Нели ПИГУЛЕВА
Книга на русенец е включена в каталога на библиотеката на Американския конгрес. Тази новина, която „Утро“ съобщи неотдавна на своите читатели, е поводът да се срещнем с автора - доц.Сашо Нунев, когото помолихме да разкаже как негово изследване от близо 700 страници е приковало вниманието на една от най-големите и най-авторитетни библиотеки в света. И как самият той е научил, че неговият труд „Антидискриминационна и антипотискаща социална работа. Съвременна теория и практика“ се е озовал отвъд Атлантика.
Този труд е плод на тригодишна работа - изследвания, проучвания, задълбочена работа с множество източници, разказва Сашо Нунев. Това е първото и засега единственото в България научно изследване в областта на съвременната антидискриминационна и антипотискаща социална работа, казва той и обяснява, че в него той е застъпил своите проучвания как стоят нещата в страни с традиции в теорията и практиката на тези дейности като Великобритания, САЩ, Канада, Австралия. 
А за това, че
книгата, издадена през 2009 г. от издателство „Парадигма“
е влязла в каталога на Конгресната библиотека на САЩ, той научил съвсем случайно.
Следя цитиранията на мои публикации /имам вече около 40 цитирания от наши и чужди автори/ и точно по този повод установих, че моята книга е регистрирана с каталожен номер в Конгресната библиотека, казва ученият.
Разбира се, че това му носи удовлетворение - то е и своеобразна оценка за дългогодишния му труд и за неговата посветеност на проблемите, свързани с толерантността и противопоставянето на дискриминацията, които са изключително важни за социалните работници. А за Нунев, който е създател на специалността „Социални дейности“ в Русенския университет, това е двойно по-важно. Защото потвърждава значението на тези съществени нагласи в съзнанието и поведението тъкмо на хората, които се посвещават на отговорната и деликатна професия на социалния работник. Ето защо приятната изненада от този факт се смесва с удовлетворението ми на учен, моето изследване, което е оценено от американските специалисти, ще стои в основата на следващата ми докторска степен, казва Нунев.
От Българската академия на науката и изкуствата, на която той е дописен член, се обадили да го поздравят и председателят на БАНИ акад.Григор Велев го помолил при следващото си идване в София да донесе екземпляр от книгата, за да остане и в библиотеката на БАНИ. 
Шест години се борих за този проект 
- за създаване на специалността „Социални дейности“ в Русенския университет, казва доц.Нунев. И признава: Русенец съм, но години наред работих в други градове. Това е нещо обичайно, макар и не похвално - да ходим другаде да създаваме добри неща, а по-трудно да получаваме признание в родния си край. Радвам се, че ректорът проф.Христо Белоев оцени същността на проекта и прие да го реализираме в университета, като даде зелена светлина. Сега вече се вижда колко е важна и перспективна тази дейност. Още повече, че няма никакъв проблем с набирането на студенти - дори напротив. През трите години от получаването на акредитацията за специалността досега имаме пълен прием - по 25 младежи първокурсници. Първата акредитация беше с отлична оценка, сега предстои нова акредитация и се надяваме резултатът да бъде същият.
Вероятно създателят на „Социални дейности“ има основания за тези надежди - впрочем, самият той е оценител по оценка и акредитация за други ВУЗ-ове, така че е наясно и с процеса, и с всички свързани с него обстоятелства. 
Имам педагогическо образование, завършил съм начална педагогика в Шумен, а след това, през 1991 г., обща педагогика в Софийския университет, разказва Сашо Нунев.
11 години е работил като учител
а след това е бил една година инспектор в Регионалния инспекторат по образованието. По ред причини останах без работа - никак не ни беше леко, с жена ми бяхме на квартира, големият ми син беше 3-годишен, припомня си русенецът. Сега тези спомени предизвикват усмивка - синът Тихомир в момента учи магистратура в БРИЕ и работи в ОП „Русе арт“, по-малкият наследник Здравко е десетокласник в Английската гимназия, но Сашо Нунев и съпругата му Бисерка, която е начална учителка в ОУ „Отец Паисий“, понякога си спомнят и за онези сложни времена отпреди две десетилетия.   
Докато следва в Софийския университет, съдбата подарява на Сашо Нунев шанса да му преподават професори като Марин Андреев, Доно Донов, Любен Димитров. Именно проф.Димитров е виновник Сашо Нунев да продължи кариерата си в научната сфера на социалните дейности. Дипломната работа на русенеца е разработка, насочена към развитието на децата с помощта на изкуството и други практики, а неговият научен ръководител проф.Димитров видял в нея перспектива за дисертация. 
Тогава като аспирант потърсих преподавателска работа в Русенския университет, но получих изразителния отговор: 
„Ние приемаме само наши хора!“
спомня си Сашо Нунев. Огорчил се, макар и да не се изненадал кой знае колко. Но тогава в Шуменския университет разкрили специалност „Социална педагогика“, той се явил на конкурс и спечелил асистентско място.
Бях първият асистент по социална педагогика, възложиха ми да направя учебните програми в университета в Шумен, разказва той.
А не минало много време и получил покана от проф.Елена Тодорова от Варненския свободен университет да постъпи на работа там като извънреден доцент. Там в последните години отговарял за цялата специалност. За жалост семестриалните такси във варненското частно висше учебно заведение се покачвали постоянно, което в крайна сметка довело до закриването на първата в страната акредитирана специалност „Социални дейности“. И тогава доц.Нунев предложил нейното разкриване в Русе. Първоначално беше създадена „Социална педагогика“, а едва след това и нашата специалност, сега и за двете има достатъчно кандидати, казва той. Според него това е закономерно - община Русе е на трето място в страната по развита система на социалните услуги и по техния брой, уточнява доцентът. Той държи да подчертае, че 

среща много сериозно разбиране и у декана на факултета 

проф.Тодорка Стефанова, и у ректорското ръководство. И сътрудничим прекрасно със социалните експерти в града, посочва той. 
Неговите студенти редовно провеждат практическите си занятия в различни социални институции, най-вече в една от трите къщички на Центъра за настаняване от семеен тип. Университетът има договор с Община Русе да ползваме социалните услуги и това е чудесна възможност студентите да прилагат на практика наученото на лекции и колоквиуми, а заедно с това и да се усъвършенстват в реална обстановка, казва Нунев. А така всеки от студентите може да провери себе си до каква степен се справя с изискването за толерантност и антидискриминационно поведение и дали е необходимо да работи задълбочено в тази посока. Това е изключително важно, подчертава доцентът.
В повечето страни в Западна Европа в университетите е въведено като държавно изискване тази материя да бъде застъпена като учебно съдържание. И това е естествено - след като се дипломират, тези млади хора ще попаднат в сфера, където трябва да работят недискриминиращо.
Особено в ситуация като тази в България
с множество фактори, налагащи толерантно отношение. Това са децата със специални образователни потребности, случаите на насилие срещу деца и в училище, все по-застаряващото и все повече боледуващото население, нарастващият брой на дискриминация по отношение на пол, етнос. Всичко това е застъпено и в моята разработка в книгата, казва доц.Нунев. 
Като заостря вниманието на своите студенти върху тази материя, той ги подтиква и самите те да гледат по-внимателно и сами да откриват случаи на нетолерантно и дискриминационно поведение. Радостното е, че виждам промяна в тяхното собствено поведение, констатира преподавателят. И споделя, че е имало случаи, когато в курса постъпват младежи, които говорят със затруднения български език, а помежду си общуват на своя майчин турски.
Това отначало дразнеше другите в курса, но аз настоях да проявят разбиране - беше видно, че техните колеги са в стресова ситуация от новото място, новия град, новото обкръжение. И наистина, не след дълго отношенията се нормализираха, казва доц.Нунев. И за него това е повече от естествено - именно студентите, които са решили да се посветят на работа с хора с проблеми, сами да бъдат образец за толерантност. 
Той се опитва да въведе още едно ново нещо - но засега удрям на камък, признава университетският преподавател.
Иска ми се да въведа
мотивационното писмо като елемент при кандидатстването 
за тази специалност, обяснява той и продължава: Много е важно кандидат-студентите да са наясно със себе си, когато започват да се подготвят за тази професия. Инак има риск след време младият човек да установи, че всъщност няма нагласа да работи с този специфичен контингент и да се откаже от професията. А пък ще е заемал мястото в университета на друг, който наистина съзнателно иска да се посвети на тази кауза. При т.нар. помагащи професии това е много сериозен елемент - осъзнатото желание да се занимаваш именно с това, това е професия, в която не е позволено да бъдеш безотговорен.
Но от Учебния отдел засега отказват да въведат мотивационното писмо, тъй като то щяло да затрудни обработката на документите при кандидатстването. Все пак, той не губи надежда, че все някога ще бъде въведено това изискване. Мотивационното писмо е важно не само в нашата специалност, а и в повечето университети в белия свят то е съществена част при постъпването, аргументира се доц.Нунев. 
Той се радва на доброто отношение и разбирането в университета, но цени и детайлите - като достъпната среда. Това за нас също е безценно, казва той и посочва случай на момче от Попово, което избирало къде да учи социални дейности - в Русе или във Велико Търново. Момчето е с проблеми в придвижването и затова когато дойде тук и като видя, че и първи, и втори корпус на университета са със специални подстъпи за инвалидни колички,
моментално направи избора си и сега е наш студент
казва Нунев. Очевидно и условията, и подготовката, и отношението на преподавателите съставят цял комплекс, който кара студентите да държат на ученето си в Русенския университет. Така е и при Фатме, която от 13 години живее в Холандия, но е задочничка именно в Русенския университет и с радост идва за времето на очните занятия, когато прекарва много часове и в дом „Вяра“. Така е и при Дарина, която е била социален работник в чужбина, а в момента следва магистратура в Русе. 
А занятията не се изразяват единствено в лекции. За студентите и преподавателите специална територия за размяна на мнения, новости и опит е създаденият преди година Клуб на социалния работник. Освен студенти и преподаватели в клуба, създаден от доц.Сашо Нунев, членуват също и социални работници от града. Клубът вече има свой сайт, който е дарение от сдружение „Младежки глас“. Нещата постепенно заемат местата си, констатира Нунев, който се радва на всяка стъпка към утвърждаването на специалността и развиването на възможностите за студентите. Вече имат компютърна техника за студенти със зрителни увреждания, сега остава само да се намери място къде да се разположи техниката, за да бъде от помощ на студентите, които имат нужда от нея. Е, и кабинети за преподавателите нямаме, но това не е болка за умиране, казва доц.Нунев. Важното е, че все повече хора проявяват разбиране и се изпълват с респект към тази толкова деликатна и толкова нелека материя - социалната работа, която е и смисъл, и необходимост, и кауза.