Най-значимият прозаик на Викторианската епоха - това е лаконичната и суховата, но изчерпателна характеристика на днешния рожденик, станал известен по света като затрогващ певец на низините и на социалните гротески. Представяме ви четения и днес по целия свят Чарлз Джон Хъфам Дикенс.
Според изследователката Клеър Томалин той е най-великият създател на образи в английската литература след Шекспир. Дикенсовите герои имат забележителни имена. Ебенезер Скрудж, Малкия Тим, Джейкъб Марли, Боб Крачит, Оливър Туист, Артфул Доджър, Фейгин, Бил Сайкс, Пип, Мис Хавишам, Сидни Картън, Чарлз Дарни, Дейвид Копърфийлд, Мистър Микабър, Абел Макуич, Даниел Куилп, Самюел Пикуик, Уакфорд Скуиърс, Юрая Хийп са навлезли дълбоко в британската култура, а в някои случаи и в английския език - Скрудж е нарицателно за скъперник.
Дикенсовите герои
често успяват да излязат извън границата на литературата
Гамп от Мартин Чъзълуит става жаргонна дума за чадър; Пикуик е нарицателно за идеалист, подобно на Дон Кихот; Пексниф - за лицемер, Градграйнд - за бездушен човек, който се интересува само от факти и цифри, Юрая Хийп - за ласкател. Много герои са базирани на истински хора.
Ето какъв е пътят на този невероятен творец, без който световната литература без съмнение щеше да е по-бедна.
Чарлз Дикенс е роден на 7 февруари 1812 г. в Лендпорт, квартал на английското пристанище Портсмут, разположен на остров Портсий. Той е второто от осемте деца на Джон и Елизабет Дикенс. Бащата е чиновник във военноморския флот и семейството се намира в Лендпорт временно, тъй като той е изпратен там по работа. Малко след раждането на Чарлз те се преместват в Лондон, а след това в Чатъм, където той прекарва детството си.
Първите години от живота на Дикенс изглеждат идилични
макар че самият той се определя като „много дребно момче, за което не се полагат прекалени специални грижи“. Прекарва много време навън, но също така чете много, особено пикаресковите романи на Тобайъс Смолет и Хенри Филдинг. По-късно той ще разказва за ясните си спомени от детството и почти фотографската си памет за хора и събития от това време, които използва в творчеството си. Чиновническата служба на Джон Дикенс във флота дава възможност Чарлз да учи няколко години в частно училище в Чатъм.
След като бащата е уволнен, семейството изпада във финансови затруднения и през 1822 г. е принудено да се премести в лондонския квартал Камдън Таун. Джон Дикенс продължава да живее над възможностите си и през 1824 г. е изпратен в затвора за длъжници Маршалси, последван малко по-късно от останалите членове на семейството. Пожален е само дванадесетгодишният Чарлз, който остава да живее в Камдън Таун при семейната приятелка Елизабет Ройланс, прототип на госпожа Пипчин от романа „Домби и син“. По-късно той живее известно време на тавана в къщата на семейството, прототип на Гарландови в „Старият антикварен магазин“.
За да се изхранва, Дикенс
започва работа във фабрика, където по десет часа на ден лепи етикети на боя за обувки
срещу 6 шилинга седмично. Тежките условия на труд правят силно впечатление на Дикенс и силно повлияват на бъдещото му творчество, превръщайки се в основа на интереса му към реформиране на социално-икономическите и трудови отношения, които смята за несправедливи към бедните.
Няколко месеца след затварянето на Джон Дикенс баба му умира и с наследството й той изплаща дълговете си и е освободен. Макар че в крайна сметка Чарлз Дикенс се връща на училище, за известно време майка му го оставя да работи във фабриката за боя за обувки. Този случай затвърждава убеждението му, че бащата трябва да има водеща роля в семейството и допринася за лошото му отношение към жените. Уелингтън Хаус Академи, училището което посещава Дикенс след освобождаването на баща му, не е особено добро и несистематичното преподаване,
лошата дисциплина и жестокостта на преподавателите
са отразени в съдържащия много автобиографични елементи роман „Дейвид Копърфийлд“.
През май 1827 г. Дикенс става чиновник в адвокатска кантора. В свободното си време учи стенография и през ноември 1828 г. напуска, за да стане репортер на свободна практика в юридическото дружество „Докторс Комънс“ и в продължение на почти четири години пише репортажи за разглежданите там граждански дела. Опитът от този период е отразен в книги като „Никълъс Никълби“, „Домби и син“ и особено „Студеният дом“, която с живописните описания на машинациите и бюрокрацията на правораздавателната система изиграва важна роля за формирането на общественото мнение.
Младият 20-годишен Дикенс е енергичен, добронамерен, оптимистичен, без ясна представа за професионална реализация, но с изгарящо желание за почести и слава. Привлечен от сцената, Дикенс успява да си уреди прослушване в Ковънт гардън, но в последния момент се разболява и не може да отиде. Това слага край на театралните му аспирации.
Година по-късно публикува разказа „Обед на Поплар Уок“ в лондонското издание „Мънтли магазин“. Става политически репортер, отразяващ парламентарните дебати и предизборната кампания за вестник „Морнинг Кроникъл“. Именно
тези политически скечове образуват ядрото на първата му сбирка от разкази и есета „Очерци от Боз“
публикувана през 1836 г. Дикенс пише под псевдонима Боз няколко години. Боз е прякор на най-малкия брат на Дикенс - Огъстъс, каламбур с името на герой от романа „Викарият от Уейкфийлд“ на Оливър Голдсмит. Самото име Дикенс се е приемало за странно; в една рецензия се казва: „Г-н Дикенс като че ли иска да си отмъсти за странното си име като дава още по-странни имена на героите си“.
След успеха на „Очерците“ Дикенс получава предложение от издателството „Чапмън енд Хол“ да пише текстове към илюстрации на Робърт Сеймур в месечното им издание. Сеймур се самоубива след втория брой, но Дикенс продължава да пише, като наема илюстратор от друго издателство. Така се раждат „Посмъртните записки на Клуба Пикуик“, като броят с последната глава (1836 г.) продава над 40 хил. екземпляра.
През ноември 1836 г. Дикенс става редактор на „Бентлис Миселани“, където остава три години.
През 1836 г. започва да пише „Приключенията на Оливър Туист“.  Публикуван през 1838 г., романът става една от най-известните творби на Дикенс. Романът е
първата викторианска творба с дете главен герой
На 2 април 1836 г., след едногодишен годеж, Дикенс се жени за Катрин Томсън Хогарт (1816-1879), дъщеря на Джордж Хогарт, редактор на вестник „Ивнинг Кроникъл“. Първото от десет деца, Чарли, е родено през януари 1837 г. и семейството се установява на „Доти стрийт“48 в лондонския квартал „Блумсбъри“, където днес се помещава Къщата музей „Чарлз Дикенс“.
Семейството живее с по-малкия брат на Дикенс, Фредерик, и 17-годишната сестра на Катрин, Мери. Дикенс се сближава с Мери, която умира в ръцете му след кратко боледуване през 1837 г. Смята се, че тя е прототипът на Роуз Майли, Малката Нел от „Старият антикварен магазин“ и Флорънс Домби от „Домби и син“. Дикенс е покрусен от смъртта й и не успява да предаде за печат главите за м. юни на „Пикуик“ и „Оливър Туист“.
Успехът му като писател продължава с издаването на „Никълъс Никълби“ (1838-1839 г.), „Старият антикварен магазин“ и „Барнаби Ръдж“ (1840-1841 г.), първо на части всеки месец, а после и в отделни томове.
През 1842 г. Дикенс и съпругата му пътуват до САЩ и Канада. Следва кратък престой в Италия през 1844 г. и пътуване до Швейцария (1846 г.), където започва да пише „Домби и син“ (1846-1848 г.) През 1849-1850 г. пише „Дейвид Копърфийлд“.
Тези два романа са преломни в творчеството му
Дикенс започва да подбира все повече социално ангажирани теми и по-добре да планира сюжетите на творбите си, в сравнение с ранното си творчество.
В края на ноември 1851 г. сем. Дикенс се мести в Тависток Хаус, където пише „Студеният дом“ (1853 г.), „Тежки времена“ (1854 г.) и „Малката Дорит“ (1857 г.) Започва да се занимава с любителски театър и си сътрудничи с писателя и драматург Уилки Колинс.
През 1856 г. доходите му позволяват да купи Гадсхил Плейс в гр. Хаям, Кент. Като дете Дикенс е мечтаел да купи именно тази къща. Фактът, че в нея се развива част от действието в пиесата на Шекспир „Хенри IV, Първа част“ допълнително привлича Дикенс.
През 1857 г. Дикенс наема актриси за пиесата си „Замръзналите дълбини“, която пише съвместно с Колинс. Така
45-годишният писател среща и се влюбва в 18-годишната Елен Търнън, с която остава до края на живота си
Противно на викторианския морал и норми, през 1858 г. Дикенс се разделя с жена си, но разводът е невъзможен поради славата му. Катрин напуска семейния дом с едно от децата, като оставя другите девет на грижите на сестра си Джорджина.
След раздялата Дикенс предприема няколко големи и изключително популярни литературни обиколки на страната.
За кратко време следват още две основни творби - „Приказка за два града“ и „Големите надежди“, които се радват на изключителна популярност. По това време Дикенс е издател, редактор и основен списвател на „Домашно четиво“ и „През цялата година“.
В началото на септември 1860 г. Дикенс
изгаря цялата си кореспонденция, като оставя само бизнес писмата
Елен Търнън също изгаря неговите писма до нея, така че точното естество на тяхната връзка остава в сферата на догадките.
На 9 юни 1865 г. влакът, с който Дикенс, Търнън и майка й се връщат от Париж, катастрофира край Стейпълхърст, където част от релсите са премахнати заради ремонтни работи. Седем от осемте вагона на влака пропадат в реката, на релсите остава единствено вагонът, в който пътува писателят. Той успява да се измъкне през прозореца и след като помага на спътничките си, започва да помага на пострадалите. Преживяванията му край Стейпълхърст намират отклик в разказа му „Кантонерът“, в който главният герой вижда смъртта си в жп катастрофа.
Въпреки че е физически невредим, Дикенс остава с психическа травма. В първите две седмици след катастрофата той губи гласа си, а
страхът от жп транспорта остава до края на живота му
Творческият му заряд се изчерпва и до смъртта си пет години по-късно успява само да завърши „Нашият общ приятел“ и да започне незавършения роман „Тайната на Едуин Друуд“.
На 9 ноември 1867 г. Дикенс отплава от Ливърпул за втория си литературен тур отвъд океана. Програмата му включва 76 четения в Бостън и Ню Йорк от декември 1867 г. до април 1868 г., за които ще получи 19 хил. лири.
През 1868 и 1869 г. Дикенс започва серия прощални четения в Англия, Шотландия и Ирландия, но започва да се оплаква от виене на свят и временна парализа, дори колабира на 22 април 1869 г., след което по лекарска препоръка турът е прекратен. Дикенс започва да работи върху последния си роман „Тайната на Едуин Друуд“. По това време е модерно да се посещават заведения за пушене на опиум и в едно от тях Дикенс среща прототипа на Опиум Сал от „Едуин Друуд“.
След частично възстановяване Дикенс организира
последна серия от 12 четения между януари и март 1870 г.
за да компенсира спонсорите си за загубите от прекратения по-рано тур. Последното четене е в Сейнт Джеймс Хол на 15 март 1870 г. Последната му публична изява е на 2 май 1870 г. по време на банкета на Кралската академия, където в присъствието на принца и принцесата на Уелс, Дикенс отдава почест на починалия си приятел, илюстратора Даниел Маклис.
На 8 юни 1870 г. Дикенс получава инсулт в дома си Гадсхил Плейс, след като цял ден е работил върху „Едуин Друуд“. Умира на следващия ден, 9 юни, без да дойде в съзнание, точно пет години след жп катастрофата край Стейпълхърст. Противно на желанието му да бъде погребан в Рочестърската катедрала в Кент „скромно и в семеен кръг“, той е положен в Ъгъла на поетите в Уестминстърското абатство. Напечатаният за погребението епитаф гласи: „В памет на Чарлз Дикенс (най-популярният автор на Англия), който почина в дома си в Хаям, до Рочестър в Кент, на 9 юни 1870 г., на 58-годишна възраст. Той симпатизираше на бедните, страдащите и онеправданите; със смъртта му светът загуби един от великите английски писатели“.
Последните му думи са „на земята“, в отговор на молбата на дъщеря му Дорджина да си легне. В некролога, публикуван във вестник „Таймс“ през август 1870 г., се казва, че последните му думи са: „Бъдете естествени, деца мои, защото естественият писател е изпълнил всички изисквания на изкуството“.