За уникалното значение и роля на „Исляххане“ припомня и историчката и изследователка на живота в някогашен Русчук Теодора Бакърджиева. Преди близо три десетилетия, когато за първи път се заговаря сериозно за събарянето на този исторически и културен паметник, специалистката по история казва в една своя публикация в „Утро“: „Днес, сменила много обитатели, тя е изоставена и разрушена. Зеят като живи рани избити прозорци и врати и е трудно да доловиш миналото й великолепие. А нас, обикновените хора, се опитват да ни убедят, че щом сме бедни, не е разумно да гледаме толкова често назад и да сме толкова ревностни към миналото си. Колко по-евтино и по-лесно е да рушиш, без да си даваш сметка, че други са го създали преди тебе, без да се замислиш дали не е твърде рано да подписваш нечия присъда“...
Бакърджиева цитира съобщение във в.“Дунав“, който пише за откриването на новата и внушителна за времето си сграда на „Исляххане“:
„... осем стаи долу на земята, 24 други в долния и горния катове, един голям салон и една широка градина. Всичките му потребности и мобили са купиха от Виена и са донесоха в Русчук“...
Именно в този хотел отсядат князе, консули, дипломати, фотографи, фокусници, гости от цяла Европа и от Далечния изток. След като по време на Руско-турската война през 1877 г. сградата е повредена сериозно при бомбардировките, само година по-късно тя е възстановена. И на 30 август 1878 г. младият тогава Иван Вазов, който по това време е писар в общинската управа, открива от името на общината „голяма танцувална вечер“. Теодора Бакърджиева е издирила и какво пише за това грандиозно за времето си събитие в.“България“: 
„Външността на хотела беше осветена най-хубаво и вкусно. Вътре салонът поместяше всичкия русенски бо-монд. Дами и демоазели, облечени в бални костюми, един от други по-вкусно и спретнато приготвени, блестяха на столовете. Генерали, русчушкият губернатор и вицегубернатор и руското офицерско тяло бяха тука“. 
Наистина е обидно да се вземат решения с лека ръка, когато става дума за съдбата на такива удивителни паметници на миналото, смята Теодора Бакърджиева, която още помни усещането да бродиш из полуразрушената старинна сграда и да се докосваш до невероятните железни колони и решетки - сякаш се докосваш и бродиш през страниците на историята.