Чие дело е атентатът в Париж? На някаква самостоятелна фракция на “Ал Кайда” или на така наречените джихадисти фрийлансъри? Дали това са симпатизиращи на халифата младежи от предградията, оскотели от омраза и фанатизъм, които нямат представа какви последствия биха имали действията им? Или пък става дума за добре организиран план за провокиране на европейското общество към погроми над мюсюлманите? План, зад който биха могли да се крият сили далеч по-мощни и мракобесни от ордите на Абу Бакр ал Багдади, действащи в прахоляците между Рака и Мосул.
Въпроси, които не спират да бъдат задавани и обсъждани след атаката над редакцията на сатиричното издание “Шарли ебдо” онзи ден.
Това, което е сигурно от кадрите, гледани по цял свят, е, че атентаторите от Париж не са зомбирани самоубийци. Определено не са от тези, които нямат повече смелост от това да идат на някое оживено място и каканижейки до несвяст някоя сура от Корана просто да са самовзривят. Тук
става дума за
хора с военен
опит,
които очевидно следват методично и хладнокръвно предварително планирана операция.
Най-очевидното и просто доказателство за това е, че те явно са се сдобили с информация кой ден и час се правят журналистическите обсъждания в редакцията. Колегията в България използва за тези сбирки един жаргон, всъщност русизъм. Наричаме ги планьорки. Часовете на планьорките не са кой знае каква тайна, но за да знаеш кога един седмичник има подобно обсъждане със сигурност се изисква да си направиш усилието да разбереш предварително. Не можеш да отидеш в редакцията просто ей така, когато гневът ти за мъст те напъне, защото рискуваш да не намериш никого от журналистите. В случая в Париж извършването на операцията точно по време на това събиране, на което присъстват всички важни хора, говори за предварително много добре планирана операция. И не само. Атентаторите имат отработен план за бягство, подсигурен резервен автомобил. Действат хладнокръвно и през цялото време контролират ситуацията на улицата.
Не изглеждат да са паникьори и не търтят да бягат веднага, след като са избили екипа на “Шарли ебдо”, а оглеждат улицата и
не пропускат
да направят
т.нар. контролен
изстрел в главата
на полицая,
който се влачи ранен на отсрещния бордюр. Терористите говорят френски като французи, без никакъв акцент и със сигурност не са отраснали в пещерите Тора Бора в Афганистан или по йеменските чукари. Има и още детайли в този ред на мисли, но всичко дотук е достатъчно, за да сме повече от сигурни: тези хора не са лаици. Те са спецове по терор. И поради тази причина първото съмнително нещо в цялата работа е уж забравената в автомобила лична карта на единия от атентаторите. Не че и в най-стройните планове не се допускат досадни грешки. Но все пак.
Това леко напомня на случая с фалшивите шофьорски книжки в атентата на летището в Бургас. Едната беше намерена на самото място, а другата услужливо изоставена на много оборотен паркинг. Но това е само леко отклонение от темата, което поставя още въпроси към и без това съществуващите камара неясноти.
Разбира се, не можем да изключим вероятността извършителите да са се сдобили с оперативен и военен опит именно в редиците на т.нар. “Ислямска държава” или някое от подразделенията на “Ал Кайда” в Йемен, каквато теза бе лансирана от френски специалисти. Но със сигурност този грозен акт не цели само да отмъсти за гаврата на карикатуристите с пророка Мохамед. Най-малкото защото можеше да бъде извършен още през 2012 г., когато мюсюлманският свят се разбунтува заради карикатурите. Направеното онзи ден цели много по-грандиозна и кървава провокация. Тотална поляризация на европейското общество. Да бъде хвърлена Европа във водовъртежа на масовите погроми. Макар че подозирам и други, не бих искал да подценявам стратезите на войнстващия ислямизъм, защото те вече успешно използваха именно този похват в Близкия изток, където черпят дивиденти от войната сунити срещу шиити. Но ако Европа твърди, че е по-мъдра, би трябвало да не позволи този план да успее.