Авторът на редовете по-долу е силно разколебан дали изобщо да ги пише. Даже се страхува да не дръпне дявола за опашката и в следващите дни да се окаже на неподходящото място с неподходящите хора. За да е пълна страницата обаче, причините вероятно са две - или авторът е добил смелост и е изпълнил професионалния си дълг, или е повярвал на един доктор, че „вече никой не чете вестници и е все едно какво пише в тях“.
Любимият на милиони зрители по света сериал „Спешно отделение“ се превърна в мечта поне за българските граждани. Не става дума за чара на д-р Дъг Рос или за логическата мисъл на д-р Марк Грийн, нито за изтъканата от любезност сестра Хатъуей. Иска ни се, много ни се иска на всички нас - пациенти и придружители, да ни посрещат с такова внимание и загриженост, каквото гледахме всяка вечер на екраните си у дома. За съжаление, реалността е друга. Който поне веднъж не е бил нахокван или порицаван с „красиви фрази“ в Спешното на болницата, да напише благодарствено писмо до редакцията! От години там има проблем, но ръководството на най-голямата и могъща болница в областта отказва да го види и реши.
Докато чадърът на покровителството над Спешното не се прибира ни зиме, ни лете, то в редакциите на вестници и телевизии
не спират да валят жалби за лошо отношение към пациенти
Имената и конкретиката нямат значение и повечето се въртят около този сюжет: „Майка /баща, леля, сестра, брат, съсед и т.н./ беше много зле. Закарахме я в Спешно приемно отделение на болницата и там с часове никой не ни обърна внимание. Преминаваха санитарки, сестри, други случайни служители, на всички обяснявахме какво й е и не се предприемаха никакви действия. По едно време дойде началникът и ни се скара, че изобщо сме отишли там и едва ли не им досаждаме с престоя си в отделението. Нагруби ни по най-безпардонния начин и ни изгони. После ни викаха да помагаме с преместването на болния към рентгена и отделението. Най-лошото е, че ако се оплачеш или подканиш персонала да си върши работата, това рефлектира върху близкия ти в безпомощно състояние. Как да протестираш, като пак ще им паднеш в ръцете!“.
Преди две седмици двама потърпевши с такива истории ни потърсиха и поискаха те да бъдат публикувани.
Когато хората застанат с имената си, значи не лъжат
и наистина им е писнало да ги третират като нечовеци, да не кажем друга, по-силна дума. Това обаче се възприема като „поредната медийна атака“, която цели да урони престижа на болницата. Поне така го приема шефката на МБАЛ-Русе д-р Нели Петрова. Преди нея така постъпваше и днешният зам.-министър д-р Минчо Вичев. Вероятно не е приятно, но сигурно е време да се затвори чадърчето.
Ако се надникне в един от лекарските кабинети на Спешното, с радост всеки фен на техниката ще установи, че по компютърните монитори се въртят кадри от външните камери. Така във всеки един момент се вижда колко хора чакат, каква е ситуацията и може да се реагира. При добро желание, де. Спешно приемно отделение е лицето на всяка една болница и е недопустимо хората да стоят отпред с часове и да чакат някой да им обърне внимание, а ако това все пак се случи, да бъдат ругани и обиждани с най-каруцарския език.
В момента най-добрият кабинет на територията на Спешното е ортопедичният. За тези доктори явно
не е унизително, изморително и отегчително да приемат болни
и да нямат проблеми зиме и лете със счупвания и травми от катастрофи. Няма обаче детски кабинет и Педиатрията на болницата е принудена, вместо да си гледа болните в отделението, да работи и като кабинет за помощ на мъниците.
Спешно приемно отделение е като своеобразна фуния, и то в най-тясната й част. Парадоксално е, че точно там няма достатъчно медици, които спешно - каквото е името и какъвто е смисълът на отделението - да преглеждат и насочват пациентите към колегите си от отделенията. Тогава изпълнените с болка, гняв и безнадеждност опашки ще се стопят, а болните няма да имат чувството, че са оставени на Божията милост и издръжливостта на собствения им организъм.
Журналистите нямат компетентност да дават съвети на лекарите, но логически странно е на първата линия, каквато е Спешното, да дежурят млади лекари без специалност. Защото точно такъв беше случаят отпреди две години, когато един човек от Юделник беше върнат от Спешното като здрав и умря в тоалетна на пазара. За тази трагедия отговорен остана млад лекар, без специалност, без опит. Само това напомняне е достатъчно, за да се попита каква всъщност е истината. Според съобщение, разпратено до медиите миналата седмица, Спешно приемно отделение на болницата в Русе
би трябвало да е не само еталон за всички спешни отделения
в страната и чужбина, но и желано място за всеки от гражданите - български и чуждестранни.
Точен цитат: „Създадена е организация на работа, която е в пълно съответствие с медицинския стандарт по Спешна медицина, правилника за вътрешния ред на МБАЛ-Русе АД и на Спешно отделение, и внедрената интегрирана система за управление на качеството /ISO 9001:2008/, околната среда /ISO 14001:2004/ и информационната сигурност /ISO 27001:2005/. Спешното отделение към МБАЛ-Русе получи отлична оценка за срок от 5 години от проведената акредитация по Наредба 18 на Министерството на здравеопазването през 2011 г. За целия период от съществуването си досега в Спешното отделение към МБАЛ-Русе няма документиран случай на смърт поради небрежност или неспазване на правилата за добра медицинска практика. Няма документирано краткосрочно или дългосрочно увреждане на здравето на пациент,
както и нито една основателна жалба.“
В същото това писмо до журналистите изпълнителният директор на болницата д-р Петрова и шефът на Спешното д-р Илия Великов съобщават, че им липсват по щат 1 лекар и 2 медицински сестри. Вероятно това е единствената причина пациентите масово да са недоволни от отношението към тях, след като всичко е супер.
Интересът на истината задължава да се каже, че хората често забравят за личния си лекар и неотложната помощ на „Мобилмед“ и за най-малката болежка тичат в Спешното. Те знаят, че няма как да ги върнат от болницата - лекарите са налични 24 часа в денонощие и затова са там. Никой не се замисля, че докато му успокояват гнойната пъпка, някой друг наистина е спешен и животът му виси на косъм. Това регулиране обаче е работа на институциите и въпрос на обучение на гражданството. Да търсиш лекар за тридневната си кашлица посред нощ е, меко казано, злоупотреба. За последните 20 години
ситуацията в спешната помощ в Русе върви само надолу
Няма ги дежурните нощни кабинети в ДКЦ-тата и отделението на ASB, където всичко беше по немски стандарт.
Журналистите, както и учителите, адвокатите, инженерите и строителите биха искали, когато те или техен съсед се нуждае от помощ, да я получи - адекватно и на време. Ако всичко това се пише, то не е за да си правим война на съсловията, а защото вярваме в професионализма на докторите и искаме те да работят спокойно, като мислят за диагнозата и лечението, а не как да прелетят от зала в зала и откъде да я подхванат първом. Това е грижа на началниците им.

Д-р Нели Петрова: Не може да се направи реформа, когато няма хора
Човек колкото и да е търпелив, не може да го приемат като „кошче за боклук“ и да върши работата на стотици лекари в доболничната помощ на областта. Превърнали сме се в социално заведение, а лекарите в Спешно се изкарват престъпници. Всеки човек има граница на търпимост, която се преминава, когато всички останали претендират да са много добри и хуманни, а не вършат нищо. Факт е, че началникът на отделението в определени случаи действително не се държи добре и си изпуска нервите, но във вътрешната политика на болницата е да се вземат мерки и това е направено. Не може да се направи реформа, когато няма хора. Съставът работи на пълни обороти и една трета ги няма. На младите им е трудно и предпочитат да си стоят у дома, отколкото да работят и да се учат. 

Д-р Илия Великов: Не ме интересува какво пишат вестниците!
Отказвам да разговарям с журналисти, защото и без това вестници никой не чете. Тази кампания, която сте подели срещу Спешно приемно отделение, е абсолютно излишна. Нямаме хора и работим нонстоп.