Любимата храна на бог Кришна замества калорийните ястия
Изварата /впрочем, в някои райони на Южна България я наричат урда/ е млечен продукт с високо белтъчно съдържание. Получава се главно от вторичните продукти на млекопреработването - обезмаслено мляко, мътеница или суроватка, със или без добавки, като белтъчините в тях се пресичат /коагулират, казано на научен език/, а след това пресеченият продукт се обработва допълнително. Изварата е с мека консистенция, има слабо изразен млечнокисел мирис, като позволява към нея да се добавя както сол, така и захар - и така става основа за приготвяне и на солени, и на сладки изкушения.
Историческите данни свидетелстват, че изварата е един от първите кисело-млечни продукти, известни на човечеството. Още във времената на Древен Рим тя е била сред желаните блюда на трапезата и на заможни патриции, и на сиромаси. В зависимост от степента на богатство, римляните добавяли към изварата мляко, мед или ...вино!
Славяните били особено привързани към този продукт. Смята се, че изварата е била една от основните им храни, като практически ежедневно се е слагала на масата в домовете им. Историците са убедени, че именно изварата е била най-почитаният продукт при славяните. Те я правели от кисело мляко -
гърненце с кисело мляко поставяли за няколко часа в пещ
която не е твърде силно разпалена. След това изваждали гърнето и изливали съдържанието му в платнено конусообразно чувалче, като отцеждали суроватката, а чувалчето с получената извара затискали с камък. За да не се развали /знайно е, че тогава за хладилници никой даже не е и помислял/, слагали отново готовата извара в пещта за няколко часа, пак я затискали с пресата и така още няколко пъти - докато изварата изсъхвала напълно. Тогава подреждали питките в глинени делви, заливали ги отгоре с топено масло и така вече можели да бъдат спокойни, че месеци наред ще си имат извара в мазата. Така продуктът осигурявал и още едно предимство: когато славянинът се отправял на дълъг път, можел да мушне в торбата и една-две питки.
Изварата обаче не е била популярна само на Ботуша и сред славянските държави. В Индия, например, си имат поговорка: „Строши гърненце с извара, за да си щастлив през цялата година!“. Там били убедени, че киселомлечният продукт притежава неимоверна сила и се отразява както на физическата мощ, така и на ума. По традиция там и до днес на празниците по случай рождението на бог Кришна по площадите издигат високи дървени прътове, като на върха им слагат гърнета с извара. И започва състезание: всеки се опитва да уцели с камък или с дълга тояга гърнето и да го събори. За най-добрите в надпреварата има награди -
питки с извара, полети със сладък сос
а по-ценната е убедеността, че на сполучилия да свали гърнето, Кришна ще му донесе щастие. Впрочем, според старинна индийска легенда именно изварата е била любимото ядене на Кришна.
По-важното е, че изварата днес е една от чудесните храни, които са от полза за всички, които ценят здравословното хранене, залагат на нискокалорични и протеинови храни или просто обичат разнообразните млечни продукти. Още повече, че изварата е подходяща и за пълноценна закуска, и за предястия, и за десерти, но освен това дава възможност набързо да се приготвят вкусни и оригинални разядки и ястия при внезапни гости или просто когато на човек не му се занимава с продължително готвене. Изварата се овкусява по различни начини - с шарена сол, червен пипер, самардала или с друга подправка. Тя чудесно заменя сиренето в рецептата за бъркани яйца на тефлонов тиган с пресен лук, примерно. Вариант за закуска или за диетичен обяд е също купичка с няколко лъжици нискомаслено кисело мляко, същото количество извара и шепа сурови бадеми или орехи. А пък десертите с извара са чудесна алтернатива на шоколадите, вафлите и другите сладки, но калорийни изкушения. Нужни са само извара и плод по избор - ягоди, банан, кайсии или праскови и щипка ванилия, може и лъжица мед. Останалото е в блендера, с който всичко се разбива на пухкава еднородна смес.