Когато Цезар нахлул с войските си в Галия, местните го наградили със... стар петел! Не е известно той как е приел този жест и дали е знаел, че според обичаите по тези земи това се смята за голяма обида. Но както е известно и от филмовата поредица за Астерикс и Обеликс, галите са били горди и смели хора, така че изобщо не подлежи на съмнение, че са посрещнали цезаря подобаващо. Готвачът на римския император обаче бил хитър човек и ценял много главата си. Затова когато му предали стария петел, той го сготвил с вино и зеленчуци, при това го оставил да къкри няколко часа на тих огън и когато ястието било поднесено на Цезар, той си облизал пръстите. Най-вероятно! Защото няма исторически данни това да се е случило, но пък легендата гали самочувствието на французите. А Coq au vin или петел във вино е една от техните кулинарни гордости, и то напълно основателно.
Ако от римския император Цезар пък тръгнем към съвременността, ще се спънем поне още в две короновани легенди за това невероятно уханно и вкусно задушено ястие. Първо се намесва най-популярният сред поданиците си френски крал Анри IV. Той бил човек с визия и смелост и за разлика от предшествениците си вместо да води скъпоструваща война, за да подчини благородниците, се съюзил с тях. Първият крал от династията на Бурбоните имал искреното желание и стремеж да подобри живота на поданиците си и в историята останал и с думите: „И във всяка тенджера кокошка!“. Дали е имал предвид петел във вино, е спорно, но е факт, че това ястие, което сега е френска кулинарна класика, тръгва от селските кухни. Което си има и своето обяснение - за бедните селяни оставали само старите петли и кокошки, защото младите отивали като повинност за благородниците.
Повече от 200 години по-късно в историята се замесва и Наполеон Бонапарт. За него легендата разказва, че веднъж по време на неспирните му походи спрял в една страноприемница. Собственикът бил втрещен от неочакваното височайше посещение, а като видял, че няма с какво да нагости императора и свитата му, изпаднал в ужас, който трудно се описва. Докато се щурал да търси някаква храна, която по принцип била доста оскъдна по това време заради Наполеоновите войни, пред погледа му се мярнал един стар петел. Оттук нататък всичко е ясно - петелът много бързо се озовал в тенджерата в компания на зеленчуци от градината и обилно количество вино. Историята пак мълчи дали и Наполеон си е облизал пръстите, но най-вероятно така е станало, щом и до ден днешен рецептата се пази като национално богатство.
Всъщност първата записана рецепта е в готварска книга от 1864 г., макар че там използваното вино е бяло, а оригиналното ястие се прави с червено, и то за предпочитане Бургундско, тъй като най-разпространената версия е именно от Бургундия. Истински пробив в кулинарната история обаче прави незабравимата Джулия Чайлд, като публикува през 1961 г. рецептата в своята книга „Да овладееш изкуството на френската кухня“. Тогава петелът във вино минава границите и прелита дори над океана.