Пламен Старев е магистър по филология и по философия. През 1980 г. започва работа като репортер в един от тиражните за времето си всекидневници в България - „Народна младеж“. През 1989 г. става заместник главен редактор, изминавайки всички нива в длъжностната йерархия.
През 1992 г. той основава и става главен редактор на един от първите частни вестници в България - „Стандарт-Уикенд“. През 1993 г. изпитва необяснима любов към яхтите и е сред организаторите на най-голямата частна регата в страната - еко регата „Яхт-Уикенд“.
През 1993 г. основава Weekpress - първата специализирана агенция за „Връзки с обществеността“ (PR) в България.
Пламен е секретар на Българската асоциация на журналистите и писателите по туризма (ABUJET). Член е на СБЖ. От 1992 г. е член на Борда на директорите на Международната федерация на журналистите и писателите по туризма (FIJET).  От 2013 г. е председател на авторитетната международна комисия за присъждане на наградата „Златна ябълка“ (Golden Apple Award).
Вендъж месечно Пламен Старев води читателите на „Утро“ в интересни, екзотични и малко познати кътчета по света, в които е имал щастието да бъде.

Казабланка е най-модерният град на Северна Африка. Много европейци прекарват тук уикендите си - от Париж се стига за по-малко от 3 часа, от Ню Йорк - за малко повече от 7 часа. Разстоянието от София и от Букурещ зависи от връзките. Добри са вариантите от Истанбул и от Рим, както и от Париж и Мадрид. 
В рамките на един следобед европеецът излиза от офиса си в модерния град и се озовава в пустинен оазис или в берберска казба в Атласките планини.
Моят приятел Жак, който върти своя бизнес в Лион, ми каза, че за него, както и за много френски бизнесмени, е съвсем естествено в петъчния следобед да вземе самолета и след няколко часа да е в Казабланка.
Може да остане да се забавлява в града - възможностите са много
Може да вземе влак, автобус, самолет или кола под наем и след още няколко часа да е в Маракеш, в пустинята или в Атласките планини.
Французите много обичат Мароко. За това си имат и колониални причини. Но не е за подценяване фактът, че французите тук се оправят с единствения език, който повечето от тях знаят. Жак е полиглот, който се шегува със сънародниците си. Той ми разказа няколко вица по този повод. Има 2 държави в света, в които се знае само по един език. Това са САЩ и Франция. И в двете държави наричали човека, който говори втори език, „турист“.
Както повечето французи Жак много обича да отскача до Мароко. И го прави често. Но не само заради почивката. За него
Мароко е Голямото изкушение на Северна Африка
Според Жак няма друга държава в региона, която да е провела толкова много социални и икономически реформи през последните години. И тези промени са последователни, много амбициозни и - най-важното - успешни. В страната се усеща социално спокойствие и постоянен икономически ръст. За Жак това е важно.
Доказателство за това са хилядите километри магистрали и добре изградена транспортна инфраструктура почти в цялата страна, както и модерни телекомуникации. Той подкрепя думите си с много амбициозния мащабен проект за слънчева енергия, с най-голямото пристанище в Африка, което е в Танжер, не пропуска завода на „Рено“. Сред доводите на Жак е и модерната Казабланка, която предлага всичко, което иска европеецът плюс изкушенията на Африка. На него Каза му напомня Марсилия. И на любимия му актьор Жан Рено, който е роден тук.
Модерният град е дело на френски архитекти, които са изготвили градоустройствения му план през 20-те години на миналия век. Но това не пречи в по-късното му развитие да се комбинират десетки стилове. Странното е, че те не го правят разпокъсан, а напротив -
многото стилове го правят привлекателен
Посещава се от над половин милион туристи годишно, което го прави третия по посещаемост марокански град. Само на час път с кола е от столицата Рабат. Със своите 300 слънчеви дни в годината и 80 километра плажове Каза е сред най-модерните морски курорти в Африка.
В Белия град вярващите първо се упътват към джамията „Хасан II“. Гордостта на Мароко е сред най-големите и известни джамии в света. Впечатлява по същия начин, както Статуята на свободата пред Ню Йорк. Издигната на другия край на Атлантическия океан, тя е едновременно страж и посрещач, може да се приеме като символ на гостоприемство, но и като заплаха. Може да се приеме и като цитат от Корана, че „божият трон е върху водата“.
Влязохме с моя приятел Ертан, който е професионален гид, в истанбулските джамии. Попита ме дали нещо ми прави впечатление. Много неща ме впечатляват, особено размерите - му отговорих. Тогава той ми обърна внимание на особената геометрия на сградата. На пръв поглед всичко си беше наред - мрамор, мозайки, стъклописи, арабските букви, които никой не може да прочете днес... Но във вътрешността ги нямаше спокойните извивки, характерни за исляма. Стените се съединяваха чрез остри ъгли, типични за християнските храмове. Това не се дължи единствено на френския архитект Мишел Пинсо. На него му е било наредено
така да планира сградата, че дори римската базилика „Св. Петър“ да се чувства удобно вътре
Друга важна особеност е свободният вход и за немюсюлманите.
В подземието е огромен хамам, който днес има само „представителни функции“ - да му се възхищават чуждестранните туристи. Екскурзоводите не знаят или не искат да обясняват в детайли значението на многото му стаи, строго разпределени за владетеля, жените му, най-близкото му обкръжение и за останалите, също строго разделени на мъже и жени с дебели стени, а някъде и с метални решетки, които дори със сила трудно биха били разбити.
„Хасан II“ е създаден, за да поразява друговерците и да удивлява правоверните. Мраморът е доставян от Агадир, кедърът - от Атласките планини, гранитът - от Тафрауте и стъклата /единствената вносна стока/ - от Венеция. За строежа мосю Пинсо е разполагал с огромен бюджет от 750 милиона долара. По-голямата част от тях са волни пожертвования на вярващите мюсюлмани.
Казабланка е типичен космополитен град с огромни булеварди.
„Цариградско шосе“ може да бъде само част от едната им посока
Заради булевардите някои го сравняват с Бевърли хилс. Символ на търговския център са двете 28-етажни кули близнаци в цвят слонова кост. В широк диаметър около кулите са стотици съвременни сгради, пълни с офиси. Над 60 на сто от предприятията в страната имат офиси тук. Всички важни европейски банки имат свои представителства. Счита се не само за символ на икономическата мощ. Той е и финансов, търговски медиен център. Градът консумира 30% от мароканското електропотребление.
До лъскавите сгради от стъкло и стомана могат да се видят елегантно остаряващи жилища в колониален стил. Пълно е с шикозни ресторанти с френски стил и изобилие от чи-чи клубове. Цялата световна кухня сякаш е изсипана тук: паста, тапас, китайска супа, японско суши, хамбургери и арабската кавърма, която много прилича на банската.
Казабланка е истинско пиршество за сетивата и за стомасите. Тук има заведения за всеки вкус. Мароканците твърдят, че
само три нации разбират от добрата храна: французите, италианците и... мароканците
По разнообразие на използваните подправки третата изпреварва първите две.
Дали е в световната тройка може да се спори, но безспорно мароканската кухня е сред най-известните в света. Тажините, интересното комбиниране на солени и сладки вкусове, кускуса, разнообразието от пресни зеленчуци, пастилата, агнешкото мечуи, пресните риби остават възхитителни гастроспомени.
Ако тръгнете да търсите задимени салони в затънтени улички, т.е. ако търсите Казабланка на Хъмфри Богарт, ще се разочаровате. Много заведения се опитват да копират историята, но безуспешно. Е, ще ви упътят към RickТs Cafe, но разликата между копието и оригинала е чувствителна. Онази Казабланка е мъртва. Няма ги мъжете като холивудското видение Хъмфри Богарт, нито жените като абсурдно красивата Ингрид Бергман. Иначе мъже и жени има достатъчно и те са като всички жители на големите градове по света. И Казабланка не е краят на света. По-скоро е входът към Африка. И най-вече към Мароко - към зелената столица Рабат, към архитектурното бижу Фес, към града-приказка Маракеш, към модерните курорти Агадир, Есауира и много други. 

Кралство Мароко

Кралство Мароко се простира в северозападната част на региона Магреб в Северна Африка. То лежи на Атлантическия океан и е вход към Средиземно море.
В късния ХIХ век, след вековно управление на мюсюлмански династии, Мароко попада под силно европейско влияние, последователно колонизирано от Испания и Франция. Своята независимост извоюва през 1956 г.
Идвайки на престола през 1999 г., крал Мохамед VI предприема поредица от икономически и социални реформи, включително приемането на нова конституция. Той дава на жените повече права. Загрижен за бедните, създава нови работни места.
Официалната му титла е „Негово величество крал Мохамед Шести, главнокомандващ на правоверните, нека Всевишният го възнагради с победа“. Син е на Хасан II, който е син на Мохамед V. Мохамед VI е женен за принцеса Лала Салма и има 2 деца.