Арх. Светозар ПАНАЙОТОВ
В последно време в публичното пространство широка гласност получава спорът за построяването на паметник на Васил Левски в Русе. За съжаление, не съм забелязал в този спор да вземе участие стопанинът на града - общинският съвет или изпълнителят на неговите решения общинската администрация.
На първо място в дебатите се поставя въпросът за необходимостта от такъв паметник. Противниците на тази идея се мотивират с факта, че дейността на Апостола не е свързана с града ни. Лично аз мисля, че такъв мотив не е убедителен. Левски се е борил за освобождението на България. Нещо повече, той е идеологът на тази борба.  Точно заради това паметници на Левски трябва да има  във всеки по-голям средищен център.
(В духа на тези разсъждения, освен на Левски, сме  длъжници и на основателя на българската държава Хан Аспарух, на покръстителя Княз Борис I, чиито дела, струва ми се, не са отбелязани някъде в страната по подобаващ начин)
С увековечаване паметта на великите българи от историята ни, днешна България ще се различава от доскорошния тоталитарен режим, по време на който страната ни бе препълнена с „монументи“, нямащи нищо общо с националното ни достойнство и самочувствие.
Следващият въпрос, който възниква, е проблемът, свързан със ситуирането му. Най-отявлените застъпници на тази идея посочват твърдо терена пред Пантеона на възрожденците. Преди години имаше подобна идея - на същото място да се изгради подобен монумент. Добре е, че това не стана, защото такова решение би нанесло непреодолим удар върху стойността на единствения по рода си мемориал в България. Пантеонът на възрожденците не е музей, както някои го окачествяват, а обща гробница на велики личности на България. (Всъщност   думата Пантеон е от древногръцки произход и означава Храм на всички божества, а също така, според Български тълковен речник, и обща гробница на бележити хора).
И ако Пантеонът е Храм, трябва много внимателно да подхождаме към принадлежащата му територия.
Мисля, че ако Левски би имал възможност да направи оценка на предложението паметникът му да бъде поставен пред Храма (гробницата) на възрожденците, би възроптал остро, защото в цялата си самоотвержена дейност е проявявал изключителна скромност и в никакъв случай не би пожелал да се изправи пред мемориала на други велики българи със самочувствието на единствен.
От чисто професионален аспект пространствената композиция на двата мемориала (предложението е публикувано във в. „Утро“, бр.288 от 13.12.2014 г.) се поставят в градация, която би ги обезличила взаимно. Поради това смятам, че паметник на Левски НЕ трябва да бъде изграден на посоченото място. По-правилно би било  да се осъществи в композиция с Пантеона, защото, ако Пантеонът съхранява тленните останки на борците за българската свобода, то паметникът на най-бележития  българин, чийто гроб е неизвестен, може да се изгради така, че да допълни импозантността  му.
Може би точно заради това и предвид уникалността на задачата, трябва да си изясним преди всичко обхвата й и всички проблеми - градоустройствени (в т.ч. и комуникационни), социални, морално-исторически, които трябва да получат материално решение, и времето необходимо за реализирането им.
Изграждането на Пантеона преди време беше осъществено кампанийно - да се отбележи годишнина в определен срок и толкова. Средата около мемориала десетки години наред остана елементарна. Подходът към нея от другите активни зони на града беше прекъснат - например ул. „Коледница“ беше затворена при бул. „Съединение“ и пряката връзка с ул. „Александровска“ ликвидирана. Остана неизяснен и „контактът“ с бул. „Съединение“ - железният парапет е елементарно устройство за предотвратяване на произшествия при безразборно пресичане на активната комуникационна артерия. Във връзка с това следва да се изяснят активните пешеходни потоци и да се помисли за изграждане на подлези. Теренът пред Пантеона не бе благоустроен и свързан по подходящ начин с Парка на възрожденците. Именно поради това той не се превърна в градско средище, което да привлича жителите и посетителите на Русе за по-дълго престояване.
Паметникът на Левски трябва до отрази и едно друго човешко качество на Апостола - изключителен патриотизъм, съчетан с етническа толерантност - проблем, който днес се експлоатира от противниците и псевдопривържениците на толерантността във вреда на обществото.
„Скоростното“ осъществяване на Пантеона е и причината за редица слабости в архитектурния му образ. Поради това се наложи допълнително да се монтира християнски кръст върху купола, за да се илюстрира верската му същност. Затревената могила, върху която се издига монолитният му обем, е твърде спорна.
От посочените дотук основни проблеми, свързани с темата паметник на Левски, е очевидна необходимостта от ангажиране на определен кръг от специалисти, който да ги изясни, преди да се пристъпи към конкретното им решаване. Тук трябва да подчертая водещата роля, която  трябва да има главният архитект на града, от когото очаквам компетентно мнение по поставените в настоящето изложение въпроси. И подчертавам отново, последната дума принадлежи на общинския съвет.
Всеки от нас може да има идеи за решаването на изложените проблеми. Необходимо е обаче да се осигури възможност за получаване на повече предложения, някои от които може да се окажат неочаквано добри. Единственият път към тях е открит национален конкурс.  Доказателство за това е забележителният резултат от конкурса за паметник на опълченците в Мъглиж.
В заключение, категорично съм убеден, че паметник на Левски в Русе трябва да има, но той не трябва да бъде решен по маргиналния начин, с който се подходи при избора на мястото и проекта на паметника на загиналите във войните от началото на 20 век. Известно е, че това „патриотично“ начинание претърпя странна метаморфоза - от паметник на загиналите от Пети пехотен дунавски полк до загиналите в няколко войни в началото на 20 век - пак без санкцията на общинския съвет. 
Затова, да си знаем мястото и... да не бързаме!