“Да живееш сам и болен близо до циганска махала, е направо приключение - посреща ни пред дома си във врачанското с. Камено поле Марин Дучовски. През последните години живея непрекъснато под напрежение и страх крадците да не ми задигнат най-необходимите вещи или храната.”

След поредната кражба в дома на 80-годишния инвалид тези дни кметицата на селото Цветелина Ботева разказа, че само за половин година Дучовски е обиран 17 пъти. Поне два пъти повече са неуспешните опити на взломаджиите да задигнат нещо от двора или къщата на възрастния човек.

“Мен са ме нарочили, защото трудно се движа. Дори да усетя нощем, че вкъщи са влезли крадци, с нищо не мога да им попреча - казва дядото. - Като стане кражба, идват полицаите от Роман, пишат протокол и си заминават.

Много рядко се случва да хванат някого от обирджиите или да намерят откраднатото.” Преди 2 г. починала съпругата на бай Марин и той останал напълно сам - затова се превърнал в лесна мишена за циганските набези.

Първо започнали тарашите из стопанските постройки из широкия двор. Всичко метално, което можело да се носи поне от двама, изчезнало. Крадците изрязали дори кабелите за ток, задигнали основните части от циркуляр, фуражомелка и железните инструменти на дядото.

Кокошките и пилетата пък били най-честите жертви, докато курникът останал празен. Съседите на дядо Марин разказват, че мургавите апаши вече са се изхитрили и пращат масово децата си да ограбват възрастните хора в квартала.

Като непълнолетни законът не ги преследвал, а възрастните цигани ръководели обирджийските операции отдалеч - следели да не стане издънка и някой малолетен крадец да бъде хванат на местопрестъплението.

“В къщата ми са влизали по всички възможни начини - разказва препатилият бивш монтьор от врачанското автобусно предприятие. - Входната врата е разбивана няколко пъти, изпотрошиха и половината от прозорците, за да се промъкват по-лесно откъм улицата.

Преди време при една от кражбите, като дойде полицай, разбра, че секретната брава на вратата е отворена с шперц.” Няколко пъти нощните крадци обирали от хладилника на стареца всичко, каквото намерят. В една от пристройките пък са останали само празните щайги и буркани от приготвената от дядото и негови съседи зимнина.

Залостен нощем в една от стаите си, дядо Марин само се надява крадците да не бъдат много агресивни и да нахлуят при него. Препатилият човек вдига завивките на леглото си да покаже къде крие чувалче с картофи и лук. Под възглавницата пък има половин парче евтин салам и консерва.

До тях стои и един кухненски нож, с който възрастният човек се надява, че поне ще изплаши нахлулите нападатели. Старият, ръждясал вече, но все още работещ хладилник на дядо Марин е овързан със сизал като единствено възможната му мярка срещу крадците.

С летви и винкел са залостени вратите на гардероба му. От него една нощ изчезнали всичките чаршафи, половината одеяла и кърпи, събирани с години от покойната му съпруга.

“Циганите вече не се спират пред нищо и никакви наказания и санкции не ги плашат - споделя Иван Гайдарски, съсед на дядо Марин. - Почти всички са безработни, ходят и се молят по къщите из Камено поле да ги наемат да свършат някоя работа срещу заплащане.

Ама докато ти правят услуга, оглеждат двора и къщата и след ден-два някоя нощ влизат да крадат набелязаното. Затова вече хората в село почнаха да отказват да ги наемат за каквото и да е.”

77-годишният Гайдарски идва по няколко пъти на ден да наглежда бай Марин и да му помага. В един от оборите на Дучовски двамата отглеждат няколко кози и се надяват да ги опазят от набезите на изгладнелите цигани.

Съседът Иван пази в своя дом всички ценни вещи на приятеля си Марин, при него са и личните и важни имотни документи на стареца. “Устата ми пресъхна да настоявам за по-голямо полицицейско присъствие и мерки срещу крадците - категорична е кметицата Цветелина Ботева. - От РПУ в Роман понякога ми обещават по-голямо съдействие, но по-често направо ми казват, че нямат повече възможности и нищо повече не могат да направят с ограничените си ресурси и непопълнен щат.”

За да имат някакво препитание и да не посягат на чуждото, Дучовски дал на свои съседи цигани част от имота си, в който те започнали да отглеждат коне. Всичко обаче според съседите било от ден до пладне - циганите разпродали конете и отново започнали да се препитават от кражби и измами.

Докато се подпира на тояжката, за да поседне на стълбите пред вратата на къщата си, дядо Марин въздъхва тежко и разказва патилата си. Старецът крадешком бърше напиращите сълзи в очите. Споделя тихо, че разбира до какво води гладът, но не разбира бездействието на държавата.

“Аз съм един от хилядите сигурно, дето всеки ден биват крадени от циганските банди - казва той. - По всички села из нашия район положението е отчайващо. Нашите политици трябваше отдавна да разберат, че това е проблем за цялата държава.

А щом е така, значи държавата трябва да вземе мерки, да ни защити и да тури ред у двора си. Иначе крадците накрая ще превземат и държавата.”