2012 година започна за Общината така, както и завърши - с мащабни административни реформи. Те пък бяха съпътствани със силно политическо противопоставяне на терена на местния парламент. Мачът обаче винаги завършваше с победа за отбора на управляващите.
Още в началото на годината кметът Пламен Стоилов предложи нова структура на Общината и макар че опозицията счете за разточителство Русе да има петима зам.-кметове, даде подкрепа за нея, защото одобри свиването на администрацията и на разходите. В края на 2012-а Стоилов продължи реформите - този път те засегнаха и общинските предприятия. Доскоро самостоятелни звена в областта на културата минаха под една шапка, а управлението на жилфондските квартири, горите и земеделските земи се обедини в друго общинско предприятие. Каква ще е ползата от новите мега структури, тепърва ще става ясно.
2012-а беше година не само на административни реформи. Кметът Пламен Стоилов подкара безметежното влакче на общинската икономика, след като обяви, че не може да позволи
фирми да съществуват сами за себе си
без ефективност и печалба. В резултат Хлебозаводът, Кожният и Спортният диспансери вече ги няма, в тях влязоха ликвидатори. В края на годината от пазара изчезнаха емблематичните банички, за които поколения русенци се редяха на опашка. 
Взе се решение Общината да излезе от смесената фирма „Истър инженеринг“. Месеци по-рано успя да продаде акциите си в Общинска банка, след като години наред в хазната й не влизаше дивидент.
Оттук нататък обаче е важно да се проследи дали „влакчето“ ще се превърне във високоскоростно или просто ще ръждясва на някоя забравена гара.
Тоталното превъзходство на коалицията от ГЕРБ, „Атака“ и РЗС осигури безпроблемна подкрепа за всички кметски идеи. То обаче стана повод за много политически емоции в Общинския съвет. Мнозинството разгневи опозицията, като посегна на най-милото й - времето за изказвания от трибуната на местния парламент. Ограничи го до 3 минути.
ГЕРБ ни отнема свободата на словото
иска да ни затвори устата и да манипулира обществото!, скочи малцинството. А управляващите спокойно, съзнавайки че са непобедими от висотата на своя Олимп, обясниха, че целта им е проста - да се работи прагматично, без да се залита в политическо словоблудство. В крайна сметка опозицията бе принудена да свие знамената.
Кой колко и какво говори обаче, обикновеният русенец малко се вълнува, той иска да знае какво e свършено и какво не в негова полза. Още в началото на 2012-а гражданите бяха
сюрпризирани с по-високи местни данъци и такси
но с обещанието, че малкият ръст днес ще им спести много по-големи разходи утре. Общината вдигна такса смет и за бизнеса, но пък му намали налога за сгради. Добрата новина е, че през 2013 година няма да има ново увеличение на данъчната тежест.
През изминалите 12 месеца както всички русенци, така и Общината бе принудена да затяга коланите. Ограниченият бюджет не позволи сериозни инвестиции в пътища, затова „Комунални дейности“ цяло лято само кърпеше дупките. Все пак общинските машини влязоха в няколко улици в промишлените зони, където поне 30 години асфалтът не беше пипван. Но пък приоритетният Сарайски мост пак не можа да се класира и ще чака по-добри финансови времена. 300 000 лева обаче се инвестираха в обновяване на 20 детски площадки, разшири се приютът за кучета, а на няколко алеи за разходка на домашни любимци се появиха кошчета за техните екскременти.
Годината ще се запомни и с новата визия на две емблематични площадни пространства в Русе. Градът посрещна празника си
без къщичката на „Подкрепа“ на ларгото
пред Операта, която бодеше очите на естетите. После бяха изринати грозните кафенета в градинката на  пл. „Батенберг“, но пък няколко месеца по-късно в съседния частен парцел на Красимир Даков започна да се издига ново заведение. Както е известно, в бизнеса както и в природата празно пространство няма. 
Трябва да се признае, че кметският екип с голям хъс се зае да компенсира попълването на бюджета с европейски средства и в края на годината кметът Стоилов успя да се похвали със спечелени проекти за близо 100 млн. лева. Големите суми обаче все още са виртуални, усвояването им ще започне през 2013-а.
Проектът за разширяването на бул. „Тутракан“ беше спасен
и предстои първата копка. Засега най-голямата сума, която се очаква да дойде в Русе, е за модернизиране на градския транспорт и изграждане на нови комуникации. С 30-те милиона ще бъде построен пробивът „Кауфланд“ и ще се отвори подлезът на Кръговото.  
Онова, което реално русенци вече видяха, е: 7-те санирани училища, новата лекоатлетическа писта, ремонтираните фасади и салони на Операта и Дома на културата, както и други по-малки обекти. Разбира се, не всичко е розово, защото по стара традиция строителите усвоиха парите, а след тях лъснаха грозни дефекти - и във филхармоничния, и особено в оперния салон. За да бъдем докрай точни, трябва да кажем, че фирмите, които правиха ремонтите, не бяха избрани в Русе, а в София. Министър Вежди Рашидов се закани да къса глави, ако проблемите не се отстранят. Но тапетите в Операта са си все така набръчкани, а откъснати глави не се виждат. 
Изминалата година се оказа успешна за социалните дейности. В тази област Общината спечели редица проекти. Така че за бедните и бездомни русенци вече има
обществена трапезария и топъл обяд всеки ден
А за децата в „Чародейка“ ще се издигне нова детска градина за 1,6 млн. лева.
В интерес на истината кметът много се постара ресорът „Устойчиво развитие и евроинтеграция“ да заработи добре и на пълни обороти, за да компенсира градът изоставането в усвояването на европейските средства.
Силно рамо на местната администрация обаче удари и политическото лоби в лицето на депутата от ГЕРБ Пламен Нунев. В резултат през 2012-а в Русе се изсипаха куп министри. Докато изпратим едните, идваха другите. Годината определено ще се запомни и с посещенията на Бойко Борисов. Едва ли има друг премиер,
който да е идвал толкова често до Русе
Митнически акции, първи копки и рязане на лентички. Новият АГ-комплекс наистина стана впечатляващ, почна строителството на отдавна отлаганата газова връзка с Румъния, кабинетът удари финансово рамо и за паркинга в имота на 5 полк, а малко преди края на годината повторихме копката на новия Речен информационен център... Е, от Русе до Велико Търново няма още 4-лентов път, бул. „България“ стои недовършен, а обходният маршрут край града, както и високоскоростната отсечка от Дунав мост до Свиленград засега са само в правителствените стратегии.
Затова пък държавата
хвърли спасителен пояс на Спортната зала
9 милиона лева от републиканския бюджет всеки момент очаква да получи Общината, за да купи с тях подземните гаражи, което пък ще налее свежи пари в портфейла на частния инвеститор. С други думи, дава се нова надежда за довършването на обекта.
Случи се и още нещо важно - Гребната база най-после стана общинска. Годината даде надежда, че Общината ще стане собственик и на горите в Лесопарка и хижа „Приста“. Впрочем градоначалникът поиска и летището в Щръклево, след като поредната концесия се провали.
През 2012 година министър Дянков успя да вдигне голяма шумотевица с идеята за децентрализацията на държавната администрация. Нещо повече, заради намерението управлението на митниците да се премести в крайдунавския град,
изправи София срещу Русе
Местните власти и русенци прегърнаха с две ръце проекта на Дянков, тръгнаха декларации, подписки, но скоро амбицията на дунавската столица бе стопена като мартенски сняг. Един ден Бойко Борисов дойде и каза, че преместването се отлага. Разбира се, местните останаха разочаровани, трезвомислещите не бяха изненадани - те и не вярваха, че софиянци ще изпуснат такава хапка. А и сметките им показаха, че новите високоплатени чиновнически места не са панацея за русенската икономика. Ако може нещо да я дръпне като локомотив, то ще е интермодалният терминал, умуваха прагматиците.
През 2012-а Русе влезе официално в
надпреварата за Европейска столица на културата
Поредица от културни събития заляха града, а екипът на кмета се постара да презентира неговите забележителности и потенциал и зад граница. Лично монсеньор Джузепе Камилото, викарий на Венеция и администратор на прочутата базилика „Сан Марко“, пристига на посещение в Русе и подкрепи кандидатурата на дунавския град за Европейска столица на културата през 2019 година. С други думи, католическият духовник даде рамо на идеята Русе да се презентира с културното и етническото си многообразие.
Конкуренцията, в която влезе Русе, е голяма, но дори да не спечели тази битка, опитът и постигнатото ще са от полза за града и гражданите му. Ако се съизмерваш с големите, имаш шанс да станеш голям. Но да не бързаме с обобщенията, предстои 2013-а, която според източния календар носи успех само на мъдрите и предпазливите.