Не са много световните политици, които са се отнасяли с такава симпатия към България като днешния ни гост. Той ни е нарекъл „прусаците на Балканите“ и неведнъж е показвал искрено уважение към изтерзаната ни родина. Това е Ото фон Бисмарк, който на днешния ден през 1871 година e избран за канцлер на Германия.
Бисмарк е роден на 1 април 1815 г. в Шьонхаузен, богато фамилно имение западно от Берлин, в пруската провинция Саксония. Баща му Карл Вилхелм Фердинанд фон Бисмарк, бивш пруски офицер, натрупва състояние от недвижими имоти.  Майка му Вилхелмина Луиза Менкен е добре образована, дъщеря на виден член на правителството в Берлин. И двамата му родители са сред най-високо образованите за времето си хора.
След завършването на средното си образование бъдещият Железен канцлер учи право в университета в Гьотинген, откъдето се прехвърля в университета в Берлин. Докато в следва в Гьотинген Бисмарк се сприятелява с Джон Лотроп Мотли, който го описва като Ото ф.Рабенмарк в романа си „Надеждата на Мортън или мемоарите на един провинциалист“ (1839). По-късно Мотли става виден историк и дипломат.
Въпреки че Бисмарк се надява да стане дипломат,
започва като адвокат в Аахен и Потсдам, но скоро подава оставка без предупреждение заради две млади английски дами
Първата е Лора Ръсел, племенница на херцога на Кливланд, а втората - Изабела Лорейн-Смит, дъщеря на богат свещеник. Не успява да се омъжи за нито една от двете. Също така служи в армията в продължение на година и става офицер в Ландвера, след което се връща, за да управлява семейните имоти в Шьонхаузен след смъртта на майка си.
На около 30 години Бисмарк се сприятелява с Мари фон Таден, наскоро омъжена за негов приятел. Под нейно влияние става лютерански пиетист, като по-късно става известно, че на смъртния одър на Мари той за пръв път от детските си години се моли. На 28 юли 1847 година Бисмарк се жени за братовчедката на Мари - Йохана фон Путкамер. От нея той има 3 деца - Херберт (р. 1849), Вилхелм (р. 1852) и Мари (р. 1847). Йохана е срамежлива, стеснителна и дълбоко религиозна жена (макар и по-късно станала известна с острия си език), поради което в обществения си живот Бискмарк често е придружаван от сестра си Малвина („Мале“) фон Арним.
Докато е сам на почивка в Биариц през лятото на 1862 година (преди да стане министър-председател на Прусия), Бисмарк 
има романтична връзка с Кати Орлов, двадесет и две годишната съпруга на руски дипломат
като не е известно дали връзката им е била и сексуална. Бисмарк информира съпругата си за новото си запознанство в писмо, а през следващата година Кати се отказва от плановете си да се срещне с Бисмарк по време на почивката му, знаейки, че жена му и децата му ще го придружават. Продължават да поддържат кореспонденция до преждевременната смърт на Кати през 1874 година.
В годината, през която се жени, 1847-а, 32-годишният Бисмарк е избран за представител на новосъздадената пруска законодателна власт. Там той придобива репутация на роялист и реакционен политик с дарба на язвителен оратор.
През март 1848 г. в Прусия избухва революция, което напълно изумява крал Фридрих Вилхелм IV. Владетелят, въпреки че първоначално е склонен да използва военна сила за потушаването на въстанието, отказва да напусне Берлин заради безопасността на военния щаб в Потсдам. По късно Бисмарк отбелязва, че е 
имало „тракане на саби в ножницата“ от страна на пруските офицери
когато разбрали, че кралят не възнамерява да използва военна сила срещу въстаниците. Кралят предлага множество отстъпки на либералите: носи черно-червено-златните цветове на революцията (които могат да се видят на знамето на днешна Германия), обещава да обнародва конституцията, съгласява се, че Прусия и други държави трябва да се слеят в една нация и назначава либерала Лудолф Кам за министър-президент.
През 1861 г. Вилхелм става пруски крал под името Вилхелм I. Той веднага среща противодействието на депутатите от Ландтага по бюджетните въпроси, в резултат на което настъпва конституционна криза. За да се преодолее кризата, е решено Бисмарк да се отзове от Париж, където е посланик.
Вилхелм, знаейки позицията на Бисмарк като краен консерватор, изпитва сериозни съмнения по отношение на неговото назначение. Все пак, на аудиенция в Бабелсберг на 22 септември 1862 г., Бисмарк уверява краля, че ще му служи така вярно, както васал на своя сюзерен. На 23 септември 1862 г., 
кралят назначава Бисмарк за министър-председател на правителството на Прусия, като му дава големи правомощия
Премиерът вярва, че обединението на Германия, която по това време е разделена на около 50 малки кралства, херцогства, княжества и т. н., трябва да се извърши около някоя от двете големи германски държави - Австрия или Прусия. В известната си реч пред долната камара на Ландтага, той заявява, че принципът на гласуване с мнозинство е бил голяма грешка през 1848-1849 г. И затова най-важните решения трябва да бъдат взимани въз основа на „кръв и желязо“. При това той има предвид на първо място обединението на Германия. Бисмарк е убеден, че сега е подходящото време за съперничеството на Прусия с Австрия за доминиране на германските земи.
Усещайки опасността, Австрия поема инициативата и свиква конференция на всички владетели на германските държави с цел да се разработят дългосрочни федерални реформи под председателството на Франц Йосиф и по-нататъшното провеждане на всеобщи избори за национален парламент. Последният пристига в курорта Гащайн, където по това време се намира Вилхелм, но Бисмарк
все пак успява да убеди пруския крал да откаже
Събрани без Прусия и по традиция отново във Франкфурт на Майн, ръководителите на германските държави стигат до заключението, че обединена Германия е немислима без участието на Прусия. Надеждите на Австрия за хегемония над германските земи се сриват завинаги.
През 1864 г. избухва война с Дания относно статута на Шлезвиг и Холщайн, които тогава се намират в южната част на Дания, но в които преобладават етнически германци. Конфликтът тлее отдавна, но през 1863 г. се изостря с нова сила под натиска на националистите и от двете страни. В началото на 1864 г. пруските войски заемат Шлезвиг-Холщайн и скоро след това тези херцогства са поделени между Прусия и Австрия. Това обаче не слага край на конфликта в отношенията между Австрия и Прусия, който тлее постоянно.
През 1866 г. става очевидно, че войната е неизбежна и двете страни започват мобилизация на военните си сили.
Прусия е в тесен съюз с Италия, която притиска Австрия от югозапад
и се стреми да завладее Венеция. Пруските армии доста бързо завземат голяма част от северните германски земи и са готови за кампания против самата Австрия. Австрийците търпят поражение след поражение и са принудени да приемат мирния договор, наложен от Прусия, която получава Хесен-Касел, Насау, Хановер, Шлезвиг-Холщайн и Франкфурт на Майн.
Войната с Австрия силно изчерпва силите на канцлера и подкопава здравето му. Бисмарк си взима отпуск за известно време, но не му се удава да си почине. От началото на 1867 г. той започва упорито да работи над създаването на конституция на Северногерманската конфедерация. След някои отстъпки на Ландтага, конституцията е приета, и се появява Северногерманския съюз. Две седмици след това, Бисмарк става канцлер. Подобно усилване на Прусия силно обезпокоява правителствата на Франция и Русия. И ако отношенията с Александър II остават все пак достатъчно добри, то французите са настроени доста негативно към германците. Страстите са подгрени от испанската криза за наследяването на трона. Един от претендентите е Леополд, от бранденбургската династия на Хоенцолерните, и Франция не може да допусне германец на важния испански престол. В двете страни започват да назряват патриотични настроения. Освен това, южногерманските земи се намират под силното влияние на Франция, което възпрепятства толкова желаното пълно обединение на Германия.
Войната не закъснява и се превръща в разгром за французите, като особено съкрушително е поражението при Седан. Император Наполеон III е взет в плен, а в Париж избухва поредната революция. Към Прусия са присъединени Елзас и Лотарингия, кралствата Саксония, Бавария и Вюртемберг, а на 18 януари 1871 г. Бисмарк провъзгласява създаването на Втория райх. Вилхелм I приема титлата император (кайзер) на Германия. Самият Бисмарк, на вълната на всеобщата популярност, получава титлата княз и нов имот във Аумюле.
Обединението на Германия довежда до това, че в една държава се оказват заедно общности, някога ожесточено водили борби помежду си. Един от най-важните проблеми на дневен ред пред новосъздадената империя, става въпроса за взаимодействието между държавата и католическата църква. На тази основа започва „Културкампф“ - борбата на Бисмарк за културна унификация на Германия.
През 1871 г., Райхстагът внася в конституцията „Катедралния параграф“, забраняващ всякаква политическа пропаганда от църковния амвон, и който остава в сила до 1953 г. Затова „Културкампф“ се води по периферията на държавата, в бившите малки кралства и княжества.
След обединението на Германия Бисмарк е райхсканцлер от 1871 до 1890 г. По време на управлението си той, за разлика от повечето Велики сили през 19 век, не се стреми към завоюването на нови колонии, а към разширяване на немското влияние в Европа. По-късно заради тези си възгледи е отстранен от канцлерския пост.
По време на Руско-турската война (1877-1878) застава еднозначно на страната на руската империя и подкрепя активно поробеното християнско население на Балканите.
Един от подбудителите на Берлинския конгрес, подписва Берлинския договор през 1878 г. Въпреки че подкрепя Русия в Руско-Турската война, отношението му към балканските народи е негативно. В един разговор той споделя: „Нека тези крадци на овце разберат, че европейските правителства не се интересуват от борбите им“.
През 1879 г. подписва таен военен договор с Австро-Унгария против Русия.
Заради безспорните му държавнически умения и най-вече заради решаващия му принос за обединението на Германия Бисмарк е
най-авторитетната личност в немската политика за времето си
Още приживе (и особено след смъртта му) Бисмарк се превръща в символна фигура за новата немска държавност, далеч надминаваща по значение съвременниците си. Въпреки това последните години от управлението и живота му са белязани от конфликт с новия император Вилхелм II. Стилът му на управление, възгледите му за външната и вътрешната политика в края на 80-те години се възприемат от съвременниците му като остарели. Теодор Фонтане отбелязва по този повод: „Цяло щастие е, че се отървахме от него“.
Бисмарк се смята за един от създателите на съвременната германска държава. Самочувствието му кристализира във фразата „Докато е буря - аз съм на руля“.
Събитията от 1874 г. в историята на Германия се разглеждат от някои като „Второто раждане на Втория райх“. През тази година 
над Бисмарк е извършено покушение в Бад-Кисинген
След инцидента мишената се опитва да прокара през Райхстага постановление, даващо право на контрол над всички клубове и асоциации, но то е отхвърлено от центристите и либералните прогресисти.
На 11 май 1878 г. отново има опит за нападение над императора по време на разходката му по „Унтер ден Линден“. Без да има някакви сериозни доказателства, Бисмарк го обявява за дело на членове на Социалдемократическата партия, създадена от марксисти, ласалианци и други идеалисти на учредителна конференция в Готе през 1875 г. На това основание, той поисква приемането на закон против социалистите. Но член ня Национал-либералната партия на Бенигсен в Бундесрата, от името на дяснолибералната фракции заявява, че предложението на Бисмарк е „обявяване на война на Райхстага“ и предложението не минава.
През март 1887 г. Бисмарк успява да сформира
устойчиво консервативно мнозинство в Райхстага, което получава прозвището „Картела“
На вълната на шовинистичната истерия и заплахата от война с Франция, избирателите решават да се сплотят около канцлера. Това му дава възможност да прокара през Райхстага закон за седемгодишен срок на военната служба.
В началото на 1888 г. умира император Вилхелм I. Неговото място е заето от болния от рак на гърлото Фридрих III, който по това време е в ужасно физическо и душевно състояние. След няколко месеца Фридрих също умира.
На 15 юни 1888 г. тронът на империята е зает от младия Вилхелм II. През 1890 г. неразумният млад император уволнява Бисмарк, отказвайки да управлява под сянката на една толкова изпъкваща фигура.
75-годишният Бисмарк получава почетната титла херцог и званието генерал-полковник от кавалерията
Въпреки това той не се оттегля напълно от политиката. Избран е за депутат от Райхстага, цяла Германия отпразнува 80-годишнината му, а също така взима участие в коронацията на руския цар Николай II.
През 1898 г. здравето на бившия канцлер рязко се влошава и на 30 юли Бисмарк умира в имението си във Фридрихсру край Аумюле на 84-годишна възраст. На надгробния му паметник във Фридрихсруе е издълбан надпис, съчинен от него самия: „Княз Ото фон Бисмарк, верен немски слуга на император Вилхелм I“.
Граф Ото фон Бисмарк вгражда най-дефицитната добродетел в германския национален манталитет - чувство за равновесие и разбиране на другите. Днес този негов принцип, възобновен и приложен на практика, генерира значимостта на Германия и нейния възвърнат морален престиж. Като пенсионер веднъж Бисмарк се разхожда по кейовете на Хамбургското пристанище. Разглеждайки огромните презокеански кораби, той промълвява: „Да, това е един друг свят!“... Но това е вярно само в технологията. Светът на Бисмарк си остава същият в историята на Германия и в историята на Европа.
По материали от Интернет