19-годишно момиче загинало при бомбардировки над български речен кораб в сръбски води в края на Втората световна война през август 1944 година. Заедно с нея при същото въздушно нападение умира и 2-годишната й дъщеричка. Съпругът се опитвал до последно да предпази поне детето със собственото си тяло. Но не успял.
Единственото, което роднините получават месеци по-късно, са снимки от погребение в Загреб - ковчегът на младата Йорданка, а редом с него малкото сандъче с трупа на детето й. Съпругът на Йорданка - Данчо, моряк на шлеп от Русе, просто изчезнал. Дори тялото му не било открито, за да бъде погребан до тях.
Тази драматична история разказва едно съдебно дело, с което наследници на загиналата при бомбардировката Йорданка сега се опитват да извадят документ, с който да докажат, че тя е покойница. Защото 68 години след като бомба улучва кораба, тя се води жива и здрава. И живее в Русе, на улица „Стара Загора“. Това е последният й адрес, на който е записана след сватбата си с русенеца Данчо. Иначе момичето е било родом от Свищов.
Обикновено тези драми излизат наяве при спорове за имоти - тогава наследниците тръгват да вадят документи и стигат до такива трагични истории, които се разказват във всеки род. Според неофициалните данни в бомбардировките в края на Втората световна война са загинали над 4000 българи.
С решението си Русенският районен съд вчера обяви Йорданка за мъртва. За Данчо обаче в архивите няма и ред. Вероятно някой ден, когато и негови наследници тръгнат да делят наследства, съдът ще сложи точка и на неговата трагична история.