От три години Елка Шарбанова е без работа, тъй като е станала жертва на дискриминация, а впоследствие е била съкратена от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Жената има 84% инвалидност заради заболяване на тазобедрените стави, което вследствие от стреса и ходенето по мъки по институциите, за да си търси правата, се е задълбочило. Елка няма никакви доходи и едва свързва двата края. А единственото й желание е институциите да не бягат от отговорност. В момента тя е в задънена улица и не знае как да действа, след като на 23 февруари получава решение на Комисията за защита от дискриминация, в което въпреки установената пряка дискриминация по пол, няма дадени конкретни предписания спрямо нея. 
За мен решението е незадоволително, защото не ме засяга пряко. Нито ще ме върнат на длъжност, нито ще ме направят старши служител, коментира за „Утро“ Елка, която е разколебана дали да обжалва и този път. 
Елка работи в агенцията като младши инспектор от 2000 г. до съкращаването й на 7 май 2012 г. Въпреки стриктното изпълняване на задълженията, дори в по-голям обем от останалите, повишаването й в длъжност през годините е възпрепятствано. Тъй като останалите й колеги през това време се издигат в йерархията, жената решава, че отношението към нея означава дискриминация, защото е мюсюлманка, и подава жалба до антидискриминационната комисия. Освен това през 2008 г. тогавашната шефка на русенския отдел на агенцията Иванка Нойврит се пенсионира, а нейното място заема служител, който само за шест месеца се издига от младши инспектор до началник отдел. Нарушенията на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация и Законът за държавния служител провокират Елка да събере доказателста и да подаде жалбата. В нея тя посочва, че етническият й произход е причината да не бъде допусната до израстване в йерархията. 
Оттогава започват и мъките по инстанциите за Елка. Нямах амбиции да ставам началник, просто си търсех правата за повишаване и израстване в йерархията, споделя тя. За нея фактът, че изпълнява ангажиментите си, но не израства в службата, е унизителен. До момента на подаване на жалбата тя не е усещала пренебрежително отношение към себе си, но след това често получава обидни квалификации от новия началник на отдела. 
През 2010 г. антидискриминационната комисия постановява решение, в което се описва по какъв начин Елка е дискриминирана, но е посочено, че неблагоприятното й третиране в сравнение с колегата й не се основава на етническа принадлежност, а на пол или лично положение. Според нея обаче решението е незаконосъобразно в едната си част, тъй като е установена дискриминация, но комисията не намира за виновни бившата началничка на отдела Иванка Нойврит и бившия главен директор в агенцията Светлозар Толев. Елка обжалва във Върховния административен съд, а през 2013 г. той обявява извода на Комисията за защита от дискриминация за незаконосъобразен, като отменя частично решението и го връща за повторно разглеждане по отношение на защитените признаци пол и лично положение. 
Въпреки заболяването си, през последните години Елка работи в помещения с температура 13 градуса, като подава жалба и в Инспекцията по труда. Това обаче се оказва „черешката на тортата“ и по думите й двете жалби стават причина за съкращаването й от работа в началото на май 2012 г. Изпаднах в депресия, чувствах се като нищожество, защото не ми даваха шанс да работя, спомня си жената. Единственото, което й хрумва в този тежък за нея момент, е да направи 18-дневна гладна стачка пред Министерски съвет. Тя обаче не дава никакъв резултат, само здравето й се влошава още повече. 
Тогава подава втора жалба в антидискриминационната комисия, като се позовава на преследване (неблагоприятно третиране на лице, за което се знае, че е предприело защита от дискриминация - б.а.), увреждане на здравето и дискриминация по признаците пол и лично положение. Въпреки че делото приключва през юни 2014 г., Елка получава решението едва миналата седмица. Този път комисията установява наличие на пряка дискриминация под формата на неблагоприятно третиране по признак пол, както й че бившият началник и директор са допуснали тази дискриминация. На тях, въпреки че са отдавна бивши, комисията размахва пръст и предписва да се въздържат от по-нататъшни такива нарушения.
Елка все още не е решила дали ще обжалва и това решение на комисията. Защото е отчаяна от бездушието, с което се сблъсква вече пет години.