Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Стягана от три години примка хваща в желязна прегръдка фалшификаторска задруга, която бълва пътнически чекове и различни документи.
Операцията е проведена на 23 януари 2004 година. Около обед служители на Икономическа полиция и известни като „бързаци“ членове на звеното за борба с безредиците към Регионалната дирекция на вътрешните работи атакуват жилище на тихата уличка в центъра на Русе „Велико Търново“ и откритите вътре в момент на изготвяне на фалшиви пътнически чекове Цанко Тодоров и Кънчо Михайлов /имената са сменени/ са заставени да легнат по очи на пода, докато ръцете им са хванати с белезници на гърба.
Веднага след оковаването на печатарите е извършен обиски и в жилището, и в къща на улица „Войводова“ в района на Халите, превърната в
нелегална печатница с две машини за тиражиране на поръчките
Претърсени са още четири адреса в Русе, в които са открити много фалшиви документи за усвояване на кредити от Обединена българска банка, „Биохим“ и от Банка ДСК. Иззети са още заготовки за изготвяне на удостоверения психическа годност на кандидат шофьори за пред ДАИ, за правене на фалшиви дипломи за средно и висше образование и комплекти документи за преминаване през границата на държавите от Европейската общност /тогава България не беше още в Европейския съюз - б.а./ и още много други фалшификати. При личния обиск на Цанко е открит образец на диплома, поръчана му непосредствено преди ареста заедно с печат с държавния герб.
Цанко и Кънчо са задържани в ареста за 24 часа. Впоследствие мярката е удължена на три денонощия, след което Районният съд е постановил постоянен арест за двамата.
Реализацията на операцията отнема на Икономическа полиция три години непрекъсната работа по проследяване на канала за фалшиви документи, уточнява участник в разбиването на мрежата.
През 2000 година в РДВР постъпва информация, че Цанко Тодоров е
заподозрян в изготвяне на неистински пари за използване в България и чужбина, лични карти, паспорти, зелени карти и визи
Разработен е план за работа за установяване какви са фалшифицираните парични знаци и документи.
В хода на разследването са установени контакти на Цанко. Доказано е, че той работи с Данчо Звяра, който по това време активно участва в изготвянето на фалшиви левове /за друго негово участие в подобна схема „Утро“ писа на 6 февруари/, Пламен Пенчев-Паци и самостоятелно намерени клиенти. Установен е и основният поръчител на фалшивите документи. Това е Димо Янчев от Хасково, който живее в София.
При разследването по безспорен начин се доказва, че наета от Цанко къща на ул.“Войводова“ е превърната в печатница, а
в тази на „Велико Търново“ и в другите четири апартамента, взети под наем, се изготвят заготовки
за фалшиви документи за самоличност, зелени карти за международни застраховки, визи и дипломи.
По-голямата част от тях са поръчвани от Димо по телефона чрез кодирани разговори уж за изработка на календари. Тъй като в годината има 12 месеца, служителите от Икономическа полиция в първия момент смятат, че става въпрос за изработване на фалшиви евро, защото по тях тогава има 12 звезди, които обозначават 12-те членки в Евросъюза. После обаче се оказва, че става въпрос за пътнически еврочекове за покриване на задължения в Гърция. Така съмнението, че престъпната група изработва фалшиви пари отпада.
В схемата за изработване на пътническите чекове и други фалшиви документи за самоличност коварно са въвлечени десетки шофьори на автобуси по линията София-Русе и обратно, без дори да подозират.
Ето как става това.
Когато Димо намири поръчка, се свързва с Цанко и се уговарят по кой автобус ще му пусне изискванията на клиента. След това отива на автогарата и моли съответния шофьор да предаде запечатан плик на човека, който ще го посрещне в Русе със заръката
много да внимава, защото пратката съдържа ценни документи
Наред с това подава банкнота от 2 или 5 лева според случая и превърнатият без да знае в куриер шофьор стриктно изпълнява указанията.
Цанко чака според уговорката на автогарата, взема плика и прави заготовките за бъдещите фалшификати. После по същия начин ги връща на Димо. Когато изнеслият се в столицаха хасковлия получи полуфабрикатите, осигурява изработването на формите за окончателните фалшификати и отново ги изпраща в Русе, където вече Цанко се заема с окончателната изработка. После готовите поръчки потеглят по същия начин към София. За да не бият на очи, двамата заговорници се стараят да не използват два пъти една и съща автобуска компания, освен това постоянно сменят и часовете на изпращането на пликовете.
За услугите си Цанко получава по 200 лева на документ, отделно печели и чрез осигурени от него самия клиенти и така всички по веригата са доволни. Работата става по-дебела, когато Димо започва да пуска поръчки за гръцки паспорти и пътнически чекове. Така каналът се превръща в международен и се намесва НСБОП. Скоро нелегалната печатница на Димо в София е разтурена. Между 15 и 21 ноември 2003 година антимафиотите разкриват хората на Димо и тайната квартира и прибира всички в ареста.
Конспиративната връзка на тартора с Русе обаче е хитро изградена
и преки улики за нея няма.
Арестите смущават Цанко и Кънчо, които се потапят дълбоко и цял месец се ослушват тревожно. Но щом нищо не се случва, двамата се успокояват, че не са разкрити и пак се връщат в занаята. Тогава се появява Иван, стар познат на Цанко, с когото преди години са били комбина в „бизнеса“.
Иван показва на стария си „колега“ пътнически чекове за покриване на задължения към хазната на Гърция и го пита дали може да ги изработи. Лъжицата е голяма за тяхната уста, но Цанко и Кънчо правят пробен екземпляр. Провалът е пълен - не успяват да преодолеят всички защити на гръцките чекове и те приличат по-скоро на нескопосни колажи, отколкото на правдоподобни чекове. Това обаче не ги отказва, а ги амбицира, а и безпаричието ги шиба като камшик и ги кара да бъдат още по-прецизни. И се получава - защитите на чека се преодолени, Иван одобрява фалшификата, остава само да бъде тиражиран. Но серийното произвоство пропада, защото полицията вече е осигурила всичко необходимо за разбиване на фалшификаторското гнездо и така се стига до акцията на 23 януари 2004 година.
Нататък историята е банална. Притиснати в ъгъла, Цанко и Кънчо няма как да отрекат, че са фалшификатори и скоро са осъдени ефективно на по три години затвор.