Стойка Петрова - от футбола и танците до първата евротитла в бокса за България
28-годишната Стойка започва да тренира бокс като ученичка в добричкото спортно училище. Расте палава в семейство с двама по-големи братя. Затова и често тича до тях след футболната топка. Много е добра, всички в Добрич казват, че би била женското издание на Христо Стоичков, но момичето е добро не само на терена. От дете се занимава с народни танци и там също е във вихъра си.
Първите си сериозни тренировки в бокса Стойка прави на 13 години. На 14 вече напира да участва в женското първенство на България, но организаторите не я допускат до ринга заради крехката й възраст. Следва неутешим плач, но и решимост да се докаже.
Класата на
финото като стръкче, но силно и много смело момиче
обаче е забелязана отрано, защото вече не се помни откога е неизменна част от националния отбор. 13-те й златни медала от национални първенства я превръщат в първа ръкавица на България. Тя е единствената българка, която се бие на Олимпиадата в Лондон, при това се представя повече от достойно. При повече шанс дори може да прекрачи в зоната на медалите, но късметът не е с нея.
Същата година става състезателка на клуб „Русе“ покрай амбициозния проект на изпълнителния директор на клуба Илия Сяров да създаде силен шампионски отбор с боксьорки, готови да спорят за медалите на най-големите първенства.
Рекапитулацията от русенския й период дотук е отлична - печели сребърно отличие в турнира на държавите от Европейски съюз, а през 2014 година става
първата българка с титла от европейско първенство за жени
Този връх е изкачен на шампионата в Букурещ. В румънската столица записва убедителни победи в категория до 51 килограма, като най-ценната е срещу англичанката Никол Адамс. Олимпийската шампионка Адамс е като черна котка за Стойка - двете се срещат на няколко пъти по-рано, но британката все измъква победи с разлика от точка-две.
В Букурещ обаче Адамс няма никакъв шанс - и тримата съдии са единодушни, че победата трябва да е за състезателката на БК „Русе“! С наведени глави ринга напускат още испанката Мария Фернандес и унгарката Каталин Анчин. Другата финалистка в категорията - рускинята Саяна Сагатаева, не излиза за бой заради лекарска забрана и така българката донася на България първото европейско злато.
Това е вторият медал за Стойка Петрова от европейско първенство за жени, тъй като по-рано печели бронз от шампионат на Стария континент.
За ролята й в клуб „Русе“ няма какво да се говори -
тя е лидерът на този златен тим
който триумфира неизменно през последните години с отборните златни трофеи на държавното първенство и в турнира за купата на България.
Звездната й дотук кариера далеч не е само блясък и светлина на прожекторите. През 2011 година, когато още боксира за Добрич, получава тежък удар под пояса. Тогавашният президент на федерацията Марин Димитров спира заплатата й и перспективата е ужасна - да напусне любимия си спорт и да търси препитание с някаква друга работа! За съвсем кратко се хваща дори като работничка в пицария и без да мрънка кара наред с колегите си дълги и изтощителни смени.
На помощ в този много сложен за нея момент идва треньорът в „Русе“ и национален селекционер Павел Сяров. Той я убеждава, че не бива да спира по средата на пътя и че трябва да реализира докрай големия си потенциал. Прави всичко възможно да я подсигури със заплата. Така „Русе“ става нейният нов пристан и мощен трамплин към поредните успехи.
Невидими зад блясъка на успехите са тежките тренировки и непрекъсната борба с теглото
За състезател в категория до 51 килограма това си е истинско изпитание. Състезанието наближава, а за да влезе в тези килограми се налага да не докосне дори и чаша вода, макар че устните й се напукват от жажда.
Мъките обаче са овъзмездени дотам, че днес новият президент на федерацията Красимир Инински я нарича „професор Петрова“ - заради майсторството, волята и техничния омайващ бокс, с който радва феновете на този спорт.
В същото време учи в Националната спортна академия. Завършва магистратура с дипломна работа на тема „Спорт за високи постижения“.
А каква друга може да е! Пък и нали наскоро получи статуетката „Сребърен сокол“, която се връчва на български спортисти с най-големи постижения през годината. Върху крилете на този „сокол“, с вечната си битка за доказване и жажда за титли в името на България полетът на Стойка Петрова в бокса вещае нови златни висоти.