Четиристенно каменно съоръжение, разположено във Вашингтон, окръг Колумбия, в близост до западната част на парка „Национален мол“, изграден в памет на бащата на нацията, генерал, баща-основател и първи президент на Съединените американски щати (1789-1797) Джордж Вашингтон. Това е официалното описание в сайта на Държавния департамент на САЩ на днешния рожденик, от чието откриване се навършват точно 130 години. Говорим за прочутия Вашингтонски монумент, който със своите 169.294 метра продължава и в наши дни да е най-високата изцяло каменна постройка в света.
И макар че е един от националните символи на САЩ,
в началото не всички са били очаровани от него
Нещо повече - мнозина го иронизирали и го обсипвали с какви ли не подигравателни сравнения - стрък аспержа, комин на фурна и други подобни остроумия. Но да не забравяме, че и мнозина парижани, включително и доста влиятелни интелектуалци, са били не иронични, а направо саркастични към новоизграждащата се Айфелова кула... Понякога историята обича да се шегува.
Ето каква е историята на днешния главен герой.
Завършването на монумента е предшествано от 100 години провали при строителството, устреми и разочарования и четвъртвековна пауза заради избухналата Гражданска война, за да се стигне до откриването му през 1885, макар че работата по окончателното му довършване продължава още две години.
Гигантският обелиск е посветен на историческата роля на Джордж Вашингтон, който е един от идеолозите за създаване на САЩ и един от стълбовете на бъдещата суперсила като пръв президент и армейски главнокомандващ.
Първият призив за построяването на монумента прозвучава още през 1783 година, когато
Конгресът постановява да се изгради паметник на Вашингтон и воювалите в неговата армия доброволци във Войната за независимост
Но младата тогава държава няма излишни пари и идеята остава само в стенографските протоколи на Конгреса. Тя отново влязла в дневния ред на законодателите чак през 1799 година - веднага след смъртта на Джордж Вашингтон, но отново не следва нищо съществено.
Първите реални стъпки се правят през 1833 година, когато видни граждани от американската столица се обединяват в инициативен комитет, наречен Общество за национален монумент на Джордж Вашингтон. Започва събирането на пари и три години по-късно сдружението обявява конкурс за архитектурен проект на паметника. Печели архитектът от Южна Каролина Робърт Милс, който впоследствие изгражда още няколко знакови сгради в столицата - федералното министерство на финансите, патентното бюро и пощата в центъра на града.
Първоначалният проект на Милс е дотолкова мегаломански, че търпи корекции от самия си автор
По-умереният вариант предвижда вдигане на 183-метров монумент, обграден от цял комплекс колони с 31 метра височина в античен гръцко-римски стил, като между тях се изградят 30 ниши, в които да се поставят статуи на видни американци. На входа пък трябвало да има паметник на самия Вашингтон, облечен в тога и каращ триумфална колесница. Но заради липсата на достатъчно пари колоните, нишите и всичко останало отпада, остава само „моливчето“, както благосклонно се шегували поръчителите.
Първият камък на паметника е положен през 1848 година в Деня на независимостта на САЩ - 4 юли. Впрочем, в ритуала се използва същата лопата, с която Джордж Вашингтон прави първата копка за Белия дом.
От името на инициаторите Роберт Уинтроп призовава гражданите на Америка да построят монумента като израз на признателност към паметта на бащата-основател Вашингтон, а и на всички държавници, посветили живота и силите си на изграждането на силна независима държава.
„Да построим обелиска до небето!
Но и така не можем да достигнем висотата на принципите на Вашингтон“, заявява патетично Уинтроп пред приповдигнатата публика.
Първите няколко години обелискът расте бързо и в средата на 50-те години височината му вече е 46 метра. Но дискусията за освобождаването на робите набира сила и над страната ляга сянката на надвисналата Гражданска война и работата забавя темп.
През 1867 година Марк Твен, който вече се е посветил на журналистиката, описва монумента с незлоблива насмешка: „Той напомня на заводски комин със счупен връх, около който пасат крави, а в благодатната му сянка уморени прасета блажено спят в свята тишина“.
Девет години по-късно, през 1876-а, Конгресът гласува фонд за завършването на обелиска, а последният камък в градежа официално е поставен на 6 декември 1884 година. Официалното откриване се състои на 21 февруари 1885 година на платформа само на няколко метра от кулата, която и днес респектира с размерите си. Височината й е 169.294 метра, ширината в основата е 16.8 метра, а при върха - 10.5 метра. Дебелината на стената варира от 4-6 метра в основата до 46 см на върха.
Изчислено е, че
изграденият от 36 491 блока мрамор, гранит и пясъчник паметник тежи 79 500 тона
Вътрешните му стени са украсени с резбовани пана 188, дарени от граждани, компании, градове и държави.
Сред дарителите например е папа Пий IX, чиято плоча е била открадната през 1854 г. и хвърлена в река Потомак от членове на Американската националистическа лига „Не знам“, като на мястото й е залепена плоча с антикатолически и антиирландски сюжети, но по-късно конфузът е поправен. Приблизително по същото време независимо японско кралство до Окинава също дарява свой камък, изпратен по откривателя на Япония за модерния свят комодор Пери, но подаръкът така и не стига до САЩ.
Различни фанатици също се опитват да направят строежа част от своята кауза
например като поборниците за всеобща трезвеност, чийто камък носи посланието „Не купувайте и не продавайте спиртни напитки!“. Днес повечето подобни камъни с лозунги вече са заменени.
През 1888 година в монумента е монтиран асансьор, с който посетителите се изкачват към върха, за да се полюбуват на невероятната гледка. Изчисленията сочат, че от прерязването на лентата до днес панорамата от върха е наблюдавана от над 93.5 милиона души - близо 720 000 на месец и около 2000 на ден и та само ако приемем, че говорим за целогодишни посещения без почивен ден! Всъщност това е почти така - паметникът не е отворен само на 4 юли, когато в парка около него се провежда специална държавна церемония в чест на Деня на независимостта и на 25 декември - Коледа. През останалото време работи от 9 до 22 часа през лятото и от 9 до 17 през зимата. Входът е с билети, но те са безплатни и се издават само за нуждите на статистиката и сигурността.
По материали от Интернет.