Що е то приемно семейство, с какви проблеми се сблъсква и какво е другото име на всеотдайността - отговори на тези въпроси получиха средношколци от Професионалната гимназия по облекло „Недка Иван Лазарова“ в Русе, които неотдавна се срещнаха и разговаряха с една русенка, за която приемното родителство е кауза.
Приемната грижа е една от темите, която е с особена важност в социалния дневен ред на страната, особено след като в България бе въведено изискването на Европейския съюз постепенно да бъдат закрити домовете за деца, които са лишени от родителска грижа. Състрадателността и разбирането към хората, особено към децата, които са принудени да живеят в различен от обичайното семейство модел, е една от традициите, които в русенската гимназия се спазват. Тази традиция е и в основата на създаването на самото училище, което става факт през 1896 година именно в резултат на дейността на русчушкото женско дружество „Добродетел“. Затова не е удивително, че момичетата и момчетата, които днес учат в гимназията, притежават онази особена чувствителност към социалната проблематика.
Срещата на гимназистите с една приемна майка от Русе бе осъществена по инициатива на учениците и Ученическия съвет към гимназията с подкрепата на сдружение „Еквилибриум“. Известно е, че „Еквилибриум“ и русенският клуб „Отворено общество“ от години работят активно в Комплекса за социални услуги за деца и семейства. А пък учениците от гимназията често се включват в благотворителни инициативи в помощ на децата, които посещават Комплекса в сградата на бившето основно училище „Христо Смирненски“.
И ето че през декември гимназистите се срещнаха с Ива Николова, която е професионален приемен родител. Русенката се грижи за деца, които растат вън от биологичните семейства, от 2007 година. Самата тя има свои родни деца и вече внуци. Но въпреки това желанието й да бъде полезна и да помогне на хлапета, които нямат възможност да се радват на пълнотата на един нормален фамилен бит, я кара да подаде ръка на тези дечица. Ако някой си мисли, че е лесно или че това е работа като всяка друга, той със сигурност греши, стана ясно от разговора на гимназистите с русенската приемна майка. Отговорността е огромна, проблемите не липсват - още повече че като правило у децата, които се озовават в приемно семейство, често трябва тепърва да се изграждат елементарни навици, а заедно с това и усещането, че са част от една миниобщност, каквато е семейството.
Ива Николова разказа на учениците от професионалната гимназия за различните емоции, които съпътстват нейното и на съпруга й ежедневие през тези четиринадесет години. Как се променят чувствата към децата, изведени от институции, и към биологичните й деца и внуци, но също и как е неизмеримо усещането, че си създал топлина и уют за едно несретно дете, което с нищо не е виновно за собствената си печална участ - за всичко това Николова откровено разказа пред своите млади събеседници. С течение на времето и с натрупването на моя собствен опит разбирам все по-ясно колко пагубно е за развитието на всяко дете отглеждането в социален дом, откровена е благородната жена. Средно изоставените по една или друга причина момичета и момчета прекарват по около 14 години в такъв дом, а когато навършат пълнолетие и се налага да го напуснат, те често не са подготвени да се справят с реалната действителност зад стените на социалното заведение, казва приемната майка. И не без гордост разказа за това как се справят „нейните“ деца, като добави и впечатленията си от това как напредва в развитието си детенцето с тежки увреждания, изведено от Дома за медикосоциални грижи, на което тя и съпругът й са приемни родители вече повече от година.
А ето и част от това, което споделиха учениците, след като срещата им с Ива Николова приключи.
Бетина, 10 клас: „Това е моята първа среща с приемна майка. Впечатлих се от факта, че самата тя има свои родни деца, но иска да бъде в помощ и да приеме в дома си деца в нужда“.
Преслава, 10 клас: „Беше много интересно. Това е добро дело - да приемеш дете, което не познаваш, да го вземеш в своите обятия и да го заобичаш като свое дете. Много се радвам, че г-жа Николова дойде при нас и ни разказа за тази благородна мисия - да станеш приемен родител!“.
Николета, 10 клас: „Моето впечатление от нашата среща е, че тази жена е с едно огромно сърце. Тя помага на толкова много деца и ги учи да четат, пишат, възпитава ги“.
Бернарда, 10 клас: „На мен ми направи голямо впечатление фактът, че тя отдели от времето си да дойде и да сподели колко й харесва да гледа деца. Аз се гордея с тази жена, защото въпреки че си има свои деца, тя много помага и на деца, които растат без родителска обич“.
Маринела, 10 клас: „Тази среща с приемната майка беше твърде поучителна. Тя със сигурност промени мнението ми и за приемните родители, и за изоставените деца“.
Кристиян, 10 клас: „Хубаво е, че има такива хора, които да помагат на децата. По този начин много социални домове за изоставени дечица скоро ще станат напълно излишни. От срещата с Ива Николова стана ясно, че едно от приемните деца има проблем с опорно-двигателния апарат. Впечатлен съм от това, че има такива хора като нея, защото да се грижиш за дете, което има проблеми, е още по-голяма отговорност“.
На свой ред приемната майка също сподели, че тази среща с младите хора я е развълнувала повече, отколкото е очаквала. Толкова е хубаво, че тези млади хора са особено чувствителни и показват съпричастност към съдбата на уязвимите деца и хората, които се нуждаят от помощ, каза Николова на сбогуване. Гостенката и младите й домакини се разделиха с увереността, че тази тяхна среща няма да е последна.