На 1 февруари в Щатите отбелязват Деня на Печената Аляска - един от най-невероятните десерти, измисляни някога. На пръв поглед той прилича на снежна планина, но под карамелизираната обвивка от разбити и запечени белтъци се крие студеното удоволствие от сладолед върху мека пандишпанова подложка. Може да е една голяма планина вкуснотия, може да е минипланинички колкото една порция, а срещата на топло и студено предизвиква експлозия в устата.
Кой кулинарен гений е измислил това невероятно изкушение? Ами не е един. Но най-разпространената версия е, че автор на Печената Аляска е най-известният американски готвач Чарлз Ранофер. Той го приготвя за първи път през 1867 г. в не по-малко прочутия нюйоркски ресторант „Делмонико“ в чест на току-що придобитата от САЩ северна територия. Всъщност кулинарният майстор сервира своя версия на познатия Норвежки омлет или Омлет с изненада, при който сладоледът е скрит в сладко тесто. Ранофер обаче използва като подложка бишкоти, слага върху тях сладолед и с разбити със захар белтъци обвива всичко и много бързо го запича във фурната. Впрочем Ранофер се отличава с изключително бърза мисъл и търговски нюх. Той кръщава свои ястия на прочути личности клиенти на „Делмонико“ или добавя щипка личен стил в известни вече храни и им дава нови имена. Така става и с Печената Аляска, с която придава нов вид на Норвежкия омлет и му дава актуално име.
По това време в Щатите се води гореща дискусия по повод придобиването на Аляска. През 1867 г. руският цар Александър Втори е изправен пред финансова криза и започва преговори за продажбата на „замръзналата граница“ Аляска на американците. Под натиска на държавния секретар Уилям Сюард Сенатът купува тази най-северна територия за 7.2 милиона долара или 1,67 млрд. долара днес. Новата придобивка не се приема добре в старата част на САЩ, където наричат Аляска „безумието на Сюард“ и „хладилникът на Сюард“. Възползвайки се от политическите спорове, Ранофер уцелва направо десетката с новия десерт, който започва да предлага в „Делмонико“. Между другото, той тогава прави истински подвиг, защото разбиването на всички съставки за сладкиша и особено на белтъците на твърд сняг по него време е изключително трудно и отнема много време. Защото едва през 1870 г. Търнър Уилямс измисля и патентова телената бъркалка за разбиване на яйца. Впрочем разбитите по този начин белтъци се наричат меринге по името на немския град Меринген, където през 1720 г. швейцарският готвач Гаспарини за първи път приготвил целувки. Те пък станали любимите сладкиши на Мария-Антоанета, за която дори казват, че сама ги приготвяла.
Колкото до първообраза на Печената Аляска - Норвежкия омлет, за него има писмени сведения още от 1802 г., когато на 6 февруари на вечеря в Белия Дом по време на третия президент Томас Джеферсън сервират сладолед в тесто. Две години по-късно американският физик Бенджамин Томпсън Румфорд, по-късно станал граф Румфорд, в резултат на изследванията му върху съпротивата на различни материали на топлината открил, че яйченият белтък е лош проводник и всъщност изобретил като страничен резултат омлетът изненада, който е почти идентичен с Печената Аляска.
В интерес на истината трябва да се каже, че много кулинарни изследователи смятат, че първи китайците са измислили сладкиш, подобен на Норвежкия омлет, като използвали бутер тесто вместо белтъци. През 1866 г. френският кулинарен журналист подкрепя тази теория със статия във вестник „Liberte“, в която разказва, че по време на престоя на китайска мисия в Париж майсторите готвачи на Небесната империя си разменили не само любезности, но и някои кулинарни тънкости и рецепти с колегите си в „Гранд Хотел“. Според него главният китайски готвач научил шеф Балзак как се пече сладолед в тесто.
На следващата година Ранофер прави своята Печена Аляска и тя до ден днешен носи това име, всичко останало е история.