От 2 юни Биляна Гавазова и колегата ѝ Антон Хекимян станаха новите водещи на сутрешния блок на Би Ти Ви “Тази сутрин”. Но след няколко месеца Биляна ще слезе от ефир, защото е в очакване на най-хубавото събитие - да стане майка.
Водещата е родена в Шумен и завършва история в Шуменския университет “Св. Константин Преславски”. Започва работа в редакцията на “Дарик” в града и се издига до главен редактор на екипа, който покрива региона - Шумен, Разград и Търговище. След 7 г. в радиото идва време за сериозна по-голяма промяна - Биляна заживява в София и започва работа в телевизия ПРО.БГ. Няколко месеца след като е започнала работа в телевизията, идва друга промяна. През февруари 2010 г. медийната група на Би Ти Ви е купена от корпорацията Central European Media Enterprises (СМЕ), която притежава и ПРО.БГ. Оттогава Гавазова е част от екипа на Би Ти Ви.


- Преди десетина дни казахте, че чакате първото си дете в края на май. Какво е усещането?

- Чувствам се много щастлива. Променям се и го усещам с всеки изминал ден. Освен че се променям физически, което е нормално, се променям и емоционално. Ставам малко по-блага. На моменти сигурно ставам и по-раздразнителна. Но вече съм малко над нещата, започвам да осъзнавам кои са важните неща в живота. Така приоритетите трябва леко да се поразместят. Да дадеш път на едното, да си починеш, да спреш, да поемеш дъх, да обърнеш внимание на личното, на човека до теб и да бъдеш запълнен и завършен, в случая като жена. Оттам нататък целият професионален път, който ме очаква, ще бъде дори още по-спокоен за мен, защото знам, че съм изпълнила това мое желание. И ще имам мотивация да продължавам да вървя напред в работата си.

- Генка Шикерова стана водеща на сутрешния блок и забременя, това се случи и с вас.

- Това е абсолютно съвпадение. Колегите вече се шегуват, че който седне на този стол, хващало. С насмешка гледам на това. Тези неща са много важни и няма да се случат ей така.

- Колегата ѝ Константин Караджов ѝ носеше солети в почивките, за да не ѝ прилошава. Това случва ли се при вас?

- Не ми е ставало лошо в ефир. Тони дори не ме усети, че съм бременна, докато аз не му казах. Слава богу, не съм имала драматични ситуации, справям се. Ставам сутрин без проблем. Спи ми се малко повече. Но гледам да не се чувствам като болна - все едно ми има нещо.

- Храните ли се повече?

- Хапва ми се. Наложих си да се храня по-разнообразно. Преди суетата малко повече надделяваше – ядях повече салати, супички, плодове. Не приемах толкова много белтъци и въглехидрати. В такива ситуации е важно да се храниш пълноценно.

- На кого съобщихте хубавата новина първо?

- Разбира се, на таткото. Тодор беше безумно щастлив. И двамата много се радваме. Това е желано бебе. Въпросът е, че нещата не се случват, когато ти ги пожелаеш - да кажеш, че искаш дете сега, и то да стане на мига. Затова не обичам много думата планиране. При всички положения бяхме наясно, че се обичаме достатъчно, за да поискаме да имаме дете. Бяхме наясно, че сме се открили един за друг и искаме да ни се случи.

- Как му казахте?

- Абсолютно нормално. Приключението беше в това, че трябваше да го изчакам 4 часа, за да се прибере от работа. Не исках да му казвам по телефона, а лично, за да видя реакцията и емоцията му. Прибра се и продължаваше да говори за работа. Аз вече

с нетърпение чакам,
чупя пръсти, очаквам
да ме погледне,
за да му кажа

Той имаше рожден ден преди няколко дни и тази новина беше като подарък за празника.

- Откога сте заедно?

- От 8 месеца, но се познаваме от по-дълго време. Събрахме се наскоро. Животът така те завърта, че те среща с някого, а моментът не е дошъл. След години се виждате отново и се преоткривате. Така се случи и при нас. Това е човек, когото познавам. Зная добре кой стои срещу мен, какво е миналото му, какво е семейството му.

- С какво се занимава той?

- Тодор е в строителния бранш, в частния сектор и няма никакъв досег до моята работа. Но неговата преценка ми е важна, защото е обективната зрителска оценка.

- Той гледа ли ви и какво ви казва?

- Да, разбира се, че ми казва, ако нещо не му е харесало в предаването. Кара ми се, че не си почивам достатъчно и че не отделям време за себе си. Старая се така да си подреждам деня, че вечер, когато той се прибере, да съм приключила с работата.

- Спряхте ли спортуването покрай бременността?

- Да, но се опитвам да се движа повече, когато имам възможност. Продължавам да работя със същата динамика.

- Кога се очаква да излезете в майчинство?

- Нямам представа, не сме го обсъждали. Казала съм, че докато се чувствам добре, ще бъда на екран. Всички колеги ми се зарадваха, когато им съобщих.

- Това първото внуче за вашите родители ли ще е?

- Да. Стискаме палци, те самите са в очакване. Вълнуват се, постоянно ми се обаждат да питат как съм, пазя ли се, обличам ли се, храня ли се.

- Те познават ли Тодор?

- Да, и много го харесват. Радват се и сме в близки отношения - той с моите родители, аз - с неговите. Опитвам се да поддържаме близък контакт, семейството му е страхотно.

- Ще направите ли сватба?

- Мисля, че ще се стигне дотам в някакъв момент най-вероятно. Няма нищо лошо в това да узакониш връзката си, особено когато си предприел стъпката да имаш дете. Не е задължително, но ние сме си говорили за това и сме си казали, че е стъпка, която бихме предприели, независимо дали има дете. Така сме устроени. Има хора с три деца, които нямат брак. Не сме обмисляли кога ще бъде, но това е логична стъпка.

- Знаете ли пола на детето си?

- Още има колебания, затова ще го спестя. Лекарите не са много сигурни дали е момче, или момиче. Веднъж казаха едно, после друго. Затова няма да казвам до момента, в който не съм сигурна.

- Суеверна ли сте - да не разказвате за детето си, преди да сте в третия месец, да носите червен конец?

- От гледна точка на суеверията - не знам, но съм по-предпазлива в комуникацията си с хората. Понеже сме в зимни месеци,

гледам да се
пазя от
настинки и болести,
да се обличам повече,

да нося удобни дрехи и обувки. Това е голям компромис, защото съм свикнала на висок ток с дрехи по мен, с рокля - в типично момичешкия стил. Нямам червен конец, но имам червена гривничка, която понякога слагам, а и се опитвам да не поемам отрицателната енергия.

- Много жълти издания пишат за вас, че семейството ви е от мюсюлмански произход, вярно ли е?

- Пише го по жълтите вестници и аз съжалявам, че стигаме дотам да коментираме писанията там. Ако има нещо, което искам да кажа, ще го обясня лично. Този въпрос няма да го коментирам, защото произтича от жълтите вестници. Те могат да пишат каквото си искат. Аз само ще кажа, че съм кръстена в църква и моите убеждения са такива, че изповядвам християнската религия. Не съм свръхрелигиозен човек, но съм средностатистическият българин, който отива в църква, пали свещичка, благодаря на Господ за това, което имам, или му искам прошка.

- Оправдахте ли доверието на хората, които решиха вие да поемете сутрешния блок?

- Това могат да го кажат те. Надявам се да сме го направили с Антон, защото всеки ден се стараем това да е така. Искам да благодаря за доверието и подкрепата. Независимо колко смели идеи имаме и искаме да направим, дори да не са съгласни с нас, ако имаме сериозни аргументи, ни дават възможност и пълна свобода Павел Станчев, Венелин Петков, Валя Гиздарска, Искра Владимирова. Един такъв пример от последните седмици е скандалът около съдебната реформа. Стоян Георгиев беше основният човек, който изнесе тежестта на цялото ровене и разследване. В крайна сметка, трибуната също е важна. Да дойде френският посланик - дипломат, и да ти каже в очите, че ти бъркаш, държавата бърка, съдебната система е проядена, има гнили ябълки и трябва да бъде спешно ремонтирана, защото чужденците си тръгват и няма да има инвестиции и икономика. Този дипломатичен тон беше толкова директен, че ни се стори, че се случва нещо нереално. Оттам нататък произтекоха много действия и реакции на високо ниво. Това показва, че когато си подготвен и имаш желание да си полезен с това, което правиш, нещата се случват. Доколко ще има ефект и държавата ще си влезе в ролята и функциите, за да промени нещата, не зависи от нас. Ние можем само да проследим процеса.

- Как реагирате, когато гостите ви си тръгват от студиото, както стана миналата седмица с Николай Бареков?

- Абсолютно спокойно. За първи път ми се случва такава реакция, но в никакъв случай не беше предизвикано от нас. Той реагира на събеседника по телефона. Зададохме точните и актуалните въпроси за нещата, които вълнуват и нас, журналистите, и хората. Когато имаш политик, който се отделя от коалицията, която е представлявал, който буквално е влязъл в политиката преди броени месеци, страстите се нажежават понякога.

- Кои интервюта са ви били най-трудни?

- Скоро ми зададоха този въпрос и аз се сетих за първия ни ефир в сутрешния блок. Тогава на гости ни беше Бойко Борисов. Осъзнах, че

всяко следващо
интервю е още
по-трудно

и голямо предизвикателство, защото ние скачаме от тема в тема. Трябва да си готов в рамките на 3 часа да говориш по сериозни теми - политика, култура, битова престъпност, пътна обстановка, но и за танци например. Зрителите са чувствителни и разбират кога си подготвен и кога се опитваш да избягаш от ситуацията.

- Успяхте ли да зададете всички въпроси, които репетирахте две седмици, преди да сте в ефира на сутрешния блок с Антон Хекимян?

- Не успяхме, но пък зададохме други въпроси, които не репетирахме. Те са по-важните - въпросите, които се случват на момента в хода на разговора. Още повече че с Тони репетирахме предвид информационния поток тогава, след това имаше изключително голяма динамика в събитията. Така че ни се наложи да задаваме много други, а и по-сложни въпроси.

- Кои гости още чакате?

- Аз чакам Григор Димитров. Казвам го с някакво очакване и с усещането, че ние, журналистите, сме сбъркали и бъркаме очевидно в работата си, за да стигаме дотам такива звезди от ранга на Григор Димитров да са трудно достижими за нас. Всъщност би трябвало, когато народът толкова много ги обича и им се радва, и когато толкова много ги е подкрепял - гледали сме неговите мачове, стискали сме му палци, за него да е удоволствие да общува с българските журналисти. Оказва се мисия невъзможна. Говорих с моя колега Петър Бакърджиев, че Димитров не е присъствал на награждаването за спортист на годината лично. За някои това е било леко неуважително. Аз няма да престана да се радвам, че Григор Димитров е български тенисист, той постигна огромни успехи. Той получава моята безрезервна подкрепа, но много ми се иска да имаме възможност да стигаме до тези успели българи, защото те са наистина хубавата новина. Тя ни липсва все повече, а искаме да я разказваме на хората, за да ги дарява с положителни емоции.

- Как се чувствате 6 месеца след като поехте сутрешния блок - напаснахте ли се с колегата ви Антон Хекимян?

- Много добре се чувствам. И двамата с Тони сме много експанзивни и емоционални. Често спорим за нещата, които правим. Това е полезно за предаването - колкото повече гледни точки, толкова по-голяма обективност има в поднасянето на информацията. С него се развихме през това време като двойка. Вече започваме да изпитваме това усещане да се разбираме без думи. Само с поемането на въздух,

с правенето на паузи
знаем кога единият
иска да се включи,
да зададе въпрос,

да смени темпото или хода на разговора.

- Поделяте ли си ролите - единият да задава по-неудобните въпроси?

- Никога не сме имали такъв сценарий. С него обсъждаме разговорите, за да сме наясно каква е идеята и целта на интервюто, кои са задължителните въпроси, които искаме да зададем, и да сме достатъчно актуални, за да не пропуснем темите на дневния ред. Следим непрекъснато информационния поток. Нашите продуценти много ни помагат за това.

- Как се прави сутрешен блок?

- Това е непрестанен процес. Казвам го за хората, които си мислят, че е нещо забавно - приключваш в 9,30 ч и след това цял ден си свободен. Това въобще не е така. След 9,30 ч почват вътрешните планьорки в екипа. Следва общата планьорка с колегите от новини и актуални програми. На нея се обсъжда с ръководството това, което предстои да бъде направено и излъчено, темите за следващия ден. После се започва с каненето на гости. Разбира се, нашите идеи са едно, а това дали хората ще приемат нашата покана - съвсем друго. В процеса едни отпадат, други се появяват. Има стресови ситуации, защото понякога се получават дупки, които трябва да запълниш. Най-критично става, когато има извънредна ситуация - не дай си боже някакво бедствие или взривове, както беше в Горни Лом. Тогава тръгнахме в 3 ч сутринта за жив ефир - бях изнесен водещ. Такава ситуация беше и наводнението в Аспарухово. И аз, и Тони бяхме на място - аз газих във водата, той - в калта.

- Какво видяхте там?

- Много тъга, безсилие у хората. В такива ситуации и ние като журналисти се чувстваме безсилни. Освен да отразиш фактите, няма какво друго да направиш. Виждаш целия ужас в очите на хората. Това, което можем да направим, е да накараме институциите да са малко по-активни и адекватни.

- Коя история най-много ви трогна?

- Историите от Горни Лом бяха много. Да кажем, на мъж и жена, които са работили в завод “Миджур”. Имат две деца, а останаха без работа и без дом. Жената е била на крачка от смъртта, защото при взрива тя е била при бариерата и си е тръгвала. Мъжът ѝ е чул взрива и веднага разбрал, че нещо много страшно се случва и не е знаел дали съпругата му е жива. Тя оцелява като по чудо. В същото време губят племенник, приятели, близки хора. Беше много трудно да ги накарам въобще да говорят. Давам си сметка, че когато си точен и си човек, хората се съгласяват да ти се доверяват и да ти кажат дори каква болка изпитват в момента.

Това е много трудно -
да изкараш
човешката емоция

- Водещите на сутрешни блокове са едни от най-разпознаваемите лица на всяка телевизия. На вас как ви се отразява това?

- Аз се чувствам идеално. Не ми се налага нито да се крия, нито да нося слънчеви очила, за да ходя спокойно по улиците. Случва се да ме спират. Хората го правят, за да ми кажат хубави неща. Няма как всички да те харесват и да говорят хубави неща за теб. Напълно наясно съм и не го и желая, не се стремя да се харесвам на всички.

- Вярно ли е, че телевизията мери рейтингите на водещите си и какъв е вашият?

- Това за първи път го чувам, нямам представа. Ние гледаме рейтинга на предаването ни всеки ден. Доволни сме от резултатите. По-важно е, че шефовете ни, които ни гласуваха доверие, са доволни от това, което виждат като резултати.

- Коя е най-приятната среща?

- Тази, от която и ти като водещ, и събеседникът срещу теб сте еднакво удовлетворени от това, което се е получило като разговори и интервю. Това е най-трудният баланс.