Тези истории са автентични, но никога не са били публикувани. Причината е, че са се случили преди 1989 година, когато споменаването на МВР будеше страх, милицията /както тогава се наричаше полицията/ нямаше пресцентър, вестниците не пишеха за кражби, измами и убийства, а за престъпления официално не се говореше.
Ако зловещите сюжети от новата поредица „Студени досиета“ се бяха разиграли в Западна Европа или Америка, щяха да станат основа на сценарии за касови филмови хитове по действителни случаи. У нас те са само спомени на стари криминалисти. „Утро“ ще ви разкаже част от неразказваните досега смразяващи истории.

„Яна уби мъжа си Петър и го зарови в градината!“ Този сигнал написан на ръка с черен молив идва през ноември 1950 година по пощата от Две могили в русенската милиция. И макар че анонимките не са на почит дори и в мътните времена на всевъзможни доноси и разчистване на стари сметки под прикритието на т.нар. революционна бдителност, лаконичното изречение става начало на интензивно разследване. Защото не става дума за кражба на две овце или на една каруца царевица, а за отнемане на човешки живот.
Разузнавач от Русе веднага заминава за Две могили
и се настанява в участъка на главната улица, която свързва пазара с гарата. Първите му разговори са с двама местни милиционери, които са натоварени със задачата да установят има ли семейство Яна и Петър и всичко наред ли е там. Оказва се, че даракчията Петър е изчезнал от известно време. Хората идвали от околните села с каруци вълна за разчепкване, но жената на майстора Яна ги връщала с най-различни обяснения. Мъжът й ту бил на курорт, ту на гости при роднини на другия край на България и не се знаело кога ще се върне, но бърза работа засега нямал.
Различните обяснения на съпругата вече подсказват на криминалиста, че сигналът не е измислица на стари врагове или нови завистливци и той започва внимателно да стяга примката около жената.
Първите два дни на разпити са подложени съседи от селото /Две могили става град през 1969 година/. Те обаче само вдигат рамене и отричат да знаят нещо за изчезването на даракчията.
Не мога за помогна, няма го Петър и това е, не мога да ходя след всеки и да следя кога си е вкъщи и кога и за колко време отсъства, казва и кметът на Две могили.
На третия ден ден след кръстосаните беседи една комшийка
ни в клин, ни в ръкав изтърсва „Не съм написала аз анонимката“
И поглежда гузно към разследващия, защото веднага разбира каква я е свършила - косвено си признава, че е пуснала сигнала до милицията, без никой да я е питал за това.
Приложих й някои хватки при разпит на заподозрени, които винаги са ми носили успех, разказва по-късно на колегите си криминалистът, който тогава е в основата на разследването на случая.
Разтресена от нерви и страхове и притисната заради собственото си изпускане, жената полека-лека започва да говори. От разказа й се разбира, че една нощ, докато всичко живо спи, излязла до тоалетната и видяла  съседката Яна да дърпа нещо тежко  и увито в одеяло към градината. Понечила да види къде ще бъде занесен необичайният товар, но се уплашила и тихичко се прибрала у дома.
Минаха два-три дни, а Петър не се виждаше никакъв. Даракът стоеше заключен, нямаше го нито в кръчмата, нито в махалата и бях сигурна, че не е отишъл на никакъв курорт, а е убит и заровен някъде в двора. Затова написах писмото до милицията, обяснява свидетелката.
До този момент с Яна е проведен един бегъл разговор за съставяне на психологически профил, но вече
идва време за сериозен разпит
Жената обаче е твърда - продължава да настоява, че Петър е при роднини на другия край на България и не знае нищо за него. Целият й двор е претърсен, но никъде не са открити следи от прясно разкопаване.
Криминалистът е сигурен, че коравата селянка го лъже и трябва да я притисне, затова я вкарва в ареста за допълнителни разпити и психологическа обработка. Там двете й дъщери на 11 и 16 години всеки ден идват на свиждане и носят храна, а криминалистът всеки ден намира начин уж случайно да се засекат и да разменят по някоя дума. Така една сутрин той небрежно запитва по-голямото момиче „Абе, майка ти няма ли роднини, че само ти и сестра ти идвате на свиждане“. Каката започва да изрежда родата, но пропуска да спомене брата на майка си. Тогава се намесва малката сестричка и казва, че вуйчо им живее в едно село близо до Лом и в деня след изчезването на баща й е дошъл у тях на гости.
И това е трънката, зад която се крие най-тлъстият заек в тази история. Милиционерът се обажда в Лом и изисква конвоирането на вуйчото до Две могили. Докато го чака, продължава обработката на Яна, която вече десетина дни е зад решетките, и тя омеква.
Признава, че е убила мъжа си, но следва нов шок
На въпроса къде е трупът, хладнокръвната жена реагира със стоманен поглед и отвръща с твърд тон „Изядох го!“. И спира да говори.
При пристигането на брат й в Две могили разследващият инспектор от вратата го притиска с хитър ход.
Отваря Наказателния кодекс на страницата за лъжесвидетелство и го кара да чете на глас. Конвоираният чете, че който затаи истината около извършено престъпление се наказва с лишаване от свобода до 5 години и леко се замисля. Тогава чува ясно и категорично, че тези пет години него чакат, ако не каже цялата истина.
Братът на Яна се ужасява от мисълта, че ще иде в затвора и започва дългия си разказ.
Сестра му и Петър често се карали от ревност. В малкото градче се носел слух, че жената има любовна афера с кмета. Клюките бързо стигнали до ушите на Петър и той започнал системно да тормози Яна. Един ден в края на ноември тя се обадила на брат си по телефона от пощата, че е станал нещастен случай с мъжа й и той трябва веднага да дойде в Две могили, за да й помогне. Братът се притеснил и хванал първия влак, а щом пристигнал в Две могили, чул страшната истина. Сестра му взела да нарежда как Петър я тормозел и налитал на бой и как след поредния скандал
не издържала и го ударила с все сила по главата с чука
който криела до леглото, за да се защити от честите шамари и юмруци. Мъжът й паднал по гръб и не мръднал, тя се паникьосала, завила трупа с одеяло и го извлякла през нощта в пристройката до къщата, заключила вратата и още на сутринта повикала брат си на помощ.
Трябваше да измислим как да скрием трупа и да заличим следите, разказва помагачът.
Вечерта двамата със сестра си отиват в пристройката, избутват настрани буре с прясно налято вино и братът изкопава дълбока дупка. После двамата спускат трупа заедно с одеялото, зариват го с изкопаната пръст, нагласят бурето на мястото му върху дупката и заключват скривалището. Следите са прикрити толкова умело, че при проверка преди това никой не е видял изкопаната дупка.
След тези показания Яна се отпуска и си признава всичко. Така две седмици след идването на анонимката случаят е разкрит и пратен в съда. Скоро е насрочено и заседанието, на което убийцата е наказана с 20 години затвор, а брат й все пак получава онези 5 години, които са му развързали езика, но не за лъжесвидетелство, а за помагачество.