Добрин Данев е трети мандат русенски депутат от БСП. Родом е от Иваново, по образование е икономист. Преди да стане за първи път депутат, беше зам. областен управител на Русе. В 43 Народно събрание е член на Комисията по земеделието и храните и на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.

- Г-н Данев, няма как да не започнем това интервю с казуса „Дунарит“, който всички следим с тревога, защото става дума за хляба на 700 семейства. Общинският съвет на БСП декларира подкрепа за фирмата и работниците. Вие, а и останалите русенски депутати, коментирали ли сте проблема и какво можете да направите за решаването му?
- Лицензът на „Дунарит“ беше отнет от Междуведомствения съвет към Министерски съвет при твърде неизяснени обстоятелства под предлог, че има доклад от ДАНС и заплаха за националната сигурност. Всички ние станахме свидетели на това и си задавахме въпросите по какви причини беше отнет този лиценз и трябваше ли точно в този момент да бъде отнет, тъй като за две години предприятието показа добър мениджмънт, увеличи своите поръчки и наетите работници и е едно от водещите като резултати и като средна работна заплата за региона. „Дунарит“ показа, че може да съществува в конкуренция с останалите в този бранш и в един момент с отнемането на лиценза неговата дейност се блокира. Имах зададен въпрос към министъра на икономиката Божидар Лукарски още миналата седмица и очаквах отговор на парламентарния контрол, но по една или друга причина министърът не беше включен в дневния ред. Очаквам тази седмица да ми отговори. Считам, че цялата русенска общественост трябва да окаже максимално въздействие лицензът да бъде върнат и предприятието да продължи да функционира, тъй като в противен случай се създава съмнение у контрагентите и може някои от поръчките да отпаднат. Ако наистина има проблем, то нашето желание е той да бъде решаван в оперативен порядък, без да се нарушава дейността на дружеството. Когато разбрах, че има такъв проблем, имах идея с депутатите от региона да излезем с обща декларация в подкрепа на предприятието, като с някои постигнахме разбиране.
- Кои от депутатите се съгласиха да подкрепят общата декларация?
- Ферихан Ахмедова от ДПС беше готова да подпише веднага такава обща декларация. С Искрен Веселинов от Патриотичния фронт имахме единомислие, но той предложи да изчакаме срещата с Лукарски и синдикатите и тогава да го направим. С останалите не съм разговарял, тъй като положението на управляващата коалиция е деликатно. Ако заемат позиция в момента в подкрепа на предприятието, на ниво министерство ще се получи противоречие и затова те предприеха изчаквателна позиция. Но считам, че всички са на мнение, че предприятието трябва да продължи да работи. С цената на нашите усилия и подкрепа се надяваме, че казусът ще приключи успешно.
- Като депутат имате повече информация за причините да се стигне до това положение. Какво е вашето лично мнение, защо се случи всичко това?
- Не искам да си мисля, че в решението за отнемането на лиценза са намесени икономически интереси или субективни фактори. Иска ми се да вярвам, че е в резултат на грешно управленско решение, което да бъде отчетено и поправено в най-кратки срокове. От медиите разбирам, че има тълкувания в различни посоки, като например за преразпределение на икономически интереси относно собствеността, но не искам да вярвам в такива твърдения. Надявам се разумът да надделее и хлябът на 700 души да бъде запазен, тъй като знаем, че малко предприятия работят с такива темпове. 
- Смятате ли, че проблемът с „Дунарит“ ще бъде използван в предизборната битка, която неофициално вече започна?
- Не съм мислил в тази посока, но всяка една политическа сила ще го използва за предизборната кампания в малка или голяма степен. Считам, че е така, тъй като ролята на опозицията е да открива грешките и да ги показва пред обществото. Ако хората във властта разберат своята грешка и я поправят, ще бъде добре, а ако не я разберат, ще бъде негатив за тях. 
- Неотдавна Общинският съвет на БСП съобщи, че е проведена първата среща с местната организация на АБВ за сближаване на позициите по актуални въпроси. Това ли е естественият ви съюзник за изборите и възможна ли е коалиция на местно ниво, независимо че партията е част от кабинета в лицето на вицепремиера Ивайло Калфин?
- Това решение ще се вземе на конгреса на БСП на 5 април. Предполагам, че в резултат на мажоритарния вот по места ще ни бъдат дадени по-големи правомощия да преценяваме с кого какви коалиции да правим, за да постигнем положителен резултат. Склонни сме на коалиция и считам, че това е резултат на бъдещи разговори не само с АБВ, но и с други политически сили. 
- Кои смятате за най-близки до вас?
- В лявото пространство има доста формирани партии и движения като „Движение 21“ на Татяна Дончева, социалдемократите, БЗНС „Александър Стамболийски“. Впоследствие може да се окаже възможно да направим коалиция и с други партии в зависимост от това кой ще отиде на балотаж.
- Отиването на балотаж ли ще приемете за успех на предстоящите местни избори?
- Това е първата стъпка, а втората е спечелване на местните избори. Една партия, ако не се бори за постигане на победа, то просто няма смисъл да започва такава надпревара.
- А кои партии влизат в забранителния списък?
- Знаете, че сме основни конкуренти на дясното като представители на лявото в политиката. Основните партии, с които се конкурираме, са ГЕРБ и Реформаторският блок. 
- Неотдавна обявихте, че Институтът „Образцов чифлик“ ще си върне отнетите 1400 дка. На какъв етап е развитието по този въпрос? 
- С идването на министър Танева през януари уговорката беше тя да връчи заповедта, но има обжалване от страна на фирма, която е подала документи за търг, а той беше анулиран от служебния министър на земеделието. Фирмата е подала съдебна жалба и докато тече процедурата, не може да се осъществи връщането. Изчакваме резултата от разглеждането на жалбата и тогава прехвърлянето ще се осъществи. Имаме уверението на министъра, че след като приключи дългата сага, институтът ще си върне земите. По отношение на времевите срокове всичко зависи от съда. 
- Русе се размина с големи наводнения миналата година, но много близки села все още са във вода. Тези бедствия, които споходиха страната, извадиха наяве два много сериозни проблема - поголовното изсичане на горите и липсата на контрол на язовирите. Вие като член на земеделската комисия в парламента смятате ли, че тримесечната забрана за сеч е достатъчна мярка?
- Не, не смятам. В комисията по земеделие още есента бяхме внесли закон за изменение и допълнение на закона за горите. Тогава той не беше приет за разглеждане. В този закон ние предложихме изменения, които показаха, че има проблем в стопанисването на горите в цялата страна. Този проблем трябваше да бъде сериозно разгледан и да потърсим такива изменения в закона, които да направят ефективен контрола върху изсичането на горите. Трябваха ни два-три месеца да убедим всички политически сили в съществуването на този проблем. Едва миналия месец, след внесено предложение за тримесечен мораториум на сечта на технологична необработена дървесина, всички политически сили признаха и се убедиха, че този проблем съществува и трябва да осъществим нови мерки за контрола. Нашата идея беше в началото на тази година всички специалисти да седнат на една маса и да подготвят контролни мерки. Сега тримесечният мораториум ще трябва да се изчака, да се видят влиянията му върху сечта и да започне подготовка на промяна на закона за горите. Януари миналата година в резултат на пазарната икономика и стагнацията с търговия на дървесина имаше негласен тримесечен мораториум. Този период можеше да бъде използван за анализ и да направим промените много по-рано. Това не го приеха като идея и считам, че законът за горите най-рано може да влезе есента с новите изменения. Горещо вярвам, че всички политически сили ще се обединим около общи предложения с ясното съзнание да ограничим до минимум нерегламентирана сеч и чрез устройствените планове да стопанисваме така горите, че да ограничим до минимум негативните последици. 
- Какви други промени се предвиждат в закона?
- Регламентирано и много сериозно контролиране на сечта, на търговията със сеч, на изнасянето на изсечената гора, тъй като се знае, че има много сеч, която се продава на черно. Има предложения за GPS- системи на машините, които извозват сечта, по нов начин ще се документира и сечта, и извозването. 
- Вие бяхте срещу санкциите за ведомствените бензиностанции, ако не са свързани с НАП. Кой спечели и кой загуби от промяната?
- В цялата ситуация мисля, че се намери компромисно решение. Ние бяхме за тотална отмяна на промените в Закона за данък върху добавена стойност, които бяха приети. След натиска, който се оказа, министърът на финансите предложи в наредбата за прилагането на закона да се намери компромисен вариант, с който да се даде възможност на производителите, които нямат ведомствени бензиностанции, да декларират чрез унифицирана от министерство на финансите декларация своята дейност и да могат да зареждат по този начин. Самата наредба все още не е ясна, работи се в тази посока и ще се даде възможност на хората да работят спокойно. 
- Вие настоявахте и за въвеждане на почасова ставка за плащане, която е особено необходима за сезонните работници в земеделието. На какъв етап е предложението?
- Работим в тази посока. Миналата седмица уредих среща на производители и на четирите асоциации на овощарите в България със зам.-министъра на труда и социалната политика. Те работят съвместно с министъра на земеделието по подготовка на промяна на Кодекса на труда, така че да се даде възможност в сезонните пикови ситуации да могат да се наемат почасово хора при прибиране на реколтата. Надявам се това изменение да бъде внесено в близките два месеца, за да го регламентираме. Но почасово заплащане не е необходимо само за сезонните работници в селското стопанство. При разговор със собственика на „Еконт“ той също изяви желание да има такава поправка в закона, за да има възможност и в другите фирми в бранша да се работи почасово. 
- Вие сте член и на комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите. От какво най-често се оплакват гражданите?
- Бях на приемна с граждани от София първи от цялата комисия. Останах неприятно впечатлен от хората, които подават жалби. Има въпроси и жалби, които са подадени и които се нуждаят от законодателни промени, за да могат да се решат проблемите, но има и въпроси, на които мястото им не е там. Имаме срещи с граждани, които са обиколили много институции и не са срещнали разбиране по простата причина, че законите не позволяват това. Тази комисия има пряка връзка с неправителствените организации и намирайки общи точки с тях, ние можем да осъществяваме заедно граждански контрол върху работата на институциите и по-точно на парламента. 
- А от какво се жалват русенци?
- Скоро имах случай с гражданин, който е подал жалба за това, че лекарска грешка е причинила смъртта на съпругата му. Въпросът е по-специфичен и е необходимо становището на експерти. Чрез комисията, в която членувам, съм отправил жалбата му и очаквам отговор. Най-общо въпросите на русенци са от материален характер и са свързани с безработицата и картината, която виждаме.