Тщестлавието на един френски граф и необяснимата му любов към делфините слага отпечатък върху едно селско ястие, което влиза в златната селекция на най-прочутата кухня в света. За огретена „Дофиноа“ има две известни истории, като първата е от 12 век и е свързана с Ги IV, граф на Виен, регион Рона-Алпи в Югоизточна Франция. Той бил влюбен в делфините и сложил две от тези прекрасни морски създания на герба си. Нарекъл се дофин, което всъщност е френското произношение на делфин, а имението си в Алпите кръстил Делфиния. Земите на благородника изобщо не граничели с море и няма никакви сведения защо той така съдбоносно се е влюбил в делфините.
Самата титла дофин също има интересна съдба. По времето на граф Ги IV много от владенията му не са в границите на Кралство Франция, а на Свещената Римска империя. Вероятно това е една от причините благородният французин да ги кръщава както си иска. Впрочем той загива в бой през 1142 г. при изненадващата атака на Хумберт I Бялата ръка, граф на Савоя. 200 години по-късно, през 1349 г., последният дофин на Виен Хумберт II продава на крал Филип VI земите заедно титлата при условие наследникът на френската корона винаги ще бъде наричан дофин и ще бъде личен притежател на земите и благородническото звание. А ако кралят на Франция няма син, самият той ще се произнася отделно и като дофин. Първият дофин на Франция и наследник на френската корона е синът на Жан II - Шарл дьо Валоа, който по-късно става крал Шарл V. Титлата се запазва до падането на монархията през 1792 г.
Това е благородническата линия, дала името на областта Дофин, в която живеело предимно селско население. И тъй като районът е планински, хората се занимавали предимно с животновъдство. Но готвели страхотно картофено ястие, което впоследствие станало известно като огретен „Дофиноа“. Рецептата е много проста - картофи, сметана и няколко скилидки чесън. Но вкусът и ароматът били толкова завладяващи, че ястието прескочило границите на областта. Но първото му официално споменаване черно на бяло се случило едва на 12 юли 1788 г., когато било сервирано на тържествена вечеря, дадена от Чарлз-Хенри, граф на Клермон-Тонер и генерал-лейтенант на Дофин, за общинските служители на град Гап. По-късно то влиза в книгите на кулинарния магьосник Огюст Ескофие и на първата дама на френската кухня Джулия Чайлд.
Най-характерната особеност на огретена „Дофиноа“ е, че се прави само със сметана и не се добавя сирене. Както споменахме, хората в област Дофин отглеждали животни, предимно крави. Те ги дояли в два кръга - в първия получавали богато и кремообразно мляко, което продавали на местните майстори на качествени планински масла и сирена. При второто доене млякото било с по-ниско маслено съдържание и хората си го оставяли за домашни нужди, като също правели сметана и сирене. И тъй като сиренето било скъпо, готвенето с него било излишно разточителство, затова в обикновените си селски ястия слагали само сметана.
Така се родил оригиналният огретен „Дофиноа“, който после преживял много трансформации. Например поръсен със сирене грюер, вече става савойски огретен. А добавянето на каперси, масло и лимон го прави гратен греноблюаз.