Уникално преживяване предстои на ценителите на класическата музика, които в събота вечер ще се докоснат до таланта и финия артистизъм на пианистката Мария Принц и баритона Матиас Гьорне. На 28 март в зала „Филхармония“ /все още по-известна като Дом на културата/ от 19 ч Принц и Гьорне ще представят целия вокален цикъл на Франц Шуберт „Зимен път“. 
24-те песни от цикъла бяха представени за първи път в България точно преди месец в столичната зала „България“. А сега шанса да съпреживеят посланията на двамата именити музиканти има и фестивалната публика на „Мартенски музикални дни“. 
Концертът бе повод да се обърнем към Мария Принц с молба за интервю и тя, въпреки огромната й натовареност, бе така любезна да отговори на въпросите на „Утро“.

- Г-жо Принц, фестивалът „Мартенски музикални дни“ дължи на вас не едно и две знакови участия на емблематични имена от световните сцени. Освен вашите собствени концертни изяви, вие направихте възможни гостуванията в Русе на световно известни флейтисти като Патрик Галоа и Дитер Флури. Тази година отново благодарение на вас фестивалната публика ще чуе баритона Матиас Гьорне, с когото заедно ще изпълните вокалния цикъл на Франц Шуберт „Зимен път“. Как възникна идеята за тази програма?
- От една страна знаех, че песенен рецитал на такова ниво е отдавнашна мечта на Ива Чавдарова, прекрасната, неуморна и вдъхновена директорка на фестивала, а аз винаги с голяма радост помагам за осъществяването на стойностни мечти на хора, които уважавам, ценя и обичам. От друга страна, с Матиас Гьорне, с когото отдавна се познаваме, решихме най-сетне да осъществим идеята си да творим заедно, а аз винаги много се радвам, когато мога да представя артисти от световна класа на българската публика, а на моите музикални партньори и приятели от чужбина - моята родина и музикалния живот в България. За Матиас нямаше съмнение, че при първата му среща с българската публика иска да представи вокалния цикъл „Зимен път“ на Франц Шуберт - най-значимото и въздействащо произведение в този жанр.
- За баритона Матиас Гьорне е известно, че е един от най-търсените и многостранни певци на съвремието. Как се открихте с него и какъв беше вашият път до Шубертовия „Зимен път“?
- Запознахме се по време на гастрол на Виенската филхармония в Австралия, Хонконг и Япония през есента на 2011 година, в който той беше солист на оркестъра, а аз имах концерти камерна музика с колеги от оркестъра в свободните за тях дни. Помня много ясно момента на запознаване на летището в Мелбърн. Чакайки един закъсняващ полет, се разговорихме и установихме много общи черти - безусловна страст към нашата професия, лесно преодоляване на умората от пътуването и часовата разлика, липсваща необходимост от личен живот поради пълното удовлетворение, което намираме в професионалния. Не е лесно човек да срещне някого, който също така мисли! Още преди първата репетиция ни беше ясно, че ще хармонираме на сцената.
За Матиас Гьорне „Зимен път“ е произведението, което може би най-често е изпълнявал. За мен това е първа публична изява с едно произведение, което ме съпътства още от студентските ми години (моят професор в Берлин Рудолф Дункел, пианистът на известните тогава певци Тео Адам и Петер Шрайер, изпълняваше този цикъл  на многобройни концерти, на които аз присъствах) и което винаги съм искала да свиря, но някак си не се е стигало дотам. Това е една невероятна творба, която въздейства непосредствено върху емоцията на слушателя, в която всеки един намира късче от себе си и излиза от концерта различен, преживял нещо много значително и фундаментално. Така е и за нас - изпълнителите!
- Вашата собствена програма е твърде натоварена, несъмнено графикът на Матиас Гьорне също е интензивен. Как и защо вместихте русенския фестивал в този напрегнат професионален ритъм?
- Фестивалът „Мартенски музикални дни“ е със сигурност най-значимият фестивал в България и за мен винаги е голяма радост да допринеса за реномето на този фестивал с интересни програми и водейки музиканти от световно ниво. Обясних на Матиас колко е хубаво в Русе и за какъв фестивал става дума и той с радост се съгласи да участва. Останалото е въпрос на организация и на желание да се вмести още един концерт в натоварения график, вместо няколко дни почивка. Хубавото е, че и двамата предпочитаме концерта пред почивката!
- За Матиас Гьорне концертът в София преди около месец първо идване в България ли беше? Какви са впечатленията му от софийската публика? 
- Да, концертът в зала „България“ беше първата му среща с българската публика. И въпреки че звъняха няколко телефона и се наложи той да помоли един от непоправимите фанатици, които не могат да се лишат от заниманието си с телефона за времетраенето на един концерт, да напусне залата, общото му впечатление беше положително, защото хората (освен няколкото непоправими) слушаха със затаен дъх и овациите накрая на концерта ни показаха, че сме достигнали сърцата на слушателите. Факт е, че Матиас Гьорне беше много щастлив след концерта в София, вярвам, че това ще бъде усещането и след концерта в Русе.
Много, много се надявам русенската публика да не допусне тази изключително интензивна и емоционална музика, която изисква пълно отдаване, да бъде разрушена от телефонни звуци, които наистина нямат място в концертната зала!
- Знае се, че Гьорне е перфекционист и максималист - както по отношение на своята работа, така и по отношение на публиката, от която той изисква абсолютно съсредоточаване по време на концерт. А как се работи с него? 
- Както вече казах, нашата съвместна работа е много хармонична и безпроблемна, защото тези черти и изисквания - перфекционизъм, максимална отдаденост, взискателност към себе си и към другите, са присъщи и на двама ни. След първата репетиция той каза, че има чувството че много отдавна работим заедно. Същото чувство имах и аз.
- Вие сте едно от имената, които радват неимоверно ценителите на „Мартенски музикални дни“ - вашите участия винаги обещават стилни и изискани програми, поднесени с много финес, като връщат на всички радостта от съприкосновението с истинското изкуство. Как вие оценявате русенския фестивал в последните години? Има ли нещо, което бихте искали да видите в него в бъдеще? 
- Както вече казах, фестивалът „Мартенски музикални дни“ е един фестивал на изключително високо международно ниво и предвид на минималния бюджет (в сравнение с други фестивали от този ранг) граничи с чудо, че организаторите успяват вече за 55-та!!! поредна година да държат факела на това толкова значимо за музикалния живот на страната събитие. Пожелавам на фестивала да продължава смело напред в следващите десетилетия и се надявам, че обществеността си дава сметка за значението му за репутацията на град Русе като културен център с международно значение.
- Вие работите с млади хора - преподавате и водите майсторски класове. Какво ви дава и какво ви взема това? 
- Контактът с млади хора е много обогатяващ! Аз винаги ги чувствам като равноправни партньори и със сигурност уча много от това общуване. Освен приятния ефект, че се чуствам млада, информирана, в крак с това, което вълнува младото поколение, когато се старая да обясня нещо, така че да ме разберат, аз самата виждам това, за което става дума, по-ясно - като в кристална топка. Освен това, търсейки разрешения за инструментални и интерпретационни проблеми за моите студенти, намирам често и отговори и решения, които са полезни и за мен.
- Миналото лято отново благодарение на вас русенският хор „Проф.Васил Арнаудов“ направи концертно гостуване във Виена по повод 90-годишнината от рождението на вашия баща, композитора и диригента Константин Илиев. С какво Русе е намерил очевидно трайно място в сърцето ви? 
- Концертът на прекрасния русенски хор „Проф.Васил Арнаудов“ под диригентството на Драгомир Йосифов в катедралата на абатството Клостернойбург направи много силно и трайно впечатление на многобройната публика. Бях много щастлива, че този концерт пак беше повод да се заговори за Русе и за неговите културни институции.
Както знаем, професионалният музикален път на моя баща Константин Илиев започва в Русенската опера - дори само този факт е достатъчен за моята емоционална връзка с вашия прекрасен град!