Шарл Луи де Секонда, барон дьо Ла Бред и дьо Монтескьо. Това е пълното име на днешния рожденик, чиито трудове присъстват в библиотеката на всеки юрист и чиито идеи са дали голяма част от облика на съвременната демокрация. Говорим за човек, живял от края на 17 до средата на 18 век! Столетия по-късно много от вижданията му за обществото са все така прозорливи и актуални, а в прословутото лансирано от него разделение на властите се кълнат както искрените демократи, така и маскираните като радетели за народовластие лицемерни популисти и мечтаещи за фасадна демокрация с еднолична власт сатрапи. Няма да е пресилено, ако кажем, че Монтескьо е западният философ, който най-добре познава анатомията на властта, зависимостите между различните й функции и начините те да бъдат поставени под взаимен контрол в името на обществения интерес.
Мислителят със синя кръв
проплаква за пръв път на 18 януари 1689 година в аристократично семейство в замъка на Ла Бреде, близо до Бордо. Син е на Жак дьо Секонда и Мари-Франсоаз де Песнел, баронеса дьо Ла Бреде. И макар че е роден със сребърна лъжичка в устата, детството му не е само дантели, прислуга, класическа музика и добри обноски. Още на 7 години Шарл губи майка си и светът за него става едно по-хладно място за живеене.
Но границата между двете ренесансови столетия не е време за депресии, а за силни характери. Затова Монтескьо продължава напред по пътя си и от 1700 до 1705 година е ученик в Католическия колеж в Жули, близо до Париж, където завършва право, а от 1716 до 1726 година е председател на местния парламент в Бордо.
На 26 години Шарл Луи де Секонда се жени за протестантката Жана де Лартиг, която му носи значителна зестра и това е първата стъпка на младия мъж с титла, но със сравнително скромно състояние, към материалната независимост. А тя, уви, много често е основна предпоставка за духовната свобода. Благосъстоянието му расте през следващата година, когато наследява богатството на чичо си, както и титлата Барон де Монтескьо. Наред с това става и председател на парламента в Бордо.
Междувременно скоростта на събитията се повишава сякаш двойно. Англия се провъзгласява за конституционна монархия и се присъединява заедно със Шотландия към Обединението от 1707 г., за да формира Кралство Великобритания. През 1715 г. управляващият дълго време Луи XIV умира и 5-годишният Луи XV наследява престола. Тези национални промени имат огромно влияние върху Монтескьо и по-късно той ще се връща многократно към тях в своите творби.
Първият литературен успех
на все по-дълбоко увличащия се във философията млад юрист идва през 1721 година с публикуването на прочутите му „Персийски писма“ - безмилостна сатира, базирана на въображаема кореспонденция на персийски гост на Париж. „Писмата“ разкриват абсурдността на тогавашното общество и печелят много почитатели, но и много недоброжелатели на автора си.
Следващата му творба е „Разсъждения върху причините за величието и упадъка на римляните“. Този трактат, отпечатан през 1734 година, е определян от мнозина като преход, мост между „Персийски писма“ и най-добрата творба на Монтескьо - „За духа на законите“. Да, това е трудът, прославил автора си навеки.
„За духа на законите“ първо излиза анонимно през 1748 година, но макар и без посочен автор, бързо извоюва популярност и влияние и във Франция, и зад граница. Това е може би първата творба, накарала обществото да се погледне честно отстрани, да си отговори на доста неудобни въпроси и да прозре немалко очевидни решения. Но тъкмо отнемането на простата координатна система „наши“ и „ваши“ в политическия живот предизвиква нещо нечувано. „За духа на законите“ се приема на нож и от поддръжниците, и от опонентите на властващата политическа система.
Римокатолическата църква е най-радикална в действията си. Тя
анатемосва „За духа на законите“
и през 1751 година я включва в Индекса на забранените книги.
Но гоненията във Франция и Рим са щедро компенсирани от успеха на философския шедьовър в Европа, особено във вечно гледащата под вежни на юг от Ламанша Великобритания.
Удивителното е, че будният французин все пак помага на страната си, чийто средновековен външнополитически идеал е отслабването на Англия. Помощта, разбира се, е косвена и идва от ефекта на карамбола - политическите възгледи, рецепти и решения на Монтескьо са част от теоретичната база на задокеанските британски колонии в Новия свят, които възстават и се отделят от метрополията в самостоятелна държава. Наричат я Съединени американски щати!
По този повод Доналд Луц твърди, че Монтескьо е най-често цитираният източник по отношение на управлението и политиката в колониална предреволюционна Британска Америка и по време на отцепването й от Лондон. Философията на Монтескьо, че „правителството трябва да се основава на това, че никой не трябва да се страхува от другия“, напомня на един от бащите-основатели на САЩ Джеймс Мадисън, че свободната и стабилна основа на новото национално управление се нуждае от ясно обосновано и балансирано разделение на силите и властите в него.
С какво Монтескьо печели доверието и симпатиите на политическите мислители?
Според него има два вида закони - на природата и на разума
Най-съществената му и жизнена и днес идея е механизмът за гарантиране на гражданските свободи. Това става чрез разделянето на властта на законодателна, изпълнителна и съдебна, което наистина влиза в практиката по време на Френската революция. По-късно, с развитието на технологиите, идва четвъртата власт - медиите.
Но политическите възгледи на Монтескьо изискват по-задълбочено внимание.
За него се твърди, че се нарежда сред предшествениците на антропологията, чийто списък е започнат от Херодот и Тацит и е един от първите, които разширяват сравнителните методи на класификацията до политическите форми на човешкото общество. Всъщност френският политически антрополог Джордж Бландер смята, че Монтескьо е „инициаторът на научното начало, което в това време играе ролята на културна и социална антропология“.
Според социалния антрополог Д.Ф.Покок „За духа на законите“ е „първият логичен опит да се наблюдава многообразието на човешкото общество, да се класифицира и сравни, както и да се изучат вътрешните функции на институциите в рамките на обществото“. Политическата антропология на Монтескьо поставя началото на неговите теории за управление.
Знаменитото му произведение може да бъде разделено на няколко големи части:
- Теория върху видовете държавно управление
- Политическата свобода
- Теория за климатите
- Основен дух на държавата
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията, формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен, направен е от хора, които могат да грешат. Следователно законът подлежи на поправки.
Няма и не може да има вечен закон
Така Монтескьо обосновава „основния дух на една държава“. По този начин може да се тълкува понятието „дух“ в заглавието на неговия труд.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на „За духа на законите“ и това никак не е чудно, като се знае, че трактатът обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. Авторът му застъпва конституционализма и разделението на властите, премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
Наред с писането за обществото и политиката Монтескьо пътува из Европа в продължение на няколко години, посещавайки включително Австрия и Унгария, прекарвайки година в Италия и 18 месеца в Англия, преди да се върне трайно в родната Франция. Макар и нееднозначно приеман, Монтескьо е фигура и затова 10 февруари 1755 година - денят на смъртта му - е една от черните дати за Франция.