1885 година. В Будапеща се провежда първата Национална изложба на сладкарски изделия. За откриването й от Виена пристига императорът на Австрия и крал на Унгария, Бохемия и Хърватия Франц Йосиф I, придружен от красивата си съпруга императрица Сиси. В един от павилионите сладкарят Йозеф Добош им предлага да опитат неговата съвсем нова торта. Първото впечатление от нея е, че прилича на беден роднина до натруфените сладкиши, характерни за онова време. Но още с първата хапка техни величества усещат невероятния вкус на маслено-шоколадовия крем - нещо съвсем ново и различно от традиционните варени кремове. И накрая вместо глазура от захар и белтъци - тънка коричка карамел, която първо тихичко пуква между зъбите, а после с цялата си сладост се разлива в устата. Дали коронованите особи са коментирали нещо, дали са поздравили автора на шедьовъра, може само да се гадае. Единственото известно нещо по този въпрос е, че тортата станала любима на императрица Сиси. Тук има още една тайна - как е била осигурявана на красивата съпруга на Франц Йосиф, след като Йозеф Добош държал в тайна рецептата чак до 1906 г., когато се пенсионирал и я подарил на унгарската сладкарска камара с условието да се дава безплатно на всичките й членове.
Както повечето гениални изобретения, и тортата Добуш се ражда от нуждата. Йозеф Добош искал да направи торта, която да издържа дълго време, най-малко 10 дена, при положение че тогава не е имало кой знае какви възможности за охлаждане. А защо му е било нужно това? Ами защото имал магазин за деликатеси в Будапеща, в който продавал домашно приготвени храни, които готвел в кухнята отзад. И тъй като често му оставала непродадена стока, която трябвало да изхвърля, се замислил как може да увеличи трайността им. Колкото до тортите тогава,  те били просто сладки пити с пълнеж от варен крем, обвити с варена глазура и украсени обикновено с пресни плодове, които издържали в приличен вид само ден. Така Йозеф Добош първо измислил тесто, което след изпичане оставало поресто и свежо дълго време, а един провал в кухнята му дал идея за непознатия дотогава маслено-шоколадов крем. Според легендата чиракът, на когото било възложено да бие масло, веднъж вместо сол сложил захар в него и така се родил масленият крем. Колкото до карамелената коричка отгоре, която е запазената марка на тортата Добош, и тя е измислена с една-едничка цел - да я предпазва от изсъхване. И така майстор Йозеф подредил 5 блата, като ги слепил с маслено-шоколадов крем, а шестият залял с карамел и за по-удобно предварително го нарязал на толкова парчета, на колко после трябвало да се разреже тортата. И понеже бил естет, но и търговец, който бил наясно, че външният вид продава, подредил карамелените парчета като ветрило. Семпло, елегантно, необичайно за времето си и, както се оказало впоследствие, много вкусно.
Днес Добош тортата е известна навсякъде по света и съществуват повече от сто варианта на рецептата. Най-разпространеният е използването на ядки - лешници, бадеми, фъстъци, като украса отстрани. Нещо, което не съществува в оригиналната рецепта. Подобна е холандско-индонезийската многопластова торта Spekkoek, в която обаче има много подправки - кардамон, канела, карамфил, индийско орехче и анасон, и няма карамелена коричка. У нас соцвариантът на Добош тортата се правеше с амонячна сода, от нея блатовете стават твърди като бисквита и тортата трябваше да престои най-малко една нощ, за да се напоят от крема, приготвен от шоколадово нишесте, и да омекнат. А кой има търпение да чака торта цяла нощ?