Боксьорката Стойка Петрова за втори път става най-добра състезателка на сезона. През 2011 година тя е номер 1 в листите на журналистите от родния си град Добрич, а сега излезе убедително на върха като безпорната спортна звезда на Русе за 2014 година. Стойка заслужи признанието на русенските медии със спечелената европейска титла за жени, петото място от световното първенство, златните медали на „Странджата“, на турнири в Турция, Мароко и Доминиканската република. Освен това тя попълни колекцията си с титла в турнира за купата на България.
28-годишната Стойка започва да тренира бокс като ученичка в добричкото спортно училище. Расте палава в семейство с двама по-големи братя. Затова и често тича  до тях след футболната топка. Много е добра, всички в Добрич казват, че би била женското издание на Христо Стоичков, но момичето е добро не само на терена. От дете се занимава с народни танци и там също е във вихъра си.
Първите си сериозни тренировки в бокса Стойка прави на 13 години. На 14 вече напира да участва в женското първенство на България, но организаторите не я допускат до ринга заради крехката й възраст. Следва неутешим плач, но и решимост да се докаже.
Класата на
финото като стръкче, но силно и много смело момиче
обаче е забелязана отрано, защото вече не се помни откога е неизменна част от националния отбор. 13-те й златни медала от национални първенства я превръщат в първа ръкавица на България. Тя е единствената българка, която се бие на Олимпиадата в Лондон, при това се представя повече от достойно. При повече шанс дори може да прекрачи в зоната на медалите, но късметът не е с нея.
Същата година става състезателка на клуб „Русе“ покрай амбициозния проект на изпълнителния директор на клуба Илия Сяров да създаде силен шампионски отбор с боксьорки, готови да спорят за медалите на най-големите първенства.
Рекапитулацията от русенския й период дотук е отлична - печели сребърно отличие в турнира на държавите от Европейски съюз, а през 2014 година става
първата българка с титла от европейско първенство за жени
Този връх е изкачен на шампионата в Букурещ. В румънската столица записва убедителни победи в категория до 51 килограма, като най-ценната е срещу англичанката Никол Адамс. Олимпийската шампионка Адамс е като черна котка за Стойка - двете се срещат на няколко пъти по-рано, но британката все измъква победи с разлика от точка-две.
В Букурещ обаче Адамс няма никакъв шанс - и тримата съдии са единодушни, че победата трябва да е за състезателката на БК „Русе“! С наведени глави ринга напускат още испанката Мария Фернандес и унгарката Каталин Анчин. Другата финалистка в категорията - рускинята Саяна Сагатаева, не излиза за бой заради лекарска забрана и така българката донася на България първото европейско злато. 
Това е вторият медал за Стойка Петрова от европейско първенство за жени, тъй като по-рано печели бронз от шампионат на Стария континент.
За ролята й в клуб „Русе“ няма какво да се говори -
тя е лидерът на този златен тим
който триумфира неизменно през последните години с отборните златни трофеи на държавното първенство и в турнира за купата на България.
Звездната й дотук кариера далеч не е само блясък и светлина на прожекторите. През 2011 година, когато още боксира за Добрич, получава тежък удар под пояса. Тогавашният президент на федерацията Марин Димитров спира заплатата й и перспективата е ужасна - да напусне любимия си спорт и да търси препитание с някаква друга работа! За съвсем кратко се хваща дори като работничка в пицария и без да мрънка кара наред с колегите си дълги и изтощителни смени. 
На помощ в този много сложен за нея момент идва треньорът в „Русе“ и национален селекционер Павел Сяров. Той я убеждава, че не бива да спира по средата на пътя и че трябва да реализира докрай големия си потенциал. Прави всичко възможно да я подсигури със заплата. Така „Русе“ става нейният нов пристан и мощен трамплин към поредните успехи.
Невидими зад блясъка на успехите са тежките тренировки и непрекъсната борба с теглото
За състезател в категория до 51 килограма това си е истинско изпитание. Състезанието наближава, а за да влезе в тези килограми се налага да не докосне дори и чаша вода, макар че устните й се напукват от жажда. 
Мъките обаче са овъзмездени дотам, че днес новият президент на федерацията Красимир Инински я нарича „професор Петрова“ - заради майсторството, волята и техничния омайващ бокс, с който радва феновете на този спорт.
В същото време учи в Националната спортна академия. Завършва магистратура с дипломна работа на тема „Спорт за високи постижения“.
А каква друга може да е! Пък и нали наскоро получи статуетката „Сребърен сокол“, която се връчва на български спортисти с най-големи постижения през годината. Върху крилете на този „сокол“, с вечната си битка за доказване и жажда за титли в името на България полетът на Стойка Петрова в бокса вещае нови златни висоти.