Дядовците в парка, които излизат на пролетния припек, вече усещат липсата на един свой мъничък приятел, който до неотдавна на разходка с баба си им подвикваше закачливо от количката: „Здравейте, момчета! Как сте?“. 
Продавачката в кварталната бакалия също усеща липсата на усмихнатото момченце, което водеше „светски“ разговори с нея, докато пазаруват с баба брашно, ориз, олио. 
Но най-много Боби липсва на децата от русенското училище „Отец Паисий“. Те често се сещат за момчето със сияйната усмивка, с което така се бяха сприятелили и бяха свикнали, че на раздяла трудно можели да повярват, че Боби вече няма да влиза всяка сутрин в тяхната класна стая. 
А всичко това е така, тъй като седемгодишният Божидар вече е Гейбриъл Рибен и от края на януари е американски гражданин, 13-о дете в семейството на Валери и Ричард Рибен в град Дентън, щата Охайо в САЩ. 
„В първите два дни Гейб стоеше настрани и само наблюдаваше. След това започна полека да влиза в кондиция, започна да обхожда дома и да пробва всичко в него, което сега представлява неговото обитание. Любимото му занимание е да гледа в Youtube деца, които пеят български песнички. Постепенно започна да общува с другите деца в къщата. Особено с Джошуа и Марен. 
Джошуа е неговият любим „човек за гушкане“ 
Вече премина през първите основни прегледи, които трябваше да направим. Проблемите с едното му око не ни изненадват, то вижда добре на няколко инча, но не повече от пет. Ще знаем повече какво може и трябва да се направи, когато го видят специалистите, но ние сме оптимисти“.
Това пише новият баща на Боби, Ричард Рибен, на 5 февруари в блога на семейството. Там той разказва именно за първите дни на русенчето в новия му дом. Момченцето пристига в Дентън в самия край на януари. И става пълноправен член на фамилията, в която Божидар-Гейбриъл е 13-ото дете. Валери и Ричард, които са на 31 и 34 години, имат три биологични деца - тризнаците Марен, Лукас и Якоб, които са на 10 години. Когато тяхната собствена тройка е на няколко години, те започват да осиновяват дечица, като правило, с медицински проблеми. Така в дома им влизат момчетата Джошуа, Бенжамен, Еван, Томас и момичетата Елена, Алексис, Лилияна. Те са от Узбекистан, Украйна и България. От края на януари фамилията Рибен вече носят още три момчета от България - Гейбриъл от Русе и Джес и Ели от дома за изоставени деца в Стара Загора. 
Когато Валери Рибен идва през януари, за да вземе децата, тя пише на Ричард, който е останал в Охайо да гледа другите деца: „Джес и Ели нямат много багаж - по една найлонова торбичка, по едно руло тоалетна хартия /?!/ и по 2 празни кофички от кисело мляко. Недоумявам за какво са им кофичките от мляко“. За разлика от двете момчета от дома, Гейбриел тръгва с купища багаж - дрехи, любими играчки, количката... Сложихме всичко, което той пожела да вземе, казва бабата. А Валери коментира в блога си: „За децата от Стара Загора ние сме спасители.
А Гейб е имал в България любима майка и баба...
И е права. 
Защото Боби тук наистина последните две години е имал обичен дом и обичливо приемно семейство. 
Приказката, която може да се сравни с историите на Братя Грим, започва преди седем години, когато детенцето се ражда с проблеми, сред които е страховитата диагноза ДЦП - детска церебрална парализа, и хидроцефалия. И родителите го оставят. Двумесечен, той се озовава в дома за медико-социални грижи. И кинезитерапевтката Вяра Маринова веднага го поема - отначало като един от безпомощните малки питомци на дома, но скоро той се превръща в неин любимец. Постепенно за русенката той става повече от пациент, тя често остава и след работно време, за да се грижи за него. И когато идва моментът 5-годишният Божидар да бъде изписан и прехвърлен в друг дом, а може би и в друг град, Вяра взема съдбовното решение да стане негова приемна майка. 
Приехме това малко слънчице с много радост
но и с безпокойство - как то ще приеме нас, разказва приемната баба Пенка Маринова. За първи път в своя невръстен живот то излизаше извън четирите стени на дома и влизаше в новия си свят, продължава тя. И веднага обяснява, че макар момченцето да има физически увреждания, умствено то е било не просто нормално, а дори нещо повече. Трябваше да бъдем изключително деликатни и внимателни - за да го въведем в нормалния живот на нормалните хора, обяснява бабата. Боби е много впечатлителен и много любознателен - приемаше всичко ново, до което се докосваше, с лекота и с прекрасната си усмивка, която очароваше всички, казва русенката. При изписването от дома Боби тежи 14,5 килограма. Когато заминава за новия си дом в Охайо, той е вече 30 килограма - колкото трябва да бъде едно дете на неговата възраст. 
Изключително общително и чаровно дете е, разказва бабата. „Знае в парка всички паметници на кого са - като дойдоха да снимат клипче за него от фондацията, която помага за осиновяване, той разказа на целия екип: „Ето, това е Любен Каравелов, това е Баба Тонка, а ей там е Ангел Кънчев...“. Два пъти сме го водили на море и веднъж на почивка в Арбанаси - там стана любимец на всички. Той и тук като види мои познати, веднага ги кани: „Хайде, идвайте на барче - у дома!“. А като идваха социалните, които редовно минаваха на проверки, той веднага ги хващаше за ръка и ги водеше в неговата стая - да им покаже“.
Много е музикален и страшно много обича песни - особено са му любими песните на Лили Иванова и Емил Димитров - пее с пълно гърло „Ако си дал“, продължава Пенка Маринова. А миналата година на фестивала „Златната гъдулка“ двамата - приемна баба и прието внуче, четири часа гледали изпълненията на самодейците, за да дочакат излизането на сцената в парка на голямата народна певица Валя Балканска. След това Боби отишъл с баба си да се запознае с „космическия глас“. 
Той целуна ръка на Валя Балканска, а тя го благослови 
и му пожела да стане гайдарче, припомня си Пенка Маринова със стаена тъга в очите. 
За двете години, през които го отглеждат с много обич и внимание в приемното семейство, той свиква да общува с малки и големи и не приема хората да вперват поглед в крачетата му, които не му позволяват да тича като другите. „Аз съм здрав!“ - настояваше той всеки път, когато това се случваше, казва бабата. И продължава да бъде благодарна на всички, които в училище „Отец Паисий“ - и деца, и учители, и родители - са го приели като едно обикновено, може би малко по-вчечатлително, но изключително любвеобилно и артистично дете. Той сам си беше избрал училището, казва бабата. И когато постъпва в предучилищния клас, класната ръководителка Нели Донкова го приема радушно. И макар Боби да има „привилегията“ да ходи с придружител, неговата първа учителка деликатно, но категорично не показва с нищо, че това намалява отговорностите на Боби и изискванията към него като ученик. Това тя предаде и на децата, разказва бабата. Затова тя и нейната дъщеря са признателни на всички, които са обграждали с внимание, помагали са, но и са възприемали Боби като едно от всички останали деца в класа. 
Междувременно започва да тече процедурата по осиновяването на детето, което отдавна е в списъците за това. Семейство Рибен от американския град Дентън са сигурни, че 
Боби е „липсващото звено в пъстрия и обичлив пъзел“ на семейството
Всички деца, които Валери и Ричард са осиновили, са с отлично умствено развитие, но с физически недъзи. Всички те са с протези на крайниците. И всичките са с библейски имена. За Боби-Гейбриъл също се предвижда лечение и операция на крачетата. Когато приемното семейство научава, че процедурата за осиновяване вече е в ход, започват да подготвят детето за предстоящата кардинална промяна в живота му. И преди му бяхме говорили, че мама и тати са на работа в чужбина, че ще дойдат да си го вземат, а и моят син работи в Лондон, така че за него тази ситуация не беше непозната, казва Пенка Маринова. Миналото лято Ричард Рибен дошъл за първата си среща с детето. Прегърнаха се така, сякаш са се чакали от дълго време, казва русенката. И сега, когато през януари Валери дошла да си прибере 13-ия син, Боби-Гейбриъл й разказвал за баба и за мама Вяра, за кучето на улицата, за съседите. Но когато на сутринта видял опакования си багаж, малкият мъж се разплакал... 
Сигурни сме, че в семейството на Валери и Ричард Боби го обичат много, знаем, че ще направят всичко възможно, за да му помогнат да преодолее физическите проблеми, казва бабата. Майката Валери се грижи за децата, а Ричард работи. Живеят в просторна къща, където има чудесни условия за всички деца, а в двора отглеждат кокошки, зайци, пуйки, овце - заради децата, да наблюдават животните и да се грижат за тях, и магарета - за да пазят животинките от койоти. 
Боби вече е поканил баба и мама Вяра да му отидат на гости в Америка
Поканил е и съучениците си от подготвителния клас, когато отишъл да се сбогува с тях преди заминаването за Охайо. А едно от най-важните неща в багажа му за американския дом са били подаръците от приятелите в училище - албумът с рисунки и снимките от седмия му рожден ден, който той пожелал да празнува с децата в класа. На Богоявление - в деня, в който Боби-Гейбриъл се е появил на бял свят, мама Вяра отишла в сладкарницата да вземе тортата, която била поръчала за празника. Гледа - тортата е двойно по-голяма! Ама ние поръчахме по-малка торта - казала тя. Тогава от сладкарската работилница се подал майсторът и се усмихнал: Аз я направих такава - специално за Боби!  
Името Божидар дали на детето акушерките в русенския дом. Сега той носи името на архангел Гавраил. На староеврейски то означава „Божия сила“. И всички, които поне веднъж са зървали заразителната слънчева усмивка на момченцето, се надяват Божията сила да бди над него и да му помага. Като в старозаветните писания и в приказките от старо и от ново време.