23-ма души изгарят в разбилия се самолет Як-40 през 1988 г., а други шестима умират от раните си в болница по-късно. Фаталният полет на компания "Балкан" от София към Варна излита минути преди правителствения полет, на борда на който е Тодор Живков. Държавният глава минава по същото трасе над останките от самолета-убиец. Въпросите около последната авиокатастрофа по времето на соца остават неразгадани цели 27 години след смъртта на пасажерите, пише вестник "Досие", читиран от "24 часа".

Грешка на екипажа, прибързано решение на пилота или принудително излитане са истинската причина за трагедията, никой не може да каже със сигурност. Записи от черните кутии няма, а следите от катастрофата са били заметени веднага.

Самолет Як-40 пада в река Искър в 17,29 ч. на 2 август 1988 г. малко след излитането си от летище София. Смята се, че причината за аварията е разчупването на хоризонтален стабилизатор на самолета. Той е намерен на плюс 1,5 градуса, което съответства на пикиране (спускане), а не на излитане.

Според следствието основната вина за жестоката трагедия е била на екипажа. В катастрофиралата летателна машина загиват 23-ма души, а 14 са ранени. Материалните щети са 865 885 лв.

На 2 август 1988 г. Тодор Живков трябва да лети за Варна от София. На летището цялата организация е променена покрай идването на държавния глава. Генералният секретар на БКП отива на очен преглед в клиника "Орбита" около 17 ч. Полетът му с правителствения самолет Ту-154 първоначално е насрочен за същия час, но се отлага поради прегледа на Живков.

Излитането е отменено за 17,35 ч., но и този час също не е категоричен, тъй като никой не знае кога точно Живков ще се появи.

Ръководството на въздушното движение решава, че ще забрани всякакви полети в момента, когато Живков излезе от клиниката. Така се оказва, че ако някой пилот иска да бъде във въздуха преди Тато трябва да вдигне машината си докато той все още е при лекаря.

Самолетът, който тръгва минути преди Живковия, е именно “Як-40”. Странностите започват още преди полета, най-вероятно заради суетенето около летенето на държавния глава. Пътниците са пуснати цели 45 минути по-рано, всички ленти за багажа и гишетата работят с пълна пара. Необичайно за времето на соца пасажерите са откарани веднага до самолета, вместо както е по традиция да чакат поне час.

Според разписанието фаталният Як-40 трябва да излети в 17,30 ч. по маршрута София-Варна, но командирът Стоян Цолов настоява за 7-минутно подраняване заради полета на Живков

От командната кула му казват да излети "при готовност", тъй като в 17,23, когато се обажда, пътниците все още се качват.

Командирът извежда самолета на пистата, но не в началото й. Цолов тръгва някъде от 1800 м, докато цялата дължина е 2500 м. Реално за издигане на този тип самолети били необходими 1550 м и Цолов е разполагал с необходимия метраж. Ако беше стартирал от началото на пистата, щял да има още 700 м., но с това трябвало да загуби поне още 2-3 минути. Именно в този момент възниква въпросът дали някой го е принудил да прибърза, или сам е взел това решение.

По-странно от бързото излитане е положението на стабилизатора на самолета - вместо в готовност за излитане е нагласен като за пикиране. Именно тази техническа подробност е довела до сблъсъка, установило по-късно следствието.

Указателят за положението на стабилизатора се вижда от командира, бордния инженер и втория пилот, макар и с известно отклонение на погледа. Не е ясно как никой не е забелязал неправилната му позиция.

Дори след първия несполучлив опит да се повдигне носовото колело, или никой не реагира за прекратяване на полета, или опитът да бъде прекъснато излитането е станал прекалено късно.

Какви са версиите за причините за катастрофата през 1988 г., кога Тодор Живков разбира, че е прелетял над огнения ад и как се спасява 18-годишната Анета, четете в новия брой на в. "Досие".