Пари от „данъка на греха“ пълнят бюджета на първия финансов министър на САЩ Александър Хамилтън.

Поглезихте ли се с хубаво уиски по празниците? Малко е скъпичко, но си струва, нали? Е, днес ще ви разкажем за един от главните виновници цената на уискито да е така солена, един от тези, които са превърнали огнената вода от приятно удоволствие и безобиден /в повечето случаи/ порок в движеща сила на повечето държави в света. Това е днешният рожденик Александър Хамилтън - първият финансов министър на Съединените американски щати и един от бащите на акциза или поне първият, впрегнал т.нар. „данък на греха“ в тежката издръжка на цялата федерална администрация и на армията. Заради неговото решение избухва единственият в света Бунт на уискито, но въпреки всичко наложеният модел на облагане не само устоява, а процъфтява и завладява света.
Но да не изпреварваме събитията и да започнем отначало.
Рождената дата на Александър Хамилтън е известна - 11 януари, но
годината е спорна и в крайна сметка неясна
Самият Хамилтън твърди, че е дошъл на света през 1757 година, но след смъртта на майка му в документите й се откриват документи, че това е станало две години по-рано. Момчето се ражда в Чарлстън, столицата на о. Невис в Британските Западни Индии като извънбрачно дете на Рейчъл Лавиен, отчасти потомка на френски хугеноти, и Джеймс Хамилтън, четвърти син на шотландеца земевладелец Александър Хамилтън.
Рейчъл има нещастен първи брак с Йохан Лавиен от Сен Кроа, много по-възрастен германски евреин и фермер. През 1750 година не издържа и отплава тайно за Сейнт Китс, където среща Джеймс Хамилтън. Двамата се местят в родното място на Рейчъл Невис, където тя е наследила имот от баща си. Там Рейчъл ражда още двама сина - Джеймс и Александър. Тъй като родителите му не са в законен брак, Александър не може да посещава Англиканската църква и църковното училище. Вместо това ходи на частни уроци и посещава частно еврейско училище.
През 1765 г. семейството се мести в Кристианстед, Сен Кроа, където бащата имал намерение да развива нов бизнес, но на място ги зарязва и
настъпват трудни времена
Три години по-късно Рейчъл се разболява от треска и умира, а синовете й остават на улицата без дом и пукната пара, тъй като цялото й оскъдно имущество е присъдено на законния й съпруг и продадено на търг.
Тогава Александър Хамилтън постъпва в местната фирма за внос-износ „Бийкман и Крюгер“, която търгува с Нова Англия. Двамата братя са осиновени от своя братовчед Питър Литън, но и тази сламка на надеждата бързо се пречупва - малко по-късно Литън се самоубива и момчетата отново остават сами сред бурните вълни на житейското море. Тогава Джеймс става чирак на местен дърводелец, а Александър, който вече се е доказал в „Бийкман и Крюгер“, е осиновен от търговеца Томас Стивънс. Неговият син Едуард става близък приятел на Александър - момчетата си приличат и двамата знаят френски, а и имат сходни интереси.
Александър продължава да работи, да чете ненаситно, опитва се да пише и започва да копнее за живот извън пределите на малкия остров. За пръв път негов материал е публикуван във вестник „Royal Danish-American Gazette“. Това е есе за урагана от 30 август 1772 г., опустошил Кристианстед.
Този публицистичен опит се оказва трамплин
за амбициозния младеж. Местните хора забелязват таланта му и започват да събират средства, за да го изпратят да учи. Така през есента на 1772 г. Хамилтън пристига в Бостън и се записва в гимназия в Елизабеттаун, Ню Джърси. Там попада под влиянието на водещия интелектуалец и революционер Уилям Ливингстън, а след завършването си кандидатства в Колежа на Ню Джърси (днешен Принстънски университет), но не му позволяват да следва ускорено и затова решава да посещава Кралския колеж в Ню Йорк (днес Колумбийски университет).
Гмурването му в голямата политика идва с вестникарската полемика с пастора от Англиканската църква Самюъл Сийбъри. Когато свещеникът публикува поредица от памфлети в подкрепа на каузата на торите, Хамилтън отвръща с първите си политически текстове: „Пълна защита на мерките на Конгреса“ и „Фермерът опроверган“. Той печата още две политически статии, както и поредица от 14 анонимни есета в „New York Journal“. Въпреки че Хамилтън подкрепя Американската революция, той се противопоставя на разправата с роялистите и дори спасява от такава разгневена тълпа ректора на колежа си Майлс Купър, симпатизант на торите, като държи пред множеството достатъчно дълга реч, за да може Купър да избяга.
След първите сражения на американците с британците в Масачузетс през 1775 г. Александър Хамилтън постъпва в нюйоркското опълчение в ротата „Дъбови сърца“, с която достига чин лейтенант. Под огъня на британския кораб „Азия“ Хамилтън ръководи завземането на оръдия от батареята в Манхатън, след което ротата става артилерийска. Година по-късно командирът й вече е капитан, а след сеция бойни победи е поканен за адютант на Натаниъл Грийн и на Хенри Нокс, но отказва с надеждата да бъде назначен в щаба на Джордж Вашингтон.
Мечтаният миг идва на 1 март 1777 година, когато Хамилтън
постъпва в щаба на Вашингтон с чин подполковник
и служи в продължение на четири години като началник на щаба - една от най-високите длъжности във всяка армия. Междувременно на 14 декември 1780 г. в имението Шуйлер в Олбани, Ню Йорк, Хамилтън се жени за Елизабет Шуйлер, дъщеря на ген.Филип Шуйлер и така става член на едно от най-богатите и влиятелни семейства в Ню Йорк.
Докато служи в щаба на Вашингтон Хамилтън мечтае за команден пост в истински бой. През февруари 1781 г. Вашингтон леко го смъмря, което дава повод на Хамилтън да подаде оставка от щаба, но незабавно започва да ходатайства да го изпратят на действителна служба. На 31 юли 1781 г. Вашингтон го назначава за командир на нюйоркския лекопехотен батальон. При планирането на щурма на Йорктаун на Хамилтън е поверено командването на три батальона, които заедно с френски войски трябва да превземат 9-ти и 10-ти редут от британските укрепления при Йорктаун. Хамилтън и батальоните му се сражават храбро и успяват да превземат 10-ти редут на щик. Французите също се бият храбро, дават тежки загуби и пленяват 9-ти редут. Това води до капитулацията на цяла британска армия при Йорктаун, фактически слагайки край на британския контрол над Тринадесетте колонии.
След битката за Йорктаун
Хамилтън подава оставка като офицер и започва другата му голяма кариера - като политик и държавник
През юли 1782 г. е избран в Конгреса на конфедерацията като представител на Ню Йорк с едногодишен мандат. През тази година вижда несъвършенствата във финансирането на федералната държавна администрация и на армията и разбира, че това е бомба със закъснител, която може да унищожи младата държава.
Опасенията му скоро се потвърждават - още на следващата година в армията тръгват брожения за заплати и неизпълнени обещания за добри пенсии, парите за които няма откъде да дойдат. Хамилтън
опитва нещо като меко суспендиране на Устава на Конфедерацията
Пише писмо на бившия си командир Джордж Вашингтон, в което му предлага „да поеме управлението“ на войската и с нейна помощ да проведе реформи във финансирането на държавата. Проблемът е, че според Устава на Конфедерацията всяко решение трябва да се взема със съгласие на всички щати. Така например вече била отхвърлена идеята за налагане на 5% мита на вносните стоки и някои косвени данъци, приходите от които биха направили държавната администрация на САЩ финансово стабилна, независила и много силна. Вашингтон обаче тактично отказва и решава да се върви по пътя на преговорите, дипломацията, компромисите и съгласието в разговорите между Конгреса и отделните щати.
Войнишките вълнения обаче не спират и вбесен от  слабостта на централното правителство, Хамилтън излиза с призив за преразглеждане на Устава на Конфедерацията. Предложението му включва много от положенията на бъдещата Конституция на САЩ, включително създаване на силно федерално правителство, упълномощено да събира данъци и да набира армия. То включва също разделение на властите на изпълнителна, законодателна и съдебна.
Следващите няколко години Хамилтън прекарва в бурна политическа и обществена дейност за пропагандиране на идеите си.
Печели много политически врагове, още повече поддръжници, но най-много популярност и авторитет
Защото макар че не всички приемали идеите му, всички виждали, че той се бори не за себе си, а за страната. Затова няма изненадани, когато първият президент Джордж Вашингтон го назначава за първи министър на финансите на САЩ на 11 септември 1789 г. и той заема поста до 31 януари 1795 г.
В този период се поставят основите на федералното правителство. Хамилтън възприема поста си като най-важен, почти като на министър-председател (в кабинета има още 4 министри). Президентът Вашингтон иска съвети и помощ от Хамилтън и по въпроси извън сферата на министерството на финансите.
Като министър на финансите Хамилтън е основна движеща сила на икономическата политика на правителството. През 1790 той инициира Катерната приходна служба (днешната Брегова охрана на САЩ), на следващата година довежда докрай идеята си за създаване на Първа банка на Съединените щати, а година по-късно - и на държавния Монетен двор. Въобще министърът създава стройна система за събиране на приходи от данъци, мита и акцизи. За пет години работа Хамилтън
заменя действащата хаотична финансова система с модерен апарат
който осигурява на новото правителство финансова стабилност и дава на инвеститорите достатъчно доверие да инвестират в правителствените облигации. По същото време е основана Нюйоркската фондова борса.
По-късно пък той лично основава „Ню Йорк Ивнинг Пост“, наречен по-късно за краткост „Ню Йорк Пост“ - един от най-големите и влиятелни вестници в целия свят днес. Макар че това далеч не е най-голямото му постижение, е щрих, който добре илюстрира мащаба на Хамилтън.
А за да се въведат идеи като неговите, наистина е нужен мащаб.
При налагането на идеите си вносът да се облага с мито, а уискито с акциз довеждат до поскъпване на доста стоки, сред които и най-масовата радост на народа - алкохолът. И народът се надига на въстание - така през 1794 година избухва единственият в историята Бунт на уискито в Западна Пенсилвания и Западна Виржиния, където спиртната наслада е гръбнак на икономиката и износа.
Как постъпва Хамилтън? По хамилтъновски - пристига на мястото на бутна заедно с президента Джордж Вашингтон, генерал Хенри Лий и по-многобройна от бунтовниците федерална армия. Войниците са повече  отколкото са събирани на едно място по време на цялата Война за независимост! Метежниците са сковани от страх и всичко приключва без нито един изстрел, без нито една капка кръв.
Остават поуките какво се случва на тези, които тръгват срещу държавата
Началото на края на този противоречив, но без съмнение решителен и велик мъж, слага започналата му през 1791 година любов с омъжената Мария Рейнолдс, която не успява да скрие въпреки титаничните си усилия и шокира пуританска Америка, оставяйки върху името му доживотно петно. Следва още един скандал - става ясно, че част от събраните за погасяване на дълговете на САЩ към европейските кредитори пари са отклонени за вътрешни държавни нужди с подписа на Хамилтън. Президентът Вашингтон заявява с половин уста, че това е станало с негово знание, но по-късно откровено си признава, че не си спомня да е давал подобно съгласие. Така се стига до гневното писмо с оставката на финансовия министър до господаря на Белия дом и на 31 януари 1795 година Хамилтън напуска властта.
После
прави много опити да се върне на бял кон
Опитва се да наложи свои кандидати за президент и вицепрезидент, сам напира към най-високия пост в САЩ, но всуе - ангелът-хранител вече не е тъй щедър към него. Лъч светлина проблясва само по време на войната по море с Франция от 1798-а, когато президентът Адамс неохотно назначава Хамилтън за генерал-майор след ходатайството на Вашингтон. На практика обаче Хамилтън се оказва начело на армията, защото Вашингтон не напуска имението си в Маунт Върнън.
За да финансира армията, Хамилтън издействува увеличаване на данъците, включително въвеждане на Закон за марките, подобен на британския от преди революцията. Хамилтън помага за развитието на армията във всички сфери и от смъртта на Вашингтон на 14 декември 1799 г. официално е главнокомандуващ до 15 юни 1800 г. Той мечтае за завладяване на Луизиана и дори на Мексико и за правителство без привърженици на Джеферсън, но Адамс слага край на плановете му като започва преговори с Франция.
При политическите си битки Хамилтън няколко пъти се сблъсква сурово с републиканеца Аарън Бър. Въпреки това при съдбоносното гласуване за избирането на президента Джеферсън, чийто вицепрезидент е именно Бър, Хамилтън пуска връзки и успява да им осигури победата. Но враждата му с Бър не само не помръква, а набира сили. Така след много политически престрелки се стига до една истинска. И фатална.
Вестник „Олбани Реджистър“ публикува материал на Чарлс Купър, в който се твърди, че Хамилтън е изразил „още по-презрително мнение“ за вицепрезидента Бър на вечеря в Горен Ню Йорк. Засегнатият иска извинение, но не го получава и на 11 юли 1804 година Хамилтън и Бър застават един срещу друг с пистолети в ръка.
Пръв стреля бившият финансов министър и праща куршума в клоните на дървото над Бър. Ответният куршум обаче безпощадно се забива в тялото на Хамилтън, който умира в мъки на другия ден.
По-късно се откриват записки на убития, в които той казва, че първите два пъти ще стреля във въздуха, за да вразуми опонента си, но жестът му остава неразбран. Може би защото не е направен по ритуала, приет в такива случаи и показващ, че стрелецът нарочно пропуска целта.
Каква ирония - човекът, който никога не е отстъпвал на никого за нещо, решил веднъж да отстъпи и платил за това с живота си...
Така едва на 49 години загива човекът Александър. За да се роди легендата Хамилтън.