Било снежна и люта зима на 3 февруари 1964 г., когато в Русе се родил Дауд Ибрям. И тъй като назначеният тези дни за втори път за директор на Регионалната екоинспекция в Русе бил първото дете в семейството, продължил името на дядо си. Роднините обаче не го харесали много, тъй като им се струвало доста архаично, макар да означава „скъп, любим“. Предложили Ердинч и до трети клас всички му казвали така, дори и в училището.
И сега, ако попитате в Юделник за Дауд, може и да не ви отговорят, но всички знаят за Ердинч, шегува се директорът. Дали заради двете имена /като не броим и третото, наложено от онзи срамен „възродителен процес“/ или заради щастливото детство в Юделник, първородният син пораснал толкова много, че
само 5 сантиметра го делят от двата метра ръст
След две седмици шефът на еколозите ще навърши 50. Сам не усетил как ги навъртял, а всъщност плановете му за живота тепърва предстоят.
Голямата загадка, в която само тесен кръг от хора са посветени, е с коя дама той споделя последните осем години.
И сега няма да кажа, но ще вдигна сватба, обещава юбилярът.
Поглежда назад, спомня си преживяното и твърди, че не съжалява за нищо. Обиколил е света, учил е, създал е вечни и здрави приятелства, щастлив е с професията си и неостъпчив в опазването на чистотата на Русе.
След основното училище в Юделник Дауд Ибрям записва тогавашния Техникум по селско стопанство в Образцов чифлик. Завършва с отличен елитната специалност „Агрохимия и растителна защита“ и завинаги се отдава на лечението на растенията от вредители. Кандидатства в Пловдив, в Аграрния университет, където продължава да трупа знания за торове, пестициди, хербициди и всякакви химии.
Преди да седне на студентската скамейка обаче, като всеки български младеж, трябва да отбие военната си служба. Естествено в редиците на Строителни войски - там изпращаха огромната част от момчетата с различни от българските имена. Късметлия е, че две години все пак е в Русе и строи Корабната. Там го сварва насилствената смяна на имената в началото на 80-те години.
Рано или късно това ще влезе в учебниците по история като факт, който
не бива да се повтаря никога повече
сдържан е Дауд Ибрям.
Когато трябвало да стане Диян, баща му го посетил в казармата и единственото, което му казал на портала, било „Бъди умен и не прави глупости!“.
Това се отнасяше не само за мен, а и за другите момчета, които бяха около мен, спомня си Дауд.
Няколко дни по-късно майка му успяла да влезе в Цех 1 на Корабната, да го прегърне, да си поплаче и да се увери, че синът й е добре.
Болезнен период беше, много неща видяхме, на много хора животът им се преобърна, но аз съм благодарен на приятелите си за подкрепата, разказва екошефът.
Голяма част от студентската тайфа на Дауд са стари приятели от Русе, които знаят, че той, макар и Диян, всъщност е мюсюлманин.
Имаше създадени негативни настроения към нашето малцинство в онзи период, но
никога никой от приятелите ми не ме е пренебрегвал заради произхода ми
категоричен е той.
Нещо повече - един покрив и една храна от първия ден на техникума в Русе до последния в Пловдив дели с Иван Дражев, сега търговски представител на швейцарска компания за растителна защита.
Не минава Коледа, Великден и Ивановден, без да се видим или чуем, той не пропуска Байрам да ми се обади, а рождените дни са ясни - винаги ги споделяме, пояснява приятелят.
През 1985 г. Дауд Ибрям е в първи курс и четири години по-късно, през 1989 г. вече е на финала на следването. Тогава е онази „голяма екскурзия“, или казано без евфемизми нареденото от комунистическата Партия с главно „П“ подгонване на десетки хиляди семейства към Турция. Докато Дауд се опитва да се прибере на село при родителите си,
пътищата са завардени, постове проверяват всеки
а колегите му от Шумен и Кърджали разказват за сериозни проблеми между власти и население.
По никакъв начин не можех да разбера какво става вкъщи, тъй като не можеше да се говори много по телефоните, брат ми Белгинч беше в казармата, тревожех се за близките си, разказва Дауд.
Когато през един майски ден все пак успява да се прибере, заварва къщата им наводнена и хаосът е пълен. Стотици хиляди мюсюлмани поемат пътя към Турция, други тръгват към Австрия, Швеция и Германия. Част от тях са приятели и роднини на Дауд. Тъкмо решил, че ще поема и той нанякъде, след като вземе в ръце дипломата си, властите затворили границите.
След размирните времена му дават ясен знак, че няма как да продължи с университетска дейност.
Тогава като че ли се заинатих и реших да обърна света
но да продължа с науката в много по-елитно учебно заведение някъде по света, спомня си амбициозният инженер.
Започва активно да учи английски, но за начинаещ било почти абсурдно да навакса за SAT и TOEFL. В същото време в Берлин пада стената, социализмът в Европа рухва, а идеалите и мечтите пълнят с надежди площадите и сърцата на младежите. Като млад висшист и член на ДПС Дауд Ибрям е избран за кмет на Юделник от 1991 до 1995 г. Впрочем в партията влиза с желание и амбиция да се промени животът на хората към по-добро. Кметският стол обаче не му е достатъчно удобен и го влече научната работа в растителната защита. Започнал да търси по вестници и списания обяви за университети в Европа, САЩ, Канада и Австралия. От САЩ и Канада пристигат потвърдителни писма, но
таксата от 20 000 долара е абсолютно непосилна
за Дауд, особено през Виденовата зима. Решава, че освен пари му е нужна и допълнителна подготовка по английски.
Така получава виза за ЮАР и в следващите три години животът му преминава в Йоханесбург. Кара камион в началото, продава в магазин, но късметът му се усмихва във фирмата на италиански емигранти за растениевъдство. При поредния езиков тест резултатите му са отлични и му отварят вратите за Швейцария, Германия, Канада и САЩ. Университетът в Гьотинген, Германия, предлага най-добрите условия и точно преди новата 2001 година Дауд Ибрям записва специализация по неговата си страст - защита на растенията. Преминава всички проверки, внася банкова гаранция, държи изпити, за да му признаят обучението в България, и е приет по всички правила на тази система.
Научната му дейност е свързана с изследване на
микроорганизъм, който е в основата на биопрепарати за защита
на растенията от бяло гниене. Целта на Дауд Ибрям е да направи възможно тези методи да се използват и в България. От годините в Германия си е запазил талисманче - монета от 1 марка, която вече е нумизматична рядкост, но му напомня за първите стъпки в тази подредена и ясна държава.
Перспективите пред Дауд Ибрям изглеждат ясни, но през 2005 година настъпва поврат. Тогава за зла участ майка му се наранява, счупва бедрена кост и състоянието й е тежко. За отговорния син има само един път - обратно към България. След като майка му се възстановява, е поканен от Пловдивския университет да специализира екология. Завършва успешно и това го прави един от малкото добре подготвени специалисти в тази област. По времето на Тройната коалиция се явява за първи път на конкурс за директор на РИОСВ-Русе и заема поста в продължение на три години до изборите, които печели ГЕРБ.
Разместването на фигурите в голямата политика прави възможно връщането му на мястото отново още през горещото лято на миналата година. Все пак Дауд Ибрям е член на Областния съвет на ДПС и бивш областен шеф на партията. Твърди, че ще направи всичко, за да запази въздуха, почвата и водата на Русе чисти. Ясно му е, че битки ще има и няма да са никак леки, щом отсреща стоят промишлени гиганти.
Когато не решава партийни и екопроблеми, Дауд Ибрям активно спортува. Баскетболът и футболът са му страст още от техникума, но вече внимава повече с топката.
Заклет фен е на италианския „Милан“
Още пази първите си детски спомени за красив футбол от Световното първенство в Германия през 1974 г.
Пред очите ми е финалът между Германия и Холандия с великия Кройф - на черно-бял телевизор, но с превъзходни играчи, пали се фенът.
Победата в този двубой е за Германия, а 10-годишното момченце дори не подозира, че животът ще му върже пътищата на джуфка и ще го заведе точно в тази шампионска страна.
Тази година, когато навърта 50-годишен жизнен опит, Дауд Ибрям е решен да направи и дългоочакваната стъпка към брачния съюз. Обещал е и по всичко личи, че ще удържи на думата си. Надява се и на Божията помощ, защото вярва, че „Господ наказва лошите и помага на добрите“.