Унгарското изкушение на императрица Сиси
Както повечето гениални изобретения, и тортата Добуш се ражда от нуждата. Йозеф Добош искал да направи торта, която да издържа дълго време, най-малко 10 дена, при положение че тогава не е имало кой знае какви възможности за охлаждане. А защо му е било нужно това? Ами защото имал магазин за деликатеси в Будапеща, в който продавал домашно приготвени храни, които готвел в кухнята отзад. И тъй като често му оставала непродадена стока, която трябвало да изхвърля, се замислил как може да увеличи трайността им. Колкото до тортите тогава, те били просто сладки пити с пълнеж от варен крем, обвити с варена глазура и украсени обикновено с пресни плодове, които издържали в приличен вид само ден. Така Йозеф Добош първо измислил тесто, което след изпичане оставало поресто и свежо дълго време, а един провал в кухнята му дал идея за непознатия дотогава маслено-шоколадов крем. Според легендата чиракът, на когото било възложено да бие масло, веднъж вместо сол сложил захар в него и така се родил масленият крем. Колкото до карамелената коричка отгоре, която е запазената марка на тортата Добош, и тя е измислена с една-едничка цел - да я предпазва от изсъхване. И така майстор Йозеф подредил 5 блата, като ги слепил с маслено-шоколадов крем, а шестият залял с карамел и за по-удобно предварително го нарязал на толкова парчета, на колко после трябвало да се разреже тортата. И понеже бил естет, но и търговец, който бил наясно, че външният вид продава, подредил карамелените парчета като ветрило. Семпло, елегантно, необичайно за времето си и, както се оказало впоследствие, много вкусно.
Днес Добош тортата е известна навсякъде по света и съществуват повече от сто варианта на рецептата. Най-разпространеният е използването на ядки - лешници, бадеми, фъстъци, като украса отстрани. Нещо, което не съществува в оригиналната рецепта. Подобна е холандско-индонезийската многопластова торта Spekkoek, в която обаче има много подправки - кардамон, канела, карамфил, индийско орехче и анасон, и няма карамелена коричка. У нас соцвариантът на Добош тортата се правеше с амонячна сода, от нея блатовете стават твърди като бисквита и тортата трябваше да престои най-малко една нощ, за да се напоят от крема, приготвен от шоколадово нишесте, и да омекнат. А кой има търпение да чака торта цяла нощ?