Широко участие на чужди бойци в Сирия, транснационален трафик на оръжия в Северна Африка, открита война в Мали: джихадистите разшириха полето си на действие, възползвайки се от сътресенията, предизвикани от Арабската пролет – отбелязва АФП в анализ за последните събития в арабския свят.

Според някои правителства този извод е ускорил френската намеса в Мали, а вземането на заложници в Ин Аменас в Алжир го илюстрира.

Американският държавен секретар Хилари Клинтън подчерта това преди дни в Конгреса, където отговаряше на въпроси за друга предизвикала много шум атака – срещу американското консулство в Бенгази, Либия, през септември.

Арабските революции промениха равновесието на силите в целия регион, нестабилността в Мали създаде убежище за терористи, които се опитват да разширят влиянието си и да извършват все повече атаки, посочи тя.

Москва отива по-далеч като сочи като първороден грях западната намеса в Либия. Терористичните акции са почти всекидневие, оръжията се разпространяват без най-малкия контрол, проникването на (чужди) бойци върви с пълен ход. Човек има впечатлението, че Мали е последица от Либия, а вземането на заложници в Алжир е много тревожен предупредителен сигнал, отбеляза преди дни руският министър на външните работи Сергей Лавров.

Западните държави също започват да се безпокоят от джихадизацията на сирийския конфликт, където ислямистите, подкрепяни от стотици, дори хиляди чужди бойци, печелят територия.

Опасността от джихадизация на Магреб се подценява, казва

Жан-Пиер Филию, професор по политически науки в университета в Париж и припомня, че "Ал Кайда" в ислямския Магреб (Aqmi) и други организации съществуват още преди Арабската пролет с "гангстеро-джихадистко" измерение в диапазона от свещена война до престъпна дейност.

Но режимите, появили се в резултат на революциите, в стремежа си да се разграничат от репресивната логика на свалените диктатури, не оцениха мащабите на заплахата.

Новите режими много трудно се ориентират. Например, освобождаването на Абу Иядх бе голяма грешка: той не бе политически затворник, а отдавнашен сътрудник на "Ал Кайда" - обяснява Филию, който е автор на "Новият Близък изток".

Ветеранът от Афганистан Абу Иядх бе амнистиран в Тунис, където вече е водеща фигура в салафисткото движение и тревожното е, че то се радва на попътен вятър. Той е предполагаемият организатор на нападението срещу американското посолство в Тунис.

Туниският президент Монсеф Марзуки неотдавна призна, че не "оценил" опасността, каквато представляват тези групи и че страната ми се превръща в "коридор" за трафикантите и екстремистите.

Макар пустинята, която си делят Либия, Тунис, Алжир и Мали, отдавна да е зона на трафик, увеличаващото се присъствие на джихадисти й даде ново измерение.

Транснационалният характер на офанзивата в Ин Аменас бе поучителен пример: 32 нападатели от седем националности (тунисци, алжирци, мавританци, нигерийци, египтяни, малийци и канадци), дошли от северно Мали несъмнено с либийска ислямистка материално-техническа помощ.

Осъзнаващи проблема, Триполи, Алжир и Тунис обявиха, че искат да координират "действията на армии и разузнавателни служби, за да попречат на всичко, което може да подрине сигурността – оръжия, дрога, търговия с хора и тероризъм".

Мали - "земя на джхад"

Други наблюдатели пък смятат, че положението в Сахел и в Мали показва, че джихадистите са се приспособили към постреволюционните реалности.

Професорът по исламология Матийо Гидер подчертава, че установяването на правителства, ръководени от ислямисти в Тунис и Египет, е принудило най-радикалните движения да набележат нови мишени.

Най-радикалните имат тенденцията да се насочват на юг, към страни като Мали с население в огромното си мнозинство мюсюлманско, където предишната проблематика е на лице с правителство, представящо се за светско, западно и модерно – подчертава авторът на "Рогоносци на революцията".

Френската намеса, опасява се експертът, е стратегическа грешка, която заплашва да превърне Мали в "земя на джихад", както Ирак през 2000 г.