- Д-р Панайотов, след новините за т.нар. разширени самоубийства на двете семейства в София и Пловдив и несмисленото покушение срещу Доган на конференцията на ДПС може ли да се каже, че нещо не ни е наред и сме луднали?
- Не съм много съгласен с думата „луднали“, но определено има някаква динамика. Такива неща, каквито стават напоследък, са ставали винаги, но не са били така широко оповестявани. Ето ви пример с края на света, който така и не се състоя, но винаги пък е имало групи от хора, които стотици пъти в историята на човечеството са очаквали апокалипсиса. Само че са били малцинство, а сега, благодарение на медиите и светкавичното разпространение на информацията, повече им вярват. Навремето Албер Камю е написал уж на шега как видял да се извършва убийство пред него на улицата и веднага хукнал към будката да си купи вестник, за да разбере какво е станало. Сега живеем точно в такова време.
На тези разширени самоубийства им се дава поле да се разпространят като модел и детайли. Отделно на хората им е трудно и се чувстват объркани. Така нареченият постмодерен човек е объркан човек. Няма яснота кой е, какъв е, защо е, какво прави. Вижда фалшиви дипломи, пари, компетентност, подмяна и поза. Най-българската провинция - Македония, в която бабите казваха на децата: „Чуваш ли? На български ти говоря!“, бълва омраза и антибългарски идеи. Сега е актуално от ДПС да се изказват, че са фактор за стабилността и етническия мир в страната. Няма такова нещо - винаги факторът е бил народът, обикновените хора. Когато инквизицията е гонила испанските евреи, те неслучайно са дошли именно по тези земи, където хората ги посрещат дружелюбно и им дават възможност да изкарват прехраната си с честен труд. Същото е с белогвардейците, червеноармейците, арменците, гърците и т.н. Това обръщане на смисъла повишава агресията у хората.
- Това само за българите ли се отнася?
- Да ви кажа, обществата стават психотични. Вие използвахте думата „луднали“, но каква е разликата между една нормална и една налудна идея? Нормалната задържа съзнанието около 2 минути, 2 часа или максимум 2 дни, ще доминира над поведението ми временно, след което преминава. Мога да се ядосвам, да се радвам, да тъгувам. В обществото има един единствен измерител на нещата и това са парите. Не казвам основен, а единствен. Превърнало се е в доминантна идея, в обществена, която е обзела мислите на всички и е точно проявление на налудната идея. Налудната ангажира съзнанието по-дълго време, а нас сега цял живот една мисъл ни е в главата - как да изкараш повече пари, за да платиш сметките и да си позволиш нещо различно.
Наскоро бях в Ирландия и там, за да влезеш в катедралата „Христовия кръст“ в Дъблин, плащаш вход от около 10 евро. Нали точно църквите са местата, в които са давали подслон за бедни и болни хора, а Спасителят казва, че идва за онеправданите. Ето ти объркванията на понятията и как парите изместват всичко.
- Тези две убийства на семейства проява на какво са?
- Някои хора бъркат, като ги определят за агресия. Не е агресия решението за меланхолно самоубийство. В тези два случая мъжете искат да „спасят“ жена си, децата и себе си от тоя гаден свят. Мотивът му е спасение, а не омраза.
- Защо за две седмици се случи по един и същи сценарий?
- Защото гледат телевизия и се учат хората. Преди години в Германия имаше филм, в който главният герой умира, като скача пред влак. Такъв модел на действие за самоубийство дотогава не е бил популярен и типичен там. След сцената обаче рязко зачестяват точно такива самоубийства. Самоубиецът така и така е имал идея да посегне на живота си, но когато вижда този начин, му се струва приемлив, работещ и го прилага. Ето защо има и мода в поведенията и съответно в диагнозите на психиатрите. Имало е периоди на завишени хистерии, синдром на хронична умора, депресии и т.н.
- А пистолетът и конференцията на ДПС?
- Там случаят е друг и аз смятам, че Октай просто е искал да каже нещо. Ето, Доган има сцена, микрофони, камери, медии, публика - той няма проблеми, а Октай не е имал нищо от това. Сега привлече внимание и ще следим с интерес какво ще стане, какво е искал да каже. Подобно на психопата Брайвик, който изби толкова хора в Норвегия. Всъщност неговата цел бе хората да чуят какво мисли, какви са идеите му. Чуха, но на висока цена. Поне при нас жертви нямаше.
- Как бихме могли да противодействаме на такива депресии и налудничави мисли?
- Като си задаваме правилните въпроси. В дадена трудна ситуация основният въпрос е „Какво трябва да направя?“, а не „Кой е виновен?“, „Защо се стигна до тук?“, „Къде се провалих?“ и т.н. Трябва да се търсят решения, а не да се дълбае назад и навътре и така да се губят седмици и да се задълбочава проблемът. Другият правилен въпрос е „Как да го направя?“. Витгенщайн казва „По-добре дай описание, вместо обяснение“. Описанието води до полезно развитие, а обяснението първо няма край, а второ - има безкрайно много гледни точки и се вкарваш в ужасен лабиринт.