Група за подкрепа срещу водката: движението на анонимните алкохолици, пристигнало в Русия преди повече от двадесет години, трудно пуска корени в тази страна, където алкохолът всяка година убива поне половин милион души и често се изживява като съдба.

Да разказвам живота си пред двадесетина други алкохолици, ме отвращаваше най-напред – казва Андрей, на 58 г., от които 9 прекарани в затвора. Преди 14 г. той се обърнал към АА (Анонимните алкохолици), след като опитал всичко.

Тези срещи, за които купуваш чай и бисквити за всички, а след това подреждаш залата ... ми напомнят за нашите съботници - задължителните дни за полагане на обществено полезен труд по времето на комунизма – спомня си Андрей, по чието измъчено лице личат следите от трудния му жизнен път.

Методът на АА, създаден в САЩ през 30-те години на миналия век и въведен в повече от 160 страни, се основава на събрания, на които участниците говорят за проблемите, свързани със употребата на алкохол, и усилията да превъзмогнат независимостта.

Днес, след повече от пет цикъла с АА Андрей се чувства удобно в групата си, която се събира два-три пъти седмично в мазе в центъра на Москва.

Първите групи за взаимопомощ на АА се появиха в Москва в края на 80-те години с перестройката и отварянето на страната.

Двадесет години след това в Русия има едва 400 групи с 10 000 членове при население 143 милиона души, сред които алкохолизмът върши опустошения.

АА не вълнуват тълпите в Русия, макар 2,5 милиона руснаци да са регистрирани като зависими от алкохола и приблизително всеки втори руснак редовно злоупотребява с пиенето, казва Александър Немцов от Института по психиатрия в Москва.

Манталитетът на руснаците се съпротивлява на тази американска програма, основана на крайната екстравертност в групата, обяснява експерт по въпросите на алкохолизма.

Да преминеш през цикъла на АА изисква освен това да работиш върху себе си, докато руснаците предпочитат пасивната роля по време на тяхното лечение, добавя той.

Затова руските алкохолици най-често избират решения като хипнозата или пък наследената от съветската епоха терапия с инжектиране на много мощни субстанции, предизвикващи отвращение и отхвърляне.

Андрей се е подложил на традиционните руски методи: общо 22 цикъла лечение от 45 дни до 6 месеца всеки. И всеки път отново се връщал към пиенето.

Чувството за вина и разкаяние, които са в основата на руския подход, ми пречеха да спра, казва мъжът, излекувал се чрез програмата на АА, в която алкохоликът е преди всичко "болен човек", а не "грешник".

С техния прагматизъм, рационалност и индивидуализъм, с култа им към материалния успех АА трудно могат да пуснат корени в Русия, обяснява също Андрей Игонин, началник на отдела за алкохолозависимите в Института по психиатрия "Сербски".

Руснаците са по-емоционални, отворени, доверчиви и едновременно с това склонни да приемат нечий авторитет: алтруисти, търсещи духовна защита – така ги описва ученият в списание "Токсикология".

Отпорът дойде от православния лагер.

Посетих АА и съм поразен: те нямат Бог и заявяват, че сами ще победят алкохолизма, това ги изпълва с гордост - възмущава се интернет потребител в православен блог.

Върнах се в Църквата, там се надделява с пост и молитва, заявява той.

Движението на АА, основано на споделянето, но притежаващо и духовно измерение, дори се схваща от някои негови противници като "чужда секта".

По традиция в Русия гледат на алкохолизма като на "участ, предопределеност" или пък го поетизират като неизбежно допълнение на таланта.

Алкохоликът в Русия предизвиква съчувствие и това също убива, разказва Владимир Т, един от активистите на АА.

От Достоевски до съвременните автори руската литература бъка от персонажи, които пият.

Руският мъж винаги е пиел, за да понася несправедливостта на живота, казва Владимир, 18-годишен трезвеник.