Доц д-р Бисер Петков е управител на НОИ и бивш зам.-председател на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор".
Мнението му е публикувано във в."24 часа".

B резултат от осъществената през 2000 г. у нас структурна пенсионна реформа родените след 31.12.1959 г. осигурени лица са длъжни, наред с осигуряването си във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване (т.нар. първи пенсионен стълб), да се осигуряват и в универсален пенсионен фонд (УПФ), учреден и управляван от лицензирано пенсионноосигурително дружество.

За да се реализира това законово задължение, от началото на 2002 г. определена част от общата осигурителна вноска (понастоящем пет процента) за риска “старост” на тези лица постъпва в избран от лицето или служебно определен на случаен принцип универсален пенсионен фонд. С размера на осигурителната вноска за УПФ се намалява осигурителната вноска на тези лица за фонд “Пенсии” на държавното пенсионно осигуряване (ДОО). Респективно размерът на пенсията от държавното обществено осигуряване на родените след 31.12.1959 г. се намалява, за да се отчете по-малкият им осигурителен принос към ДОО. В замяна на намалението на пенсията от ДОО тези лица придобиват право на допълнителна пенсия от УПФ.

Принципният въпрос е
гарантира ли
осигурителното
законодателство
равнопоставеност

на осигурените лица, родени преди и след 31.12.1959 г., т.е. за един и същ осигурителен принос към пенсионната система да получат един и същ по размер пенсионен доход?

Отговорът на този въпрос предполага отчитането на принципните различия в осигуряването в първия и във втория стълб на пенсионната система. Първата съществена разлика е във вида на пенсионните схеми (планове). Пенсионната схема в първия стълб е с дефинирани плащания, което означава, че размерът на пенсията се изчислява по формула и нейният размер се гарантира от спонсора на плана, т.е. от държавата. Размерът на пенсията основно зависи от декларирания осигурителен доход и от продължителността на осигурителния стаж. Не само внесените, но и дължимите осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, пораждат пенсионни права. За осигурителен стаж се признават и периоди, без да се правят осигурителни вноски - периоди на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, отпуск за бременност и раждане, за временна неработоспособност, периоди на получаване на обезщетение за безработица и др.

Универсалните пенсионни фондове са финансов носител на пенсионни схеми с дефинирани вноски. При тези схеми размерът на пенсионното плащане не може да бъде предварително определен - той зависи от редовността и размера на паричните постъпления от осигурителни вноски, доходността от инвестиране на средствата на пенсионния фонд и административните разходи за неговото управление. Задълженията на пенсионния фонд към осигурените лица

ежедневно
се променят

в зависимост от оценката на притежаваните от фонда активи и намират проявление в стойността на т.нар. пенсионни дялове, в които се водят индивидуалните партиди на осигурените лица.

Втората съществена разлика е в начина на финансиране на пенсионните плащания. Пенсиите от ДОО се финансират на основата на т.нар. разходопокривен принцип, т.е. с постъпленията от осигурителни вноски на работещите се финансират пенсиите на възрастните хора. В действие е принципът на солидарността - както между отделните поколения, така и в рамките на едно и също поколение. Неблагоприятните проявления на икономическия и демографския риск върху размера на осигурителните приходи се покрива от държавата, която финансира недостига на средства в пенсионния фонд и гарантира изплащането на пенсиите от ДОО с постъпленията в държавния бюджет.

Финансирането на пенсиите от УПФ е на капиталов принцип, т.е. от средствата, натрупани в индивидуалната партида на осигуреното лице. Покриването на риска от надживяване на средствата в индивидуалната партида на лицето, правата на наследниците на пенсионерите от УПФ и гарантиране запазването на покупателната способност на отпуснатата пенсия от УПФ зависят от решенията относно фазата на изплащане на пенсиите от УПФ, които непълно и противоречиво са регламентирани в текущото ни законодателство.

Посочените по-горе принципни различия между осигуряването за пенсия във фонд “Пенсии” на ДОО и в УПФ се задълбочават от проблеми при прилагането на избрания модел на допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО). Задължителността на осигуряването в УПФ и ограниченото право на избор на осигурените лица, свеждащо се единствено до правото на избор на администратор на пенсионен фонд, води на практика до отсъствие на конкуренция на този т.нар. осигурителен пазар и формиране на квазипазарни субекти.

За коригиране на част от тези характеристики на модела на ДЗПО все още не е намерен адекватен регулаторен отговор. Част от съществуващите регулации в практиката на други държави с подобен пенсионен модел, за съжаление, все още не са възприети в българското законодателство. Забавянето в развитието на регулациите относно ДЗПО у нас води до следните негативни последствия за осигурените лица:

- Универсалните пенсионни фондове продават на осигурените лица, които понастоящем са на възраст между 18 и 54 г., един и същ продукт (дялове от инвeстиционен портфейл, отговарящ на количествените портфейлни ограничения в Кодекса за социално осигуряване), който не е съобразен с техните индивидуални характеристики и потребности (възраст, рисков толеранс и др.) и в този смисъл за по-голямата част от тях този продукт е неподходящ;

- Осигурените лица са принудени да плащат за този продукт цена, върху която не могат да влияят. Пазарното търсене е нееластично по отношение на цената. Всички доставчици (изключение прави само едно пенсионноосигурително дружество) на този задължителен за покупка продукт начисляват максимално допустимите от КСО такси и удръжки: 5% удръжка от всяка осигурителна вноска и такса за управление в размер на 1% годишно върху стойността на активите на фонда. Ефектът само от втората такса за целия осигурителен период на едно лице е

20% намаление
на натрупванията
в осигурителната
му партида;

- Не съществува законово задължение и работещ механизъм, с който пенсионноосигурителните дружества да гарантират на осигурените лица в УПФ абсолютен размер на доходността или поне номиналната стойност на осигурителните вноски. Осигурените лица носят 100% от инвестиционния риск, свързан с инвестирането на техните средства;

- Осигурените лица в УПФ нямат отговор в действащото българско законодателство на въпроса кой и как ще гарантира рисковете във фазата на изплащане на пенсии от УПФ. При очертаващото се задържане на нарастването на общата пенсионна възраст е напълно възможно в следващите 1-2 години да има осигурени лица, които да отговарят на законовите условия за придобиване на право на пенсия от УПФ. Това е така, защото в съществуващото законодателство е налице възможността осигурените лица

да упражнят
правото си на
пенсия от УПФ
5 г. преди

навършване на общата законова възраст за пенсиониране от ДОО.

На фона на изброените обективни обстоятелства няма рационален отговор на въпроса защо едно лице, родено на 31.12.1959 г., не може да се осигурява в УПФ, а друго лице, родено на 1.1.1960 г., е длъжно да се осигурява в УПФ.

Още по-труден е отговорът на въпроса защо тези две лица, които, да приемем, са със сходна осигурителна история и еднакъв осигурителен принос, ще получат различен по размер пенсионен доход.

Ясно е, че априори не може да се отговори кое от лицата ще получи по-висок пенсионен доход. Но законодателят изначално е приел, че по-благоприятният за лицето избор е да се осигурява задължително в УПФ, като по никакъв начин не е създал законови предпоставки, за да гарантира това. Не следва ли тогава този избор да принадлежи на всеки един от родените след 31 декември 1959 г.?