Веселин Плачков е роден на 23 юни 1980 г. в Плевен. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ през 2003 г. и същата година започва работа в плевенския театър “Иван Радоев”. Досега има изиграни около 20 театрални роли, като първата му е в образа на Бенволио от “Ромео и Жулиета”. Снимал се е във филма “Краят на XX век” под режисурата на Андрей Слабаков, в "Забранена любов". Изпълнява и в главната роля във филма “Дякон Левски” на режисьора Максим Генчев. Женен, има дъщеря на 8 години. Автор на интервюто с него е Николай Москов.

- Г-н Плачков, филмът “Дякон Левски” раздвои общественото мнение, преобладаваха критиките.
- Очаквах, че ще има критики и раздвояване на мненията. Но не съм съгласен, че повечето критики са отрицателни, тъй като виждам пълни киносалони с много добри отзиви след прожекциите, когато правим срещи с хората. Вярно, тази форма на направа на филма е непозната за мнозина у нас и всяко излизане от рамката, от стереотипа, крие риск филмът да бъде критикуван.
Не казвам, че е правилно или неправилно, а че явно това влияе на обременените хора. Дразнят се тези, които професионално не биха направили такъв филм, тъй като имат други преценки. Но всичко е въпрос на авторство и на историческа гледна точка. И това по никакъв повод не трябва да влияе върху преценката за Левски и той да бъде принизяван и представян на едно ниско ниво - никой не е гонил това и не такъв е крайният резултат.

- Никой не нападна играта на актьорите, нито оператора, а критиките са към режисьорското решение, което мнозина сравняват с тип уестърн, в който Левски е в стил Антонио Бандерас.
- Това са взети практики от световното кино за представяне на герой или на бойна сцена и в тях няма нищо лошо. Ние отдавна загубихме традициите си в киното, а и никога не сме се славили с майсторство в екшъна. Да, понякога те предизвикват асоциации и препратка към уестърна или към по-съвременни екшън сцени, но какво да правим, след като е измислена топлата вода. Аз нямам нищо против използването на готови модели, стига те да вършат работа. 

- Но така Левски се слага в матрицата сред многото други, която произвежда серия образи. 
- Аз винаги питам точно как е изглеждал Левски, докато стреля. Защото казват, че във филма стрелял като в уестърн. Ако някой ми покаже как е стрелял Левски, ще се съглася с критиката. Но основното не е как стреля или че се сменя кадансът от бавен в бърз и как ги бие всичките. Основното, което филмът показва, е свръхчовешката сила у Левски за времето. Защото всички казваме, че той е надминал времето си. На това основно сме наблегнали. Всичко друго е сол и пипер, т.е. подправката.

- Ако това е основното, защо не изричате прословутата му реплика: “Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си.”? А псувате от името на Левски.
- От първия момент в работата си по този филм, видях че не говорим за портрета от стената и за лозунги. Лозунгът е хубаво нещо, но до него трябва да се стигне. Всички монолози, които изричам във филма, са извадки от Левски. На тези извадки логичният извод е това, написано в лозунга. Но него го знаем всички и не ни интересува - ние не правим рецитал, а филм за умни хора, който кара да се замислиш. За мен, както и за режисьора или продуцента, не бе важен завършеният вече Левски, а как е стигнал дотам, за да изрече тези думи.
 Какво му е струвало като човек, за да превъзмогне себе си, да премине границите на собствната си мисъл и сила и да бъде убедителен пример за невярващия народ? Това е по-интересното. А лозунга го знаем и няма значение дали ще го кажа. Но ако не сложим основното, което те кара да се замислиш, то тогава няма да има филм, а рецитал. 

- Признахте, че много ви тревожи, ако някой не ви хареса в образа. След премиерата какво мислите?
- Тревогата не е в това дали ще ме харесат как играя, а дали ще възприемат този образ. Актьорът винаги се съмнява преди онзи пряк сблъсък с публиката. Но сега съм щастлив от това, което се е получило, и от начина, по който хората приемат образа. Самият факт, че говорят за филма и го коментират. А репликите това защо е така, онова защо не е станало или тези негови думи защо ги няма, са на друго ниво. Някои се вторачват в детайла, а цялата картина им убягва.

- Вярващ ли сте?
- Да, затова като актьор разбирам колизията между кръста и револвера у Левски като борба между добро и зло, между правда и неправда. Апостолите също не са били само проповедници сред хората. Те са водили и борба за вярата. И на Левски като тях силата не му е била в револвера и камата, а в свръхдуха, който е притежавал. Той тръгва с чистата си вяра и любов към отечеството, но за да се бори за тях, е трябвало да хване и оръжието.

- Търсихте ли съвети от църковни хора?
- Обичам да влизам в църква не от суета на празници, а когато няма никого. Така си пречиствам съзнанието, защото говоря искрено с Бога. Първите снимки бяха в Плаковския манастир край Търново, а спяхме в Къпиновския манастир. Бях много болен и сестра Елена се грижеше за мен като майка. Свещеникът ми разказваше за пеенето на Левски, за любимата му “Достойно есть”, за Бог и въобще за чистата любов към хората. Да вярваш, че се бориш и че твоята правда е и народна правда. Че си нужен и че трябва да даваш най-доброто от себе си за другите. Това общуване в манастирите и църквите с божите служители ми помогна да разбера образа на Дякона, житейската му борба и неговата обреченост в името на отечеството. И това бе урок кога саможертвата не е напразна, не е самоцел, а с дълбок смисъл и полза за поколения наред.

- Как ви откриха за ролята? Първо бе избран Димо Алексиев да играе Левски. 
- През декември 2012 г. разбрах, че ще има кастинг за филма, и си изпратих CV-то, но не ме одобриха. Знаех, че е важна личната среща, а не изпратени два листа със снимки. По интернет пожелах успех на екипа, но Максим Генчев ми писа, че след 2 месеца идва в Плевен и да се готвя за кастинг. Дойде, сложи две камери и микрофон в репетиционна зала и поиска да кажа монолог. Избрах на брат Лоренцо от “Ромео и Жулиета”, с който съм си вземал изпит в НАТФИЗ. После ми дадоха актьорски задачи и накрая Максим Генчев каза: “Имаме си Левски!” Не можах да го разбера, вече бе избран Димо Алексиев за Левски. Генчев обясни, че го е пробвал един снимачен ден, но Димо бил твърде висок за Левски.

- Имаше ли паника, като чухте, че ви поверяват ролята на Левски?
- Паника не, но в началото не знаеш как да реагираш. После започна хем една радост, хем свиване на сърцето, като знам за каква тежест става въпрос. Още в първия момент започват да те мачкат мислите какъв образ очаква цялото общество. Дадох си сметка какъв натиск ще бъде. Нахлуха и съмнения дали и чисто актьорски ще се справя - това бе първият филм с главна роля, т.е. бях във възможно най-дълбоките води.

- Къде направихте лъвския скок?
- Възстановиха видинските казарми срещу кулите на Баба Вида. Там снимахме за Легията. Имаше трап, а в него прескъпа камера. Ако не направех скока, щях да падна върху нея и да я потроша.

- Как се подготвяхте психически, викахте ли спиритически духа на Левски?
- Не, подходих към образа му като към духовната сила, която носи българинът. Спомних си многото беседи с моите прадядовци и дядовци - силни и тежки хора, преминали през всякакви препятствия. Единият беше с изтръгнати нокти при разпити в полицейското. 

- Какви са били те?
- Единият бе ятак на партизани, другият - полковник във военновъздушните сили в Долна Митрополия. Бяха духовно чисти, но и адски сурови. Прадядо ми Борис от кюстендилското село Ръждавица вдъхваше огромен респект, много строг, но вътрешно мил. Мислех си, че и Левски ще да е бил такъв - не може да си свят човек, да обичаш децата, да плачеш и да страдаш и в същото време да не влезеш в битка за народа си. 

- Фамилията Плачкови откъде е?
- От Ръждавица, Кюстендилско. В центъра на селото е паметникът на братовчед на моя прадядо Аспарух Плачков. И прабаба ми е била ятак на партизаните. В читанката имаше имената на всички герои и аз ходех на училище, защото пишеше Аспарух Плачков и нашите имена като правнуци. Бяха ме писали Васил и брат ми Тихомир. Гордеех се. 
Навремето от съседното село Шишковци 

Владимир Димитров -
 Майстора тръгнал да
 рисува прабаба ми, а
 четиримата  братя
 хукнали да го гонят,

защото по онова време се е смятало за морален упадък да позираш на художник. 

- В името ви Веселин Плачков има сълза и смях. 
- И характерът ми е такъв, и животът ми върви на приливи и отливи. Затова съм татуирал на лявата си ръка двете театрални маски - сълза и смях. Имам и трета, изразена като злоба. Защото винаги има една напрегнатост у мен в отношението ми с хората. Изглеждам спокоен, но който ме познава добре, знае, че не съм параноик, но съм нащрек. Иначе няма оцеляване.

- Срещата със зрителите свери ли ви часовника?
- Обиколихме доста градове за премиерата на филма. Гостувахме от уважение към всеки зрител. От две години не отказвам нито една покана на училище за беседи по родолюбие. Не искам да обикалям по кръчми, по-добре да обикалям по училища и киносалони и да се срещам с хора, които се интересуват от важните неща. 

- Промени ли образът частица от вас?
- Промени начина ми на мисленето. След толкова усилена работа в дълъг период от 2 години, сега гледам на себе си като на абсолютно различен човек от този, който съм бил. Много полезни неща ми даде ролята, и то когато съм на възраст между 33 и 35 години. След толкова перипетии усетих болката, страданието и надеждата, които е преживявал Левски. И днес аз по-лесно разбирам хората. Макар да съм Веско Плачков от 2015 година, важат човешки закони отпреди 2000 години, които изкарват на преден план обичта към хората и борбата за правда. Тоест животът ти не трябва да се ограничава в скромните въжделения на едноличното човешко битие, а да се посвети на по-високи цели. Те преминават ако не в грижа за целия свят, то за другия, за съседа ти, за брат ти, за приятеля си. И тогава по-добре ще живеем всички.

- Ще има ли филмът телевизионен вариант?
- Това решават продуцентите, филмът като цяло е 9 часа. Вероятно при стабилен медиен партньор ще има и сериал.

- Бихте ли премахнали татуировките или някои реплики във филма за Апостола, като псувнята например. 
- Татуировката не е израз на агресия или на лош вкус. Лично мен тя ме пази от някои неща на външния свят, а не е показност. Харесвам казаното от Апостола във финала на филма: “Боже, избави България!” Тоест да се избавим със силата на Бог, а не да бъдем спасени. 

В пълния вариант на
 филма всички познати
 реплики на Левски ги
 има 

На мен не ми липсваха. Има огромен монолог - една основна част от мислите на Левски, който е много по-важен за мен. Колкото до псувнята, за мен не е нужна, но това си е решение на режисьора. 

- Виждате ли нещо от идеала на Левски да се случва днес?
- Много сме далеч от Левски и затова сме в това състояние.

- Бяхте в листите за народен представител от БСП. Това олевяване свързано ли е с професията актьор или с ролята на Левски?
- Не, мотивите са лични - потомък съм на ятаци и революционери. И аз смятах като мнозина, че политиката е лошо нещо, но тя контролира живота ни. И след като съм недоволен от нея и искам промяна, трябва да тръгна да я правя и аз. Е, не всичко е лесно, но ако не искаме да изкачим първото стъпало, как да се качим на върха. Това е чисто гражданска позиция, нищо повече. 

- Като човек от Белене за или против проекта за АЕЦ “Белене” сте?
- “За”, още повече, че и двамата ми родители работеха за АЕЦ “Белене”. Лошо ли е да сме независими от другите със собствени енергоизточници? Така ще се стимулира българското производство, ще има по-евтини консумативи и пр. Учил съм в техникум по ядрена енергетика и знам, че много наши специалисти отидоха да се реализират в чужбина. Имаме подготвени кадри и готова площадка да поеме това съоръжение, което ще доведе до реален прогрес в икономиката, а се дърпаме. А други проекти липсват - заобиколи ни и “Южен поток”, а през 2030 година се затварят реакторите в “Козлодуй”, както и ТЕЦ-овете “Марица”. Няма защо да се сърдим на други държави, ние самите трябва да се издърпаме нагоре. 

- Вярно ли е, че сте вървели по 7 часа от Плевен до Белене.
- Преди години бях принуден да го правя. По онова време спряха влака, не винаги имаше и автобус, а и невинаги имаше пари за автобус. Бях млад, спортувах и пътят не ми бе проблем. Сега върнах част от програмата - 10-12 км бягане поне веднъж в месеца сутрин и висене по дърветата. Придобиваш друг ритъм на живота и различно състояние. 

- Какво бе детството ви?
- Цветно, всичко имаше в него. Преживял съм много неща, живяхме малко в Смолян, после се преместихме в Белене - малко градче с голяма концентрация от специалисти заради проекта на атомната електроцентрала. Имаше много млади интелигентни хора. И до днес има три театрални състава на 5000 души население. Карах скейтборд, живеех на брега на Дунава и обикалях с кану по реката, а с брат ми ловяхме риба. После дойдоха тежки години - развода на нашите, аз с по-малък брат и сестра, местим се от един град в друг с майка ми - в Плевен, пак в Белене, после в София. Като най-голям бях единствената им опора. 

- Как майка ви отгледа три деца в кризата на 90-те?
- Точно през 1997 г., когато един долар стана 3000 лв., бе и разводът на нашите, и преместването в Плевен. Рано поех ролята на мъжа вкъщи. Не трябваше само да се изкарват пари, а и да помагам на майка, да я успокоявам в онези трудни времена, да съм опора на брат си и на сестра си. Ако майка ми е разстроена, и с нея да поговоря, да я успокоя.

- Сестра ви претърпя тежка операция, как е сега?
- При мен, когато се случва нещо хубаво, винаги идва като контрапункт и лошо. Деница е най-малката от трите деца в семейството ни. И точно преди премиерата на филма  откриха тумор в мозъка. Не казах на никого вкъщи диагнозата. Излъгах и сестра си и стигнах чрез познати в болницата “Св. Иван Рилски” в София при д-р Минкин и д-р Найденов. Те направиха невъзможно тежка операция и според тях сестра ми е добре. Вече  расте коса и си търси работа.

- Общувате ли с баща си днес?
- Да, виждаме се сега. В пубертета доста го обвинявах. Абе гадно си беше, дори и да бе здраво семейството, пак си беше тежко за всички. Оказа се, че в този период е имало страшно много разводи в страната. Бяха тежки времена и всичко се отразяваше на хората? Още имам притеснението, че съм нападателен, без да го искам, просто ми е останало от малък като рефлекс. 

- Били ли сте се като хлапе?
- Случвало се е, когато се налагаше да сменям средата от един град в друг. Тогава влизаш в нов квартал и трябваше да отстояваш себе си. Често ми се е случвало, събрал съм си пари и съм си купил нови маратонки, а някой идва да ми ги събува. Тогава крадяха и буквално ти сваляха маратонките. Или пък съм отишъл в Плевен да уча и съм си взел пари за седмицата, а някой ме преджоби. Как ще изкарам цяла седмица - ако не се бия, ще остана без ядене. 

- Оставяли ли са ви бос?
- (Смее се) Ами не, успявах да си опазя маратонките. Случваха се доста тежки сцени.

 Имам голям белег 
от нож на тила 

Бяха ме разрязали, отиваха до крайности в горните квартали до общежитията на езиковата в Плевен. Много пъти ми се е случвало да се сбием в училище. Но понеже няма кауза в тези битки, дали ще победиш, или ще те опляскат, срамът е един и същ и в двата случая. Защото не си отишъл да защитаваш идея, а се биеш от глупост. Забелязвам, че това и днес се толерира. Сега имам много по-добра физика, но не бих посегнал. 
Побърква ме и агресивното шофиране. Снимахме филмче в Плевен по инициатива на деца, които имат загинали съученици. И мои приятели загинаха. 

Вече не умираме като
 герои, а безславно
 смачкани в тенекия 

- Коя роля искате да играете?
- Репетирам ролята на Игор Стравински в “Пролетно тайнство” на Бойко Илиев, защото това следва. Никога не съм мечтал за роля, а винаги съм се радвал на онзи момент, в който се качвам на сцената да играя. Сега имам морален дълг към театъра в Плевен, защото около снимките за Левски 2 години колегите и директорът проявиха невероятно разбиране и не ме вкарваха в други роли, за да се концентрирам за образа. А за жив спектакъл трябва да има химия между актьорите и режисьора, да се получи колектив. Работил съм с добри режисьори - Боньо Лунгов, Бойко Илиев, проф. Елена Баева, Богдан Петканин... Е, имаше един, когото изгоних от репетиция. Защото режисьорът е водач в една неизорана нива. И когато е неподготвен, ние умираме на сцената. И накрая на пиесата поклонът да изглежда като извинение.

- Защо не ходите русоляв, за да поддържате имиджа си на Левски?
- Далеч съм от подобна суета. Физическото изражение не е основното, въпреки че суетата на мъжа днес стига до плашещи размери. Да, хубаво е да си облечен, спретнат, чист, но прекаляването с перхидрол в косата и стоенето час на педикюр ме плашат.