По нейна идея ще оживеят снежните скулптури на хора и животни на прочутия русенски сладкар от миналия век Денчо Ножаров. През април малки русенски читатели, омагьосани от мъдрите феерии и светлата философия на Ханс Кристиян Андерсен, ще накарат приказките на датския разказвач да оживеят. И пак по нейна идея конкурсът за екслибрис, с който Русе е известен далеч зад пределите на държавата, тази есен ще излезе от рамките на състезанието за художници и ще се превърне във фестивал.
Иска ми се да разтворим по-широко вратите на регионалната библиотека - и да направим от нея не просто място за книги и периодика, а място, в което да се случват най-различни събития, срещи, полезни и интересни разговори, в които книгата винаги има своя акцент, но той да не е единствен. Това казва директорката на РБ „Любен Каравелов“ Теодора Евтимова, която от ноември 2011 година влиза за втори път в една от емблематичните за Русе сгради - този път след спечеления конкурс за мястото на ръководител на културния институт.
Ремонти, проекти, идеи, срещи, събития
в този водовъртеж преминава денят на Теодора Евтимова. Енергичната й натура създава усещането, че постоянното движение и естествената смяна на посоките и състоянията са нейната истинска същност.
Понякога си мисля, че може би е трябвало да завърша строителство и архитектура, казва русенката, която вече знае, че й харесва да проектира, да предвижда кое в какво може да се трансформира, как това да се изгради и да стане и красиво, и функционално. Разбира се, все още не е късно да прибави още една диплома към досегашните - но пък едва ли ще си позволи да остави задълго всичко, което е подхванала в библиотеката, преди да е изведено до замисления финал... Но кой знае - може пък наистина след време да се заеме с изучаване на премъдростите на строителството. След като вече веднъж е правила подобно нещо - когато след 10 години библиотечна работа в един момент се захваща да учи задочно финанси. А след това започва работа в една от русенските банки и именно в качеството си на банкер се явява на конкурса за директорския пост в регионалната библиотека...
Колкото до движението и разнообразието, явно това е заложено в гена и след това е допълнено от обстоятелствата. Теодора е родена във Варна - там майка й, русенката Румяна, следва икономика и се запознава с бащата Александър, който е музикант. След дипломирането на майката семейството идва в Русе, но единствената им дъщеричка боледува и заради това първи клас завършва в Тубдиспансера, а втори - в санаториума във Влас. Свикнала съм от малка да се справям самостоятелно с всичко, казва директорката на библиотеката. От трети клас тя 4 години живее с майка си в Кърджали - пак заради здравословните проблеми. Въпреки всичко имах прекрасно детство, а Родопите са невероятно красиво място и хората там са толкова сърдечни, спомня си русенката. В Кърджали
като казах на децата откъде съм, те си мислеха, че Русе е Русия
засмива се тя и се връща и към друг спомен: „Всички там ми казваха, че Арда е голяма река, а то - една симпатична баричка в сравнение с нашия Дунав...“.
Когато се връща в Русе през втория срок на седми клас, няма много време за подготовка да кандидатства в гимназия и след година е ученичка в тогавашния Техникум по зърносъхранение.
Имахме чудесни учители, а освен това във втори курс се записах в студио „Пантомима“ във ВИММЕСС, разказва тя. Музиката, напълно естествено, е в кръвта й и Теодора още 4-5-годишна знаела цялата „Травиата“ наизуст. Баща ми имаше страшно богата фонотека, от малка съм слушала невероятни образци на класическа музика, учих и пиано при госпожа Джакова, разказва тя. От операта се налагало да издават специално разрешение невръстното момиченце да влиза на спектаклите - то, разбира се, не плачело по време на представление, но пък се случвало по някое време само да припява на солистите в „Травиата“...
Когато става част от студио „Пантомима“, съставът се ръководи от Дидо Липовански. Големият актьор Константин Димчев режисира някои от нашите спектакли, Теодора е единствената ученичка сред студентите и всички много й помагат и й се радват.
Когато Диди Димчев ми се караше, ми викаше „Тодоре“
а когато ми се радваше, притискаше буза до лицето ми - беше невероятен период, който ми даде страшно много, казва русенката. Помни отчетливо първия спектакъл, в който е играла - „Нестинарка“. А когато след техникума и една година работа като лаборант в „Булгарплод“ е приета да следва в София, първата й работа в столицата е да обиколи всички театри. Още първия семестър за 20 дни изгледала 14 постановки. Помня, имах едни малко неугледни и поожулени обувки, но това не ми пречеше точно с тия обувки да ходя от театър на театър, казва тя.
София е причината Теодора да е Евтимова. Докато тя следва библиотекознание, се запознава с „болярина“ Евгени Евтимов, който по това време е студент в Консерваторията. И двамата са зодия Везни. През 1989 година се женят, а скоро след това се ражда и синът им Теодор, който също е Везни. И като дойде октомври, у нас започва един безкраен празник, празнуваме рожден ден след рожден ден, смее се Теодора.
След дипломирането си в София тя започва работа в библиотеката на Локомотивно-вагонния завод, после става библиотекар в читалище „Захари Стоянов“. В края на 90-те години едно свободно място в тогава Окръжната библиотека я отвежда в сградата, която сега, близо 15 години по-късно, ръководи. Работила е в Детския отдел, в заемната.
Всички колеги, част от които вече са пенсионери, винаги много са ми помагали, казва Теодора. И въобще, с каквото и да се занимавам,
винаги научавам много неща от хората, с които ме среща съдбата
продължава тя. Контактите й с колежките от библиотеката не прекъсват и после, когато се дипломира във Велико Търново и като специалист по икономика и финанси започва работа в банката. Както не прекъсва и сега връзките си с колежките от банката.
Отначало в банката имах големи притеснения дали ще се справя, все пак доста време бях работила с книги - но пък започнах с голямо желание, признава Теодора. Но е убедена, че всяко ново място и нова позиция разширяват мирогледа, винаги има какво да научиш и ако си отворен към това и си добронамерен и добросъвестен, няма как нещата да не потръгнат.
Много е важно, че във всичко, което правя, имам подкрепата на Евгени, казва русенката: „Той е винаги до мен - и в работата, и в домакинството, всичко правим двамата: заедно построихме къщата, в която сега живеем, заедно отгледахме сина си, заедно вземаме решенията, заедно ходим на походи по планините“. Да, планинските преходи са едно от любимите преживявания на фаготиста от русенската Държавна опера и директорката на библиотека „Любен Каравелов“. Всеки път, щом се съберат повечко почивни дни, няколко приятелски семейства се вдигат и заминават за Балкана. Обичайната им база е Чифлик в Стара планина, откъдето правят преходи до хижа „Ехо“, до Козя стена, Чучул, Дерменка. Сега, през май, пак има едни дни, които се събират, тогава ще ходим на Васильов, казва Теодора и пояснява, че тя е член на туристическо дружество „Академик“. И редовно си плащам членския внос, добавя. В планината нещата са толкова истински -
там хората се поздравяват, като се срещнат,
въздухът е друг, гледките са други - струва си един такъв поход, при който непрекъснато си ту от северната, ту от южната страна на склоновете на Стара планина и гледаш ту едната, ту другата половина на България, въодушевява се шефката на библиотеката.
Другата радост на фамилията Евтимови са завръщанията през студентските ваканции на сина. Теодор /носи името на дядо си Тодор, бащата на Евгени, който е един от известните художници във Велико Търново, пояснява майката/ следва строително инженерство в румънския град Крайова. Внукът на художника и син на музикант и библиотекар-финансистката е избрал нещо съвсем различно /а може би осъществява неосъщественото амплоа на майката?/ от „чистото изкуство“ и е навлязъл в дебрите на перспективната професия на строителния инженер. Младежът следва линията на пълна самостоятелност, но връзката с родителите му е много силна. Радвам се, че продължаваме да обсъждаме всички важни проблеми заедно, а когато той се върне у дома, къщата ни започва да живее истински, казва Теодора. Така картините, музиката, книгите, всяка вещ, която придава колорита и уюта в семейния дом, придобиват нов, още по-ярък смисъл и значение.
И все пак, библиотеката в момента е най-силно звучащата и най-ангажиращата доминанта в живота на Теодора Евтимова. От първите й дни в банката на нея й е останал още един спомен - когато колегите й научили кое е предишното й работно място, някои от тях я питали: „Ама русенската библиотека работи ли още?!“. Тогава си помислих, че нещо не е съвсем наред - щом като хора четящи, които си купуват книги, не знаят, че библиотеката още я има, значи нещо трябва да се прави, при това спешно, казва Теодора. И по всичко личи, че не само го мисли, а то е записано с червено в сегашния й дневен ред. 
Кои са любимите рецепти на Теодора - на стр. 11