Д-р Нели Петрова е родена на 27 септември 1964 г. Завършила е с пълен отличен МГ „Баба Тонка“, а след това медицинския институт във Варна. От 1988 г. работи  в русенската болница, а от 1992 г. е невролог в специализираното неврологично отделение за мозъчни инсулти. Била е началник на Отделението по съдова неврология към МБАЛ-Русе и изпълнителен директор на болницата до септември миналата година. Оттогава д-р Петрова оглавява Центъра по клинична невропсихология  към Отделение по функционална диагностика на нервната система в МБАЛ-Русе.

- Д-р Петрова, Центърът по клинична невропсихология прави безплатни скринингови изследвания на пациенти от самото си създаване. Колко хора преминават през такива свободни приеми?
- Всеки месец обявяваме поне два дни, в които преглеждаме безплатно и още в първите часове на съобщаването на дните, имаме записани. Тъй като самото изследване трае средно 45 минути, времето е ограничено и не можем да прегледаме повече от 8-10 човека. Важното е, че ще продължим да помагаме и да насочваме вниманието на хората към големия проблем с деменциите. Целта ни е да правим ранно и адекватно диагностициране на лицата с повишен риск за развитие на деменция. Пациентите могат да бъдат приети в болница по клинична пътека за провеждане на специализирани невропсихологични, невроизобразяващи и лабораторни изследвания или амбулаторно да бъдат изследвани срещу заплащане.
Изобщо идеята за създаването на Центъра дойде от голямата социална значимост на заболяванията, които са свързани със старостта и слединсултните състояния.
- Какво означава когнитивно нарушение?
- Това включва не само деменциите, а и нарушения в паметта - невъзможност за научаване на нова информация, припомняне на стара, нарушение във вниманието и концентрацията, в двигателните стереотипи /планиране на сложни последователни дейности/ и т.н.
- Ако забравим кой ни е казал нещо, това признак ли е на заболяване?
- Всички не помним. Човек, за да запомни нещо, трябва да го забрави. Тук не говорим за такива случаи, а примерно за проблеми с възрастта, когато хора тръгват уж към магазина, но забравят за какво са отишли или забравят да си обуят обувките примерно.
- Това не е ли обикновено остаряване?
- Да, такова е, но не е задължително да се случват тези деменции. Някои, макар и на по-голяма възраст, успяват да се справят с ежедневните си дейности. Когато това не се получава, имаме проблем.
- Говорим за добре познатата склероза?
- Склероза е старият термин, добил широка популярност и гражданственост. Модерният термин е когнитивно нарушение, а общо казано, става дума за дегенеративни заболявания на мозъка. Много пъти ние като специалисти сме казвали, че не е ясна причината за възникване на неврологичните заболявания - дали са само възрастови промени, или има нещо, което ги провокира и ги отключва.
- Една от най-страшните диагнози като че ли е болестта на Алцхаймер.
- Тя е най-разпространената форма на деменция и според Световната здравна организация изобщо деменциите  са едни от най-значимите здравни и социални проблеми на 21 век, нареждайки се до съдовите и онкологичните заболявания. С развитието на Алцхаймер човек напълно загубва автономността си, разрушава се ядрото на личността. Затова и целта ни е колкото може по-малко хора да стигат до тази фаза или поне да се отсрочи във времето.
- Възможно ли е да се сложи спирачка на деменцията?
- Възможно е забавяне, но никой не може да е категоричен в пълното й спиране. Може да има обратимост, но не и при Алцхаймер. След преживян инсулт например с медицинска помощ и контролирано лечение има подобрения.
- На каква възраст опасността от деменции става голяма?
- След 60-тата година, но има и по-млади пациенти, за съжаление. Деменциите засягат между 3 и 6% от населението на 60-79-годишна възраст, а след 80-те стават от 20 до 30%.
Пациентите в предиментен стадий, когато са единични случаите да забравят и да се объркват в позната обстановка или да тръгнат нанякъде с автобус, са точно нашите случаи, в които можем да бъдем полезни.
- Не е ли редно близките да го доведат в кабинета ви?
- Да, често и това се случва, макар че повечето възрастни хора отричат да имат проблем. Друг е въпросът, че често близките не желаят да се ангажират, като не оценяват факта, че с времето нещата ще се задълбочават и ще става по-зле, техният живот ще се усложни.
- Можем ли да се предпазим от такова състояние?
- Да, и то става с постоянни тренировки на мозъка. Трябва да има постоянна социална и интелектуална дейност. Най-простото е да се решават кръстословици, ребуси, судоку, да се събират възрастните хора в клубове, да общуват, да играят карти, шах или табла, да четат книги, вестници, списания, да редят карти на компютъра даже, но да правят нещо. Поддържането на контакти с близки, приятели, съседи е много благоприятно. Двигателната активност също е от значение и е добре възрастните хора да правят всеки ден разходки. За да функционира мозъкът, той трябва да работи, има нужда от фитнес всеки ден, както казва проф.Трайков.
На пръв поглед всичко това изглежда просто и някак несериозно даже, но върши работа. Лошото е, че хората не оценяват тежестта на тези социалнозначими болести и се стига до болестта на Алцхаймер, когато пациентите стават напълно зависими от близките си.
- Искате да кажете, че ако не се реагира при деменция, може бързо да се стигне до усложненията й?
- Много по-бързо прогресира състоянието и се стига до съдови деменции, Паркинсон и Алцхаймер. В крайната фаза хората са обездвижени и животът им се свежда до това колко пъти на ден ги хранят и им сменят памперсите. Лечението има смисъл при откриването на леки нарушения. За съжаление, се имбурсира частично от Здравната каса, но усилията си струват.
В света има около 35 милиона дементни хора, а със застаряването на населението до 2050 г. прогнозите са да бъдат 120 милиона, като най-големият пик ще бъде в бавно и средноразвиващите се страни. В другите се полагат грижи, докато тук не е точно така.