Новата голяма звезда на родната лека атлетика Денис Димитров, който вчера бе титулуван като Спортист №1 на Русе за 2013 година и е един от най-младите носители на това звание, е роден на 10 февуари 1994 година в Монтана. Най-бързият българин през последните 31 години постигна през миналия сезон уникалните 10,16 секунди в спринта на 100 метра, като резултатът му е трети в историята на Царицата на спортовете за България. По-бързо от него са бягали само Петър Петров на Олимпиадата в Москва през 1980 година /10,13 секунди/ и Валентин Атанасов /10,15/.

- Денис, здравей и честито признание да си спортист номер 1 на Русе за 2013 година!
- Благодаря! Когато разбрах, че съм номер 1, останах малко объркан и изненадан.
- Защо? Защото си роден в Монтана и доскоро тренираше в Пловдив, а вече се прехвърли в София?
- И заради това.
- Регламентът казва, че право на място в листите имат само спортисти, които се състезават за русенски клубове. Така че всичко е по правилата. Кажи как стана, че облече екипа на „Локомотив“ /Русе/?
- Всичко се получи малко случайно. Тренирах в Пловдив при треньора Груди Грудев във време, когато се нуждаех от средства за подготовка. Пак така почти случайно се запознах с д-р Илия Дамянов от Русе, за когото разбрах, че някога тренирал при Грудев. Като един от собствениците и благодетелите на клуб „Локомотив“ д-р Дамянов реши да протегне ръка и да ми помогне. Честно казано, аз нямаше да постигна успехите през миналата година, ако нямах помощта на този човек. Затова и му благодаря от сърце за жеста, никога няма да го забравя!
- След като стана популярен, да не би смениш набързо клубното членство?
- Не, в никакъв случай! Ще продължа да се състезавам за „Локомотив“ /Русе/. Този клуб ми носи късмет.
- Колко пъти всъщност си идвал в Русе?
- Два-три пъти.
- Кога беше за последно?
- Към края на миналата година. Дори тренирах в залата на комплекс „Ялта“.
- Инкогнито?
- /Смее се/. Почти.
- Как се ориентира към леката атлетика?
- Тренирах футбол. Бях дясно крило. Пускаха ми топката по фланга и надбягвах защитниците с лекота. Веднъж обаче разбрах, че в Монтана ще се проведе ученическо първенство по лека атлетика. Излязох на пистата и победих със сериозна преднина. Тогава треньорът Емил Горанов дойде при мен и ме попита защо не опитам да сменя спорта. Така и направих, а Горанов беше моят първи наставник по лека атлетика.
- Не ти ли е жал, че сложи черта на футбола?
- А, не, дори избягвам да участвам вече и в любителски мачове, защото се пазя от контузии. Футболът за мен сега е да гледам срещи по телевизията.
- Имаш ли поне любим отбор?
- „Реал“ /Мадрид/ е номер 1.
- Откъде е тази спортна жилка? Родителите ти спортували ли са?
- Никога не са тренирали сериозно, но може би ми предадоха ген към бързината.
- Вярно ли, че си заминал за Пловдив заради любовта ти към едно момиче?
- Така е. Виктория беше лекоатлетка, тренираше висок скок. Сега сме заедно в София. Аз съм студент в Националната спортна академия. Идеята ми е след време да стана треньор по лека атлетика.
- Чувал ли си за славната някога русенска школа в спринта с Анелия Нунева, Софка Попова, Надежда Георгиева?
- Чувал съм. Моят нов треньор Константин Миланов ми каза наскоро, че се е учил на треньорски занаят от наставника на г-жа Нунева - Георги Драганов.
- Какво са тези 10,16 секунди за едно момче в юношеска още възраст?
- Е, от тази година вече ще съм при мъжете. Какво са? Резултатът не е за подценяване, но световните стандарти са още по-сериозни. Честно казано, плановете ми за миналата година бяха да направя резултат около 10,30. Когато хронометърът засече 10,16, самият аз останах малко изненадан. Въпросът сега е да постигам равномерни и стабилни резултати - не в едно състезание да бягам силно, а на другото да се сривам под възможностите си.
- Срещал ли си се с българския рекордьор в спринта Петър Петров? За времето си той тичаше като хала.
- Видяхме се след едно състезание. Човекът дойде при мен, поздрави ме, пожела ми да бия неговия рекорд и да постигна много на пистата.
- Каква ще е задачата през тази година - може би да слезеш под 10,10?
- Постигането на подобен резултат изглежда реалистична цел. Важното е да се предпазя от контузии.
- Възможно ли е белите спринтьори да догонят един ден чернокожите?
- /Смее се/. Трудна работа! Големите чернокожи бегачи слизат с лекота под 10 секунди. Аз обаче вече бягах с тях на европейското първенство за юноши, станах вицешампион и видях, че не е чак толкова страшно.
- Доколко важно е, че вече те забелязаха в Европа?
- Важно е, защото вече получих покана да участвам и на платени турнири. Първото такова състезание през тази зима ще е във Франция. Като за начало на сезона ще бягам 60 метра на закрито, защото условията не позволяват да се състезавам на 100.
- Какъв човек е Денис Димитров извън спорта?
- Обикновен млад човек.
- Как си почиваш?
- Времето за почивка е оскъдно, но когато го имам, отварям лаптопа и влизам в интернет. Слушам и музика. Нямам предпочитания към стил. Важното е да хубава.
- „Утро“ ти желае силен шампионски сезон!
- Благодаря!
- И само „Локо“ /Русе/, нали?
- Разбира се!