Едни от най-фантастичните ястия са създадени за жени и колкото и да е невероятно, порцията тънко нарязано сурово телешко месо също е приготвена за първи път за една дама - графиня Амалия Нани Мочениго. Известното по цял свят карпачо има любопитна история, която ни отвежда в един от най-прекрасните градове на земята - Венеция, и в един от най-скъпите барове - Harry‘s Bar /Барът на Хари/.
Един ден през 1950 г. собственикът на бара Джузепе Чиприани забелязал, че графинята, която била сред най-редовните му клиенти, е много тъжна. Той загрижено попитал какво се е случило и тя се оплакала, че лекарите са й забранили да яде сготвено месо. Психически се сбогувала с любимата си храна, затова била тъжна. Без повече да притеснява графинята, Чиприани влязал в кухнята и сътворил една фантазия. Извадил от хладилника парче прясно говеждо филе, престояло там час, и го нарязал на много тънки, прозрачни филийки, които подредил красиво в чиния. След това направил лек майонезено-лимонов сос и го полял леко. Радостта на графинята била неописуема. И докато си хапвала с удоволствие от месото, разказвала на Чиприани за изложбата на венецианския художник от 15 век Виторе Карпачо, която се радвала на голям интерес точно по това време. Карпачо е един от първите майстори на венецианския Ренесанс, известен е с цикъл от девет стенописа върху платно „Легендата на Урсула“. Неслучайно той е наричан и художник на раздвижените фигури, тъй като отделял голямо внимание на всеки детайл, а архитектурните му фонове в градските пейзажи са уникални. Графиня Амалия била възхитена, защото в картините му животът продължавал точно така, както можело да бъде наблюдаван от „Бара на Хари“. Не е известно на кого от двамата е хрумнало да кръсти новосътвореното ястие на името на художника - дали графинята е открила сходство с розово-червените тонове в картините на Карпачо, или Чиприани, който също имал слабост към ренесансовото изкуство, е направил реверанс към увлечението й по художника.
Впрочем и Harry‘s Bar има много интересна история. Това е бар и ресторант, разположен на Calle Vallaresso 1323 във Венеция, Италия. Открит е през 1931 г от бармана Джузепе Чиприани. Историята разказва, че младият и богат бостънец Хари Пикеринг отсядал често в хотел „Европа“ във Венеция, където Джузепе Чиприани бил барман. През 1929 г., в началото на голямата криза, изведнъж той спрял да се отбива на бара. Веднъж като му се отдала такава възможност, Чиприани го попитал каква е причината. Младият мъж признал, че е разорен, а семейството му го лишило от финансиране, защото разбрало за слабостта му към алкохола. Чиприани му заел 10 000 лири /около 5000 долара/. Две години по-късно, Пикеринг отново се появил на бара, поръчал питие и оставил пред Чиприани 50 000 лири. „Благодаря ви, г-н Чиприани - казал той. - Ето, връщам ви парите. И в знак на признателност тук има 40 000 лири повече, достатъчно, за да отворите собствен бар“. Благодарният Чиприани, който вероятно за тези две години се бил простил с мисълта, че някога ще види парите си предвид кризата и порока на младия господин, заявил, че новото заведение ще се казва „Барът на Хари“.
Много бързо барът става известен в цяла Венеция и започва да привлича знаменитости. Той се превръща в любимото място на Ърнест Хемингуей, Синклер Луис и Орсън Уелс. В него са седели и други известни клиенти като диригента Артуро Тосканини, изобретателя Гулиелмо Маркони, звездата на нямото кино Чарли Чаплин, режисьора на ужасите Алфред Хичкок, писателя Труман Капоти, барон Филип Ротшилд, гръцката принцеса Аспасия, милиардера Аристотел Онасис, режисьора-актьор Уди Алън. Барът присъства в романа на Хемингуей „Отвъд реката, сред дърветата“ и на Ивлин Уо „Завръщане в Брайдсхед“. А през 2001 г. италианското министерство на културата го обявява за национална забележителност.
Harry‘s Bar се превръща в „котвата на световната бизнес корпорация „Чиприани“ с първокласни ресторанти, хотели и магазини за деликатеси в Ню Йорк, Венеция, Хонг Конг, Лондон, Буенос Айрес и Сардиния. Марката „Чиприани“ /Cipriani/ стои също на макаронени изделия, сосове, зехтин, кафе, книги, кухненска посуда.
Освен карпачото обаче в Harry‘s Bar е създаден и коктейлът „Белини“, разбира се, отново от Джузепе Чиприани. Той се състои от 2 части пенливо вино Просеко и 1 част пюре или нектар от праскови. И тук е доказателството за пристрастието на Чиприани към венецианските ренесансови художници от 15 век: с розовия си цвят коктейлът му напомнял за тогата на светец в картина на Джовани Белини, той го нарекъл на неговото име, точно както Карпачо се сдобил с превъзходно ястие. Барът е известен също и със сухото мартини, което се сервира в малка чашка без столче. И то наистина е много сухо - 10 части джин към 1 част вермут, което всъщност е адаптация на мартини „Монтгомъри“. То пък носи името на британския фелдмаршал Бърнард Монтгомъри, който се стремял винаги да поддържа съотношение 15 към 1 в полза на собствените си войски срещу вражеските на бойното поле. Говори се, че Хемингуей е първият клиент, който е поръчал мартини „Монтгомъри“ в бара.