Блогосферата е вторият уютен дом на Цанка Велева, второто й Аз. Там, в интернет, тя пише за вълнуващите я теми - природа, традиции, рецепти. Да споделя съкровените си мисли и чувства с приятели и непознати в личния си блог, за нея е не само любимо занимание, но и начин да напомни, че около нас има кротко стаена красота, която не забелязваме и равнодушно подминаваме. И във всичко това, във времето на социалните мрежи, превърнали света в едно голямо село - тук клишето е неизбежно и е съвсем на мястото си - нямаше да има нищо изненадващо, ако не беше един любопитен момент в живота на родената в Стражица блогърка. В ученическите си години Цанка
се страхувала от домашните по литература
и се спасявала в библиотеката, където преписвала по ред от рецензиите в няколко книги. Днес думите й като че ли сами се подреждат на екрана и тя с чувство за хумор си припомня ученическите преживявания, когато била убедена, че не може да пише. После завършила информатика във Великотърновския университет, появили се първите форуми в Дир.бг и търсещите съмишленици размисли на сърцето и ума й се втурнали в интернет.
Запалила я възможността да пише свободно какво мисли и от какво се вълнува, увлекли я дискусиите за приятелството, любовта и живота. Така неусетно покрай виртуалните страсти реално завършила още една специалност - икономика, известно време преподавала математика и информатика в родния си град, после си потърсила късмета и в София, докато накрая се установила в Русе. Интернет форумите също се променяли и някои от тези промени я разочаровали.
В един момент форумите се размиха, някои започнаха да враждуват, това не ми допадна и се престраших да си направя собствен блог, припомня си Цанка. Така през 2006-а се появява електронният й дневник, който днес е с 1 807 548 пъти прочетени лични страници, с 462 постинга, а коментарите са 6618.
В забързаното всекидневие няма място за поезия и романтика, спазваме до секундата задачите, сметките, ангажиментите, превръщаме се в скучни, сиви и безизразни. А
всеки от нас трябва да живее по свой уникален начин
твърди 43-годишната блогърка и се противопоставя на еднообразието с любими песни, стихове, снимки от фолклорни празници, народни обичаи и носии. Блогът ми дава свободата да се изразявам, да споделям темите, които ме вълнуват, да се запознавам с хора от различни градове и да обменяме идеи, разказва Цанка и допълва, че от коментарите получава ясна представа доколко са интересни нейните постинги и как да грабне вниманието на още почитатели. В блогърството оцеляват хората, които имат какво да споделят. Пиша, когато нещо ме е вдъхновило и излиза от душата ми, а онлайн запознанствата прерастват и в реалния живот, имам много приятели, с които организираме срещи, пикници и разходки в околностите на Русе.
Впрочем именно така Цанка открила и своята половинка в живота. Срещнали се в интернет, после се видели и харесали в живота, любовта постепенно разцъфтяла и узряла, а на петата година Иво й поискал ръката. Оженили се в запазилото изконния български дух село Боженци като в приказките - но
без „три дена яли и пили“, а с красиви народни носии
Решението им първоначално предизвикало недоумение у близките им, но после видели искрената им възхита. Дори младоженката получава предложение снимките й да бъдат публикувани в електронна енциклопедия.
Това с народните носии не е позьорство, нито оригиналничене, а дълбоко преклонение пред българските традиции, в които и двамата са влюбени. А началото е на фолклорните фестивали в Копривщица и Жеравна. В блога си Цанка започнала да публикува пътеписи от непознати места, които посещава със съпруга. Снимките от Копривщица и Жеравна просто греели с шевиците, китките, пафтите и недвусмислено показвали, че едно ново увлечение на авторката все по-упорито превзема личното й пространство. Не съм и подозирала, че един ден толкова много ще ме развълнуват автентичните български облекла и народните песни, откровена е Велева. Тя се вглежда във всеки детайл от народните носии, възхищава се на заложената символика в тях и на търпението на българката не часове, месеци наред да стои приведена над тях с игла в ръка.
Когато съм облечена в носия
сякаш току-що съм излязла от приказка
споделя блогърката. Връщането към корените е нормално, защото това е начин да преоткриваме себе си и да не забравяме, че сме българи, казва тя.
Любовта към уникалните български носии не се изчерпва с невероятното количество фотоси и точното описание на шевиците. Цанка толкова се влюбва в невестинската носия от село Куфалово, Егейска Македония, че започва да мечтае да си я ушие. За първи път я видяла преди две години в Бургаския исторически музей. Разказва, че сред малкото изложени уникати тази дреха греела със своята бяла риза и алена шевица. Любов от пръв поглед и веднага заснела всеки детайл от ръкава до подгъва. Решила, че на фолклорния фестивал в Жеравна трябва да отиде с такава ръчно изработена носия. Единственото й притеснение било дали ще успее да я ушие. Но както винаги получила пълната подкрепа на съпруга си Иво. През цялата година, докато крояхме и шиехме носията, той все повтаряше, че можем да се справим, разказва Цанка. Благодарение на снимковия материал
двамата пресъздават точно копие на невестинския костюм
Иво ушил на машина саята /сукмана/, а бродерията извезала сама за близо година, макар че все още се определя като лаик в света на приложното изкуство. Сама нямаше да се справя, не мога да шия на шевна машина, разчитах на помощта на Иво, той е сръчен - умее да реди паркет, да шие, да готви, не пропуска да похвали с усмивка съпруга си Цанка. Иво е опората й и човекът, с когото пътешества рамо до рамо, меси вкусен хляб с квасен хмел, обича с цялата си душа, кара я да се радва на живота и винаги са неразделни.
Затова и на фолклорните фестивали те пак са двамата, задължително облечени в носии. Малцина се интересуват от песните, от автентичните народни носии, повече са хората, дошли да послушат музика /може и чалга/ и да похапнат на поляната, без значение дали ще бъдат в Жеравна или Копривщица, с малко тъга коментира Цанка. Доволна е, че тя пък успява да научава все повече за красивите шевици и дрехи, изработени от трудолюбивите българки. Харесват й пъстрите цветове, които греят в носията от село Горни Юруци в Югоизточни Родопи. Има и снимка с автентичната дреха, за която с усмивка си припомня как местните жени с готовност й я дали да облече.
Сред любимите носии на блогърката са капанските. Когато разказва за тях, очите й греят, обяснява, че
фигурите им сякаш ще проговорят на техния си език, но трудно ги разбираме
Май сме забравили символиката им, обобщава тя. Възхищава се на възрастните жени, наследили носии от своите баби и майки, дрехи, изработени преди 100-120 години, бродирани на газена лампа и тъкани на стан. Трябва да съхраним корените си и да не допускаме да изчезне уникалната ни идентичност, казва Цанка и с тъга добавя, че чужденците май повече се радват на нашия фолклор, отколкото самите ние.
И за да съхрани поне малко от бавно потъващите в забрава български традиции, преди две години тя се записва в безплатните майсторски курсове на вълшебницата на иглата Севим Ганева в Задругата на майсторите в Русе. Защото за счетоводителката Цанка Велева българската национална бродерия е един необятен и красив свят, в който потъва с удоволствие след уморителния ден, изпълнен с числа.