Възможно най-леката присъда поиска от Върховния касационен съд бившият син лидер Юлиян Спасов. 
40-годишният Спасов призна, че на 11 март 2013 година е убил хладнокръвно и с особена жестокост приятеля си Иван Михайлов посред бял ден в дома му. Той го е наръгал с нож четири пъти по челото, три пъти по врата, освен това го е мъчил и с електрошок по брадата. Смъртоносната рана, която сложила край на мъките на възрастния мъж, е била на гръбначния мозък. Самият Спасов призна пред съда, че е сторил голям грях и че е убил 70-годишния Михайлов, но се оправда, че всъщност го било страх от него.
Заради това, че е извършил убийството в състояние на силно раздразнение, Спасов поиска престъплението му да се преквалифицира в по-леко. Така той оспори обвинението, че особено мъчително и жестоко е убил Михайлов с предварителен умисъл и с користна цел. За това той бе наказан от Русенския окръжен съд с 25 години затвор. Присъда, която Спасов и адвокатът му оспорваха докрай, но бе потвърдена окончателно и на последна инстанция.
Отношенията между Спасов и Михайлов били влошени. А в основата им са имоти на ул.“Александровска“, за които се водеха дела и се смяташе, че са реституирани с фалшиви нотариални актове. Причината бившият активист на младежката организация на СДС да планира убийството на 70-годишния си приятел станала непреклонността на Михайлов във връзка със събирането на бъдещите наеми и с водените срещу тях дела за въпросните имоти. Няма как Спасов да е изпаднал във физиологичен афект и затова да го е убил, тъй като позицията на Михайлов отдавна била ясна и не отстъпвал от нея.
Убиецът дори твърдял, че е нападнат с преработен газов пистолет и нож и трябвало да се отбранява - твърдение, което Върховният касационен съд отхвърли като невъзможно. Нещо повече - магистратите на последна инстанция отчетоха, че користните подбуди от заличаването на Михайлов са формирани не само от финансови облаги за самия Спасов, но и за неговия брат. След показанията на Михайлов е имало вероятност брат му да влезе в затвора, което от своя страна наведе върховните съдии на мнение, че явно нещо с имотите наистина не е било наред. Данните по делото без съмнение сочели, че мъжът е викал, не се е отбранявал, а е получил много и силни удари, които са били жестоки и мъчителни. 
ВКС отчете и високата обществена опасност на Спасов още от младежките му години, като посочи изключването му като студент по право след злоупотреба с документи и фиктивното му представяне като дипломиран юрист и адвокат. Здравословното му състояние и диабетът, от който страда, не правят наказанието му несъразмерно тежко, сметнаха магистратите на последна инстанция. Точното обратното - посочиха, че въпреки влошеното си здраве той е проявил достатъчно твърдост да планира, подготви и да осъществи убийството. Затова върховният съд окончателно потвърди 25-годишната присъда на Спасов.