Сражавали ли сте се поне веднъж в живота си с вятърни мелници? Страдали ли сте от любов? Имали ли сте поне във въображението си верен оръженосец, с който сте споделяли прозренията си за света и битието? Е, всичко това е направено много, много преди вас. И е описано в книга така талантливо, че тя става бестселър. Първият бестселър в историята! Това е „Дон Кихот де ла Манча“ от Мигел де Сервантес, чието първо издание излиза на днешния 17 януари през 1605 година. Десет години по-късно се появява вторият том на творбата, която се смята за една от най-емблематичните в испанската литература.
Русе има съществен принос за популярността на книгата у нас
Първото българско издание на първия том е в превод на Христо Самсаров, вероятно от френски език и е издадено в нашия град през 1882 година.
Историята разказва за приключенията на испанския идалго дон Кихот и неговия оръженосец - Санчо Панса. Алонсо Кехана е един обикновен благородник, вманиачен в четенето на рицарски истории и книги. Неговите приятели и роднини го вземат за луд, когато ненадейно главният герой променя името си на дон Кихот /на испански „кихот“ се използва като епитет за непрактичен идеалист/ и се самопровъзгласява за рицар. Дон Кихот поема на път из земите на тогавашна Испания, яхнал своята кранта - коня Росинант /на испански Росинант означава „кранта“/, за да изобличава злото и да защитава бедните и нещастните от неправдите.
Дон Кихот е видимо луд за останалите хора. Той
вижда кръчмите като омагьосани замъци, а техните сервитьорки - като прекрасни принцеси
Във вятърните мелници му се привиждат образи на тиранични великани, изпратени от злите сили. Въобразява си, че съседското момиче - обикновена селянка, е девствена принцеса Дулсинея, на която той е обрекъл сърцето си във вечна любов.
Санчо Панса, неговият слуга, вижда, че господарят му е малко луд, но се придържа към илюзията, надявайки се да спечели богатства.
И двамата герои преживяват метаморфоза, като възприемат част от основните черти на другия. Техните приключения са смешни и забавни, като обикновено вършат повече пакости, отколкото добрини. В края на историята, на смъртния си одър, дон Кихот осъзнава, че се е вживял в невъзможна илюзия, но неговият оръженосец го моли да не се отказва.
Романът на Сервантес все още е актуален.
През различните епохи той е бил тълкуван по различни начини
Така например когато за първи път книгата излиза, публиката я възприема като комична история. След Френската революция романът се разглежда по съвсем различен начин, етичният модел е обърнат - индивидът може би е прав, докато всъщност обществото греши. През 19-и век романът се счита за „журналистически“ коментар за общественото положение. Чак през 20-и век става ясно, че „Дон Кихот“ е не само уникална морална творба, но и първият истински съвременен роман.
Кой е авторът на тази непреходна творба, която ще продължава да вълнува и векове след написването й?
Мигел де Сервантес е роден в Алкала де Енарес край Мадрид, вероятно на 29 септември 1547 година /Архангеловден/. Тази дата е определена от датата на неговото кръщение /9 октомври/, отбелязана в регистъра на енорийската църква „Света Богородица Голяма“ в Алкала и от традицията децата да се именуват по църковен празник, на който са родени.
Бащата на Мигел - Родриго, е бръснар-хирург
който намества кости, прави кръвопускания и извършва други прости медицински манипулации, както е прието за бръснарите по това време. Дядо му по бащина линия, Хуан де Сервантес, е известен юрист, заемал различни постове, а чичото е дългогодишен кмет на Кабра. Майката Леонор де Кортинас е третата дъщеря на разорен благородник, който е принуден да я продаде на Родриго де Сервантес за съпруга през 1543 година. Бракът на родителите му е труден и е съпътстван от няколко извънбрачни връзки на бащата.
Сведенията за първите години на Сервантес са оскъдни. Изглежда прекарва по-голямата част от детството си, пътувайки от град на град със своите родители. По това време се влюбва в младата кръчмарка Хосефина Каталина де Перес и двамата планират да избягат заедно, но баща й ги залавя и им забранява да се срещат. Запазени са съдебни документи за поставянето под възбрана на баща му, заради неизплатени дългове, според които семейството е много бедно.
Според някои биографи на Мигел де Сервантес той учи в Университета на Саламанка. Според други предположения той учи в йезуитско училище в Кордова или Севиля, но и това не е сигурно.
Причините, по които Мигел де Сервантес напуска Кастилия, също са неясни, като основните хипотези са, че
заминава, за да продължи образованието си или за да избяга от правосъдието
Така или иначе заминаването му за Италия не е необичайно за младите испанци по това време, които често се опитват да започнат кариерата си в испанските владения там.
Сервантес пристига в Рим през 1569 година, където се среща с църковното величие и блясъка на религиозните ритуали и вероятно се запознава с италианското антично и ренесансово изкуство, което по-късно оказва влияние върху собственото му творчество. За известно време е служител на кардинал Джулио Акуавива.
През 1570 година Мигел де Сервантес се записва в полк на Испанската морска пехота, разположен в Неапол, по това време част от испанските владения. След едногодишен престой там, през септември 1571 година, отплава с кораба „Маркеса“, част от флота на Свещената лига, удържал на 7 октомври победа срещу османците в битката при Лепанто. По време на боя
Сервантес получава три огнестрелни рани - две в гърдите и една в лявата ръка
която остава неподвижна до края на живота му. По-късно той говори с гордост за участието си в битката, за която смята, че ще промени хода на европейската история.
След битката при Лепанто Сервантес остава в болница в продължение на шест месеца, след което се връща на служба. Следващите години прекарва като войник в Неапол, като участва в експедициите до Корфу и Наварино и в боевете, при които османците завладяват Тунис и Ла Голета през 1574 година.
На 6 или 7 септември 1575 година Сервантес отплава от Неапол за Барселона с галерата „Сол“, носейки със себе си препоръчителни писма до крал Филип II. На сутринта на 26 септември, когато корабът доближава каталонския бряг, той е нападнат от берберските пирати на известния албански вероотстъпник Арнаут Мами. В боя голяма част от екипажа е избита, а оцелелите, сред които и Сервантес, са пленени и отведени в Алжир. Той
прекарва следващите пет години като роб
като прави четири неуспешни опита да избяга. В крайна сметка през 1580 година е откупен от родителите си с помощта на Тринитарианския орден и се завръща в Мадрид.
След връщането си в Испания  Сервантес е назначен на служба в семейство на благородник, но решава да стане писател и между 1582 и 1585 година написва изумителен брой стихотворения. От тях са оцелели само няколко. На 12 декември 1584 година в Ескивиас Сервантес се жени за значително по-младата от него Каталина де Саласар и Паласиос. Има предположения, че нейният чичо Алонсо де Кесада и Саласар е основният прототип на Дон Кихот.
През 1585 година Сервантес публикува първата си по-значителна творба, пасторалния роман „Галатея“. По същото време на сцените в Мадрид се играят негови пиеси, изгубени днес, с изключение на „Договорът от Алжир“ и „Обсадата на Нуманция“. „Галатея“ не привлича вниманието на публиката и той така и не написва многократно споменаваното от него продължение. Той се опитва да се издържа с писане на пиеси, но без особен успех.
Сервантес постъпва на работа в държавната администрация, първоначално като доставчик на продукти за Непобедимата армада, а по-късно като бирник. Той
претърпява банкрут и поне два пъти, през 1597 и 1602 година, е в затвора за финансови нарушения
Между 1596 и 1600 година живее главно в Севиля.
Според една бележка на самия писател в пролога на „Дон Кихот“, идеята за книгата му идва в затвора в Аргамасия де Алба в Ла Манча - история за мъж, който се мисли за странстващ рицар и се опитва да извършва чудните подвизи, описани в средновековните рицарски романи. Намерението му е да изобрази действителния живот и поведение, изразявайки се с ясен език. Това необичайно за епохата навлизане на всекидневния език в литературата предизвиква одобрението на читателите.
През 1605 година първата част от романа е издадена под заглавие „Хитроумният идалго Дон Кихот де Ла Манча“. Тя има такъв отличен прием, че само за две седмици след публикуването й в Мадрид излизат и три пиратски издания.
Въпреки това
този успех слага край на периода на крайна бедност в живота на автора
и макар че не забогатява, той получава международно признание. През 1606 година Сервантес се установява в Мадрид, където остава до края на живота си.
През 1613 година Мигел де Сервантес издава „Поучителни новели“ - сборник от 12 новели, някои от които са писани значително по-рано. Предговорът е известен с единствения словесен портрет, който Сервантес прави на себе си, а също и със заявлението му, че е първият автор на новели на испански език. Самите новели са разнородни, някои критици ги делят на реалистични и идеалистични. Една от тях, „Лиценциатът Видриера“, е близка по замисъл до „Дон Кихот“. Друга новела, „Циганката“, възпроизвежда мотива за отвлеченото и отгледано от циганите момиче, което по-късно се превръща в красива танцьорка. В сравнение с италианските ренесансови сборници с новели от типа на „Декамерон“ Сервантесовите „Поучителни новели“ са по-дълги, с по-усложнен сюжет и повече психологизъм. В някои от тях, като „Ринконете и Кортадильо“ присъстват явни черти на пикаресковия роман, който по това време вече е популяризиран от Ласарильо де Тормес и неговите последователи.
През 1614 година
Сервантес публикува своята най-амбициозна поетична творба
освен множеството пиеси - „Пътуване до Парнас“, алегория, представляваща еднообразен преглед на съвременните на автора поети. Самият автор осъзнава, че му липсва поетичен талант.
Популярността на „Дон Кихот“ предизвиква издаването през 1614 година на неоторизирано продължение от неизвестен автор, използващ псевдонима Алонсо Фернандес де Авеянеда. Още предходната година в предговора на „Поучителни новели“ Сервантес обещава да напише продължение на романа и сега се заема с тази задача, като през 1615 година е публикувана втората част на „Дон Кихот“. През същата година излиза и „Осем нови комедии и интермедии“, а дни преди смъртта си завършва приключенския роман „Персил и Сигисмунда“, издаден посмъртно през 1617 година.
Макар често за дата на смъртта на Мигел де Сервантес да се сочи 23 април 1616 година, в действителност той умира в Мадрид предишния ден и е погребан на 23 април. Мястото на гроба му не е известно, знае се само, че съгласно неговото желание е погребан в близък тринитариански манастир, в който изглежда е монахиня неговата дъщеря Исабела де Сааведра. Няколко години по-късно монахините се преместват в друг манастир и взимат със себе си поне част от гробовете, като не е известно дали този на Сервантес е преместен, нито къде се установяват монахините след преместването.
По материали от Интернет.