Тежката дума на русенската колегия на Българския лекарски съюз се чува ясно и отчетливо в здравеопазването не само защото председателят на организацията и шефът на ДКЦ 1 д-р Цветан Райчинов. Организацията винаги е била силна, обединявала е хора с идеи и визия за развитието на здравната система и нерядко е подсказвала решения, които по-късно стават национална норма.
Този капацитет и авторитет се градят вече четвърт век - от 21 януари 1990 година, когато 44 лекари в Русе се събират в бившия клуб „Медик“ на тихата уличка „Драган Цанков“ и решават да възстановяват закрития след 9 септември 1944 година Български лекарски съюз.
Времето беше приповдигнато, всичко се променяше с главоломна скорост. Старите схоластични догми и стереотипи не се разчупваха, а буквално се взривяваха и ние както милиони българи бяхме изпълнени с ентусиазъм, надежда и вяра, че най-доброто предстои, разказва управителят на Белодробната болница „Д-р Граматиков“ д-р Светослав Дачев, който е сред 44-мата учредители на съюза и бивш негов председател. Освен него са избирани д-р Светломир Гецов, д-р Антон Въжаров с два мандата, д-р Руденко Йорданов,  д-р Цветан Данев и д-р Виделина Даскалова
Макар че официално се говори за възстановяване на Лекарския съюз, всъщност става дума за изграждането му от нула
Малцина от медиците помнят първообраза на организацията, затова под старото име прохожда съвсем ново формирование и всичко се гради от А и Б. Непроменена е само идеята - както и преди 45 години тя е съюзът да контролира качеството на работа в здравеопазването, да защитава права на лекарите, да помага за повишаването на квалификацията им, да съблюдава за интересите на пациентите и да участва в законодателни инициативи.
За да се облекат тези добри намерения в законова форма, е необходимо да се извърви непознатият дотогава път до официалната съдебна регистрация.
Така се взема решение на 27 януари да се проведе учредителното събрание. На него е избрано и първото ръководство - председател става д-р Светломир Гецов, за негов заместник е избран доц.Михайлов, за говорител е определен д-р Антон Въжаров, секретарската длъжност е поверена на д-р Елена Вачева, а д-р Орлин Люцканов, д-р Петко Томитов и д-р Анатоли Калинов са избрани за членове на управата.
Русенската организация е една от първите в страната. Без претенции за точност участници в основаването й твърдят, че през януари 1990 година само още две колегии са възстановили БЛС - софийската и варненската. Има колебания дали на третото място е Русе или Пловдив. Но не това е най-важното. Важното е, че цялата страна кипи и скоро навсякъде име регионални колегии на БЛС. Така се стига до националния учредителен събор няколко месеца по-късно.
През тези 25 години
работата на Лекарския съюз в Русе може да се раздели на два големи периода
Първият е от 1990 до 1999 година. Това е време на добронамерена и много успешна импровизация, посочва д-р Дачев.
Тогава в русенските болници и поликлиники се създават медицински съвети, които реално започват преструктуриране на съществуващата тежка администрация. Високата активност на участващите в медицинските съвети лекари бързо дава резултат за оптимизиране на работата. Избрани са нови и облечени в доверие директори на лечебните заведения и работата навсякъде потръгва обнадеждаващо.
По-специфична е ситуацията в най-голямото здравно заведение в областта - Обединената районна болница. Там йерархията и субординацията са железни, вертикалът на властта е здраво укрепен и без диалог не би могла да стане нито една промяна. Затова създаването на медицински съвет в нея преминава през
дипломация и натиск, но винаги коректен и принципен
Гаранция за добрия резултат е, че тогавашният директор д-р Евгени Назъров влиза като член в новосформирания медицински съвет заедно с д-р Спас Казанджиев, д-р Казакова, д-р Васил Пенев и д-р Антон Въжаров. Председател става д-р Станимир Георгиев. Всичко това се случва до месец май 1990 година.
През същия месец се провежда националният учредителен събор на Българския лекарски съюз, на който доц.Любен Христов от Русе е избран за член на Комисията по професионална етика. В следващите години се полагат големи усилия за структуриране на организацията, за да може тя да си изпълнява функциите - контрол на лечебната дейност и комуникация с централните политически и съсловни организации.
През този период
огромна роля изиграва подготовката и енергията на един от основателите и доайен на русенската колегия на БЛС д-р Любомир Делиганев
който има изключителен опит в администрацията. Той е избран за секретар в две ръководства на организацията и въвежда правила за регистриране на членовете, за водене на събрания, отчетност на финансите и за кореспонденция с другите организации в страната. По негово време се създават изключително добри практики за връзка с лекарите. Взема се решение за подпомагане на младите медици в специализацията им с пари от членския внос, помощ се оказва и на лекари със сериозни здравословни проблеми, осигурява се социална подкрепа на пенсионирани лекари и се въвежда практика за подпомагане на всички доктори при заплащането на застраховките им за професионална отговорност.
С една дума членският внос се използваше правилно и по предназначение, уточнява д-р Дачев. И допълва, че по-късно функциите на д-р Делиганев са поети от енергичния и всеотдаен д-р Васил Пенев. Така постигнатите добри лекарски стандарти се запазват с години.
Силната активност на организацията и добрите идеи, развити на местно и национално ниво, помагат по-късно за избора на д-р Антон Въжаров за зам.-председател на БЛС и член на Висшия медицински съвет, в който по закон членуват четирима представители на лекарите.
Другият много деен лекар в русенското здравеопазване д-р Руденко Йорданов е избран за член на Комисията по професионална етика, а д-р Силви Йорданов влиза в Контролната комисия.
Впрочем
още в първите си години възстановеният Лекарски съюз преживява една тежка болест
чието превъзмогване му помага да се изправи наистина по-силен и с имунитет срещу хронични обществено-политически язви.
Към средата на 90-те години - време на бурни политически страсти и открито противопоставяне - властта решава да се разправи с опонентите си с бели престилки по единствено познатия й начин - като започне уволнения. Лесно е да се предположи, че на мушката попадат най-изявените доктори, но пък още по-лесно е да се сети човек, че това са хора с хъс, възможности и висок професионализъм, който им позволява да имат собствено мнение и да си го отстояват без компромиси и раболепни поклони пред силните на деня.
Пред опасността да бъдат прогонени качествени специалисти, БЛС изгражда ядро начело с д-р Въжаров, което да противодейства на чистката. Така много отлични лекари са спасени от надигналата се чистка, а съсловната организация показва характер.
Една от най-показателните прояви на този характер, доказваща, че действията на белите престилки се обуславят от знания и принципи, а не от интереси и конюнктурност, е срещата с д-р Танчо Гугалов, здравен министър от правителството на Любен Беров през 1994 година. Ръководството на лекарския съюз в Русе е крайно недоволно от действията на Гугалов заради предприетите чистки и идеята му за намаляване на парите в здравеопазването, затова д-р Въжаров и негови поддръжници го канят на общо събрание на Районната лекарска колегия.
Министърът приема, защото знае, че Русе не е случаен град, но
дори не подозира че тук го чакат не приятни разходки по кея, а изправяне очи в очи с недоволните от него лекари, които открито му искат оставката
Черният правителствен мерцедес поема със свистене на гуми към топлия кабинет в София, но русенци не се отказват. Д-р Въжаров и д-р Райчинов отново искат оставката на Гугалов, но този път с изявления в Народното събрание. Обосновката им е убедителна, разумни възражения срещу нея няма, но премиерът полага усилия да запази достойнството на министъра си и д-р Гугалов остава на поста още няколко месеца - до падането на цялото правителство на 17 октомври 1994 година.
В края на 1996 година друг министър на здравеопзването - Мими Виткова, успява да обедини срещу себе си съсловието с искането си да се спре частната практика на лекарите. И следва дежа вю - д-р Въжаров и д-р Райчинов отново й искат оставката, но вместо това съвсем скоро целият кабинет на Жан Виденов подава оставка, пометен от нечувана зърнена криза и ужасяваща хиперинфлация.
През 1999 година в Дома на културата в Русе идва министърът на здравеопазването в кабинета на Иван Костов проф.Петър Бояджиев. Събранието обаче се превръща в пълен фарс поради пълната некомпетентност и неадекватност на министъра.
Циркът е прекратен, като министърът е изгонен от залата с освирквания
През 1999 година започват големите промени в здравното осигуряване и промяната във финансирането на здравеопазването. Започва 12-месечно набиране на пари, предхождащо лятото на 2000 година, когато  здравноосигурителната система стартира официално във вида, в който работи и в момента.
Това наистина беше голямо изпитание, за чието успешно преодоляване голяма заслуга има и БЛС, казва д-р Дачев.
С годините русенската лекарска колегия се налага все повече като важен фактор в гилдията. От 2002 до 2005 година д-р Цветан Данев е член на Комисията по професионална етика. В следващите три години той дори я оглавява. В 2008 година русенските лекари провеждат успешна акция в свалянето на д-р Кехайов от поста председател на БЛС заради провеждане на негативна политика и нежеланието да проведе в срок поредния изборен събор. Тогава начело на съюза застава д-р Цветан Райчинов, който кара втори мандат на този пост. 
Авторитетът ни на национално и местно ниво се дължи на правилната ни преценка на различни кризисни ситуации, липсата на залитания с партийна окраса, непрекъснатата защита на правата както на лекарите, така и на пациентите, и синхрона с шефовете на лечебни заведения, обобщава д-р Светослав Дачев щрихите от първия четвърт век на БЛС след възстановяването му пред 1990 година.