължина и се подреждат върху карамела. Сметаната се разбива с нес кафето и захарта до състояние да запазва формата си. Разстила се върху бананите и се поръсва пестеливо със смляното кафе.
Паят не се замразява. Ако няма веднага да се консумира, се увива с фолио.