Мина Маркова израсна пред очите на зрителите - от 2011 г. тя играе в най-смешния сериал в българския ефир “Столичани в повече”.
От началото му сюжетът в него се върти около две враждуващи семейства - героинята на Мина е от едното - това на Лютови. А в другото - Чеканови, играе нейната истинска майка, актрисата от Русе Албена Павлова. Така Мина е в ролята на Яна Лютова, а Албена - на Гълъбина Чеканова. Баща е сценаристът на сериала Емил Марков.
Мина скоро ще стане на 17 г. Тя е родена на 20 юли 1998 г. в София. Завършва 133-о СОУ “А. С. Пушкин”, а в момента учи в 164-а испанска езикова гимназия “Мигел де Сервантес”. С Мина Маркова разговаря Цветелина Шенева. 

- Как се променихте за годините, в които снимате “Столичани в повече”, Мина?

- Редовният въпрос, който ми задават, е дали намирам нещо общо с героинята си Яна. Тя е много отворена и нахакана и в някакви ситуации ми е показала друг начин на общуване с родителите си, който аз не мога да си позволя. Той не ми идва отвътре, а в същото време моите родители не предизвикват такъв начин на говорене. За тези години аз съм в такава възраст, в която доста бързо се сменят нещата, хората и процесите, така че всичко има влияние върху начина, по който се чувствам. Майка ме похвали, че съм станала по-отговорна отпреди. Това е постижение, защото аз и брат ми се славим с безгрижието си.(Смее се.)

- Тримата със Силвия Лулчева и Кръстю Лафазанов поставихте началото на снимките на 9-ия сезон. Има ли някакъв ритуал при старта на нов сезон?

- Винаги в началото на сезона независимо чия е сцената, дали Любо Нейков участва, или не в нея, той идва, черпи ни и пожелава да бъде един успешен сезон, да надхвърлим това, което сме постигнали досега. Това не се случва преди самите снимки, а когато заснемем първия кадър на сцената независимо дали се иска дубъл, или не.

- Как се справяте с майка ви - актрисата Албена Павлова, да играете в две враждуващи семейства?

- Ние нямаме много общи сцени с нея. А и това са герои, в реалния живот изобщо не е така. Вкъщи аз и майка ми разбираме, че участваме в един и същи сериал, когато застанем да го гледаме.

- Говорите ли с баща вс, който е сценарист на сериала, за работата ви в него?

- Аз се обърнах за първи път към баща си за помощ чак сега за деветия сезон, за първата сцена в него. Исках по-скоро да ме насочи, защото е минало време от стария сезон. Да ми каже дали героинята ми Яна продължава да бъде все така нахакана. Да ми помогне как тя се чувства в ситуацията, в която попада в първата сцена.

- Той допитвал ли се е до вас как да се развива сценарият?

- Не, баща ми пази в тайна какво се случва, за да бъдем винаги изненадани. Дори майка ми понякога му се сърди. Той не се консултира с нас, сценаристите са много голям екип.

- Как сериалът задържа интереса на зрителите толкова време?

- Имало е случаи, в които седим вкъщи и аз съм в едно такова тийнейджърско настроение - кисела. Мама нещо да ми каже, а аз да ѝ отговоря. Баща ми почва да се смее и казва: “Сега ще си го запиша това, за да го ползваме.” Явно е много наблюдателен и предполагам, че и другите сценаристи от сериала са такива. Има неща от сюжета, които наистина са се случвали на някои от сценаристите.

- Вие намирали ли сте ваши реплики в сценария?

- Едно към едно - не, но фрази и думи съм намирала. Като например злетаци. (Смее се- на жаргон означава смотаняк, или човек, който е много зле.) Бяха го написали злейтаци.

- Накъде ще вървят героите в новия сезон?

- Това е любимият въпрос, който ни задават. Направо и нагоре. През доста неща се минава пак. Яна е променена по някакъв начин, може би и тя е израснала.

- Какво си спомняте от първата ви сцена в сериала?

- Спомням си пробите, които се снимаха по същия начин като самите сцени. Но вместо Иван Юруков да играе брат ми, на негово място беше друго момче. Бяхме още в къщата в Панчарево. Бях доста малка - била съм на 11 г., и си спомням как след края на всеки дубъл почвах да нареждам чашите и чиниите точно както са били, като голяма шефка. Като бях малка, не си поплювах, бях точно като в духа на Яна.

- Кое ви е било най-трудно през тези години?

- Може би, като бях по-малка, ми беше по-трудно да разбера

защо хората гледат
на мен като на
момичето от сериала,
а не като на Мина

Но след това се срещаш с хора, които не се интересуват толкова от малкия екран, а се държат с теб супернормално. Когато ги срещнах, осъзнах, че това не е проблем. Иначе като част от сериала - първите ми любови с един приятел на брат ми, в чиято роля е Петьо Петков-Шайбата. Там беше първото по-задълбочено усещане, което Яна показва пред екрана.

- Замисляли ли сте се някога да напуснете сериала?

- Не. Определено ми е интересно. Когато съм на снимки, ме обхваща някакво вдъхновение и искам да направя нещата както трябва. Даже има моменти, в които, ако не съм се осмелявала да обсъдя с някого дадена тема, отивам на снимки и след това съм намерила начина да кажа каквото искам. Никога не ми се е искало да си тръгна. Даже сега, като имахме по-голяма пауза, казвах на баща ми, че искам пак да снимаме. Разбира се, има и моменти, в които снимам 10 сцени една след друга, но умората след това е приятна.

- Как успявате да съчетавате училището със снимките?

- Имам много толерантни учители. Аз съм в 10-и клас в испанската гимназия. Училището ми дава среда, в която липсват хората, които се запознават не с теб, а с твоя герой. Учениците в испанската гимназия имат самочувствие - всеки знае какво може, не се влияе от неща, които нямат общо с взаимоотношенията между нас. В училище не ми е толкова трудно, защото има кой да ми помага - съучениците ми. Освен това от екипа на сериала се съобразяват доста с програмата ми в училище. Ако аз имам цял ден снимки в делничен ден, се уговарям с организаторката, че не мога да отсъствам повече. И в предишното ми училище - 133-о, пак имаше такова разбиране от страна на учителите. Представям извинителни бележки. Моята класна иска обаждания от родители - обикновено майка ми го прави. На баща ми му е важно какво ще кажат на родителската среща и какво ще види в бележника.

- Кога снимате вие?

- Повече през седмицата, само че следобед, защото сутрин съм на училище.

- Кога си учите сценария?

- Чета си репликите, когато ми ги пратят. Най-вече вечерно време, преди да си легна.

- Шегувате ли се с колегите ви от сериала?

- Да, дори

има моменти, в които
не мога да си поема
въздух от смях

Любо примерно много обича, когато не е в кадър, а снимат отблизо някой друг, да направи някое номерче. Да те щипне, за да види колко може да издържиш, без да се разсмееш. Много е готина обстановката на снимачната площадка.

- Как се научихте да играете пред камера?

- Аз толкова често гледам какво съм направила и си казвам: “Можех и по-добре, сега какво съм направила тук, защо съм го изиграла така.” Уча се от хората около мен, от това, което съм преживявала, макар да съм още малка. Представяш си, че си в тази ситуация, и даваш каквото можеш от теб.

- На какво се учите от актьорите от “Столичаните”?

- На много неща. И то не само за актьорството като майсторлък, а и от цялото им поведение. Като реакции и оценки. Аз съм с тях вече 4 г.

- За какво си говорите с тях?

- За всичко - може да почнем от най-дребното нещо и да стигнем до бъдещето ми, реалността.

- Случвало ли ви се е да ви търсят автографи?

- Да. Понякога ми става неловко, но се радвам на одобрението на хората.

- Преди да участвате в сериала, с Любо Нейков играехте скечове в “Комиците”. Правили ли сте го скоро?

- Не, но има моменти, в които се сещам как съм играла там, как ми е тупкало сърчицето, преди да изляза на сцената.

- Как си учехте репликите за скеча?

- Майка ми ме препитваше вкъщи по текста. Като 10-годишно дете хич не ми се учеше текст. После отиваме, репетираме веднъж и излизаме. Спомням си, че когато ни аплодираха, не знаех какво да правя. Обаче успявах да запазя някакво външно спокойствие, така че да не ми проличи.

- Искате ли да станете актриса?

- Не знам, много неща искам, още се лутам. Колебая се между комуникации, литература.

- Замисляли ли сте се къде ще продължите образованието си?

- Да. Като човек, който учи в Испанската гимназия, Испания е идея.

- Тоест мислите за чужбина?

- Не знам още, не мога да реша.

- Брат ви учеше в чужбина.

- Да, той беше в Англия. Върна се и сега учи психология в Софийския университет.

- Вие бихте ли учили това?

- Психология - не. Аз вярвам твърде много в енергията и вибрацията и не искам всичко да си обяснявам чрез разума. Вярвам, че има голямо значение какво човек мисли и говори и то е пряко свързано с това, което му се случва.

- От какво се интересувате - вълнувате ли се от политика?

- Не, интересува ме повече изкуството, литературата. В момента например

чета поезията на
Димчо Дебелянов

и всяко следващо стихотворение е по-добро. Интересувам се от театър, естествено. Наскоро гледах “Хъшове”, беше доста богато представление. Искам да пробвам от различни неща. В момента ходя на суинг и свиря на китара вкъщи. Преди ходех на други танци, на езда. Искам да пробвам много неща, за да рабера кое е за мен. Сега сякаш ездата ми е най-любима. Хем е спорт, хем е отношение с животните.

- Какво от изкуството ви вълнува?

- Не е като да чета ужасно много за изкуството, то ме вълнува. Имаше една година, преди да тръгна на училище, която прекарах в театъра с майка ми по репетиции, представления, турнета. И като вляза и сега в него, сякаш съм в друго у нас. То е грабващо и вълнуващо.

- Родителите ви против ли са вие да тръгнете по техния път?

- Да, и са много прави за всичко, което казват. Но аз като 16-годишна девойка имам идеалистични виждания все още. Затова ми е толкова трудно да реша. Като бях по-малка, по-лесно решавах. Това - да, това - не. Сега вкарваш сърце и разум и става бъркотия, не знаеш какво да избереш.

Канили ли са ви да участвате в театрална постановка?

- Не, а аз много искам. Бих взела и развила всичко. Най-любимата ми постановка е представление в Народния театър, което вече не се играе. Гледах го преди 2 г. Казва се “Лов на диви патици”. Отидох, защото Иван Юруков ме покани. Той беше един от главните герои в нея. Представлението беше много богато като преживяване. Но и особено, може би затова не набра такава популярност.

- Какви новини четете?

- Напоследък започнах да чета статии на английски за вибрациите, енергиите, ментализъм, за влиянието на мислите. Бях на учение, което представлява упражнения за хармонизиране на човешката енергия. Те не са силови, а упражнения с тялото, които всъщност правят един кръг. И наистина, когато ги правя, се чувствам по-добре. Вярвам, че

когато вложиш
позитивна енергия и
повярваш в нещо,
то ще се случи

Някои хора се оплакват, че имат лош късмет. Ако ти повярваш, че имаш късмет, ще го получиш. Няма как да получиш нещо, в което се съмняваш. Така е и с хората - трябва да се довериш на някого, за да ти се довери и той.

- Вие на кого най-много се доверявате?

- На себе си, колкото и банално да звучи. И, разбира се, на родителите си. В 8-и клас сякаш си изживях тежката част на пубертета, в която не общувах с нашите толкова. Мислех си някакви глупости, които развивах в теории като дървен философ. Но сега започнах много да говоря с родителите си и го правя по-открито. Може би за това помогна и средата, в която се намирам. Хората, с които започнах да излизам, са много свестни. Има двама души от моя клас - момче и момиче, които са ми много близки. С тях обсъждахме как първоначално, преди изобщо да се срещнем с тях, са мислели, че аз ще съм надменна и няма да се интересувам от хората около мен.

- На Запад децата, които израстват на екран пред очите на зрителите, залитат в доста лоша посока. Само там ли има такава опасност?

- Мисля, че и тук е опасно, но е доколкото ти му позволиш.

- Вие как се пазите да не отидете в тази крайност?

- Имам невероятен късмет с моите родители. Така са ме възпитали, че това са временни неща - днес ще те дават по телевизията, утре - вече не. Достойнството се крие в други неща, а не в това да покажеш колко си известен. Както има един цитат: “Истински силните хора не мачкат слабите, а им помагат и ги издигат да станат и те силни.” На това са ме научили моите родители.

- По какво си приличате с вашите родители?

- Майка ми твърди, че сме различни и това я радвало. Визуално си приличаме.

Наскоро имахме обща сцена и операторът каза: “Много е неловко, когато дъщерята от едното семейство и майката от другото семейство застанат една до друга и виждаш всъщност колко много си приличат. И от двамата ми родители съм взела по нещо.

От баща ми - да съм по-отворена, да не се притеснявам толкова, защото майка ми е обратното - притеснителна е.

- На кого искате да приличате?

- На себе си. Да направя своите избори.

- За какво мечтаете?

- За щастие и любов, за хубаво лято и много да пътувам. Успях миналото лято да попътувам, бях на къмпинг, в планината с нашите, в Гърция, в Русе, в Бургас.


ЛЕКСИКОН

Вегетарианка е от 10 месеца

Любима храна
Зеленчуковата - вегетарианка съм от 10 месеца. Дойде ми отвътре - спря да ми се яде месо. Майка ми също е вегетарианка, по-отдавна от мен.

Любима напитка
Вода.

Любима музика
Рок. “Пинк Флойд”.

Любима книга
В момента Димчо Дебелянов.

Любим филм
“Сред дивата природа”.

Любим актьор
Марлон Брандо.

Любимо място за почивка
На спокойно плажче през лятото.