Историята на взаимоотношенията между църквата и държавата в младата, току-що получила Освобождението си България, е тема на книгата, която бе представена преди дни в Историческия музей в Русе. Книгата всъщност представлява докторската дисертация на един от паметните български свещеници - Великотърновския митрополит Стефан, който е оглавявал старопрестолната епархия от 1962 година до кончината си през 1995 г. Впрочем, архиереят е бил близък приятел на Доростолския и Червенски митрополит Софроний. Докторатът е написан на немски език, а за да бъде издаден сега, близо 70 години след създаването му, е бил преведен на български език.  
На първото официално представяне на книгата, за домакин на което бе избран именно Русе, присъстваха Русенският митрополит Наум, академик Иван Радев и професор Невяна Дончева от Великотърновския университет, народният представител от Патриотичния фронт Искрен Веселинов, университетски и училищни преподаватели, историци, общественици.
Книгата, която днес представяме за първи път, е докторският труд на митрополит Стефан, който той е защитил блестящо през 1943 година в германския град Бреслау, каза владиката Наум. Той припомни, че покойният архиерей е роден през 1907 година във варненското село Чернево като седмо дете в семейството. През 1921 година е приет в Пловдивската духовна семинария, която завършва шест години по-късно. От 1928 до 1932 г. е студент в Богословския факултет на Софийския университет, а през 1935 г. приема монашество в катедралния храм „Света Богородица“ във Варна от Варненския митрополит Симеон. Впечатлен от всеотдайността на младия монах и от неговия интелектуален потенциал, митрополит Симеон му издейства едногодишна езикова стипендия във Фрибург, Германия. След завръщането си от това езиково обучение о.Стефан е ръкоположен за йеромонах.
Удивително е колко задълбочено, аналитично и мъдро разглежда процесите в България и взаимоотношенията между църквата и държавата един млад мъж, коментира акад.Иван Радев. Изненадан съм как този млад човек постига такъв синтетичен образ на цялостната картина от времето, за което пише, като при това не дава превес на своите убеждения и нагласи като свещеник, добави той. Очакванията, че щом е духовник, ще тегли, образно казано, чергата към себе си, не се оправдават - неговият труд е обективен, наситен с множество факти и изследвания на сложните взаимовръзки, които създават една жива и интригуваща картина на този сложен и важен за страната период, добави академикът. Той призна, че е имал една-единствена среща с митрополит Стефан на живо, но е запомнил неговата благост, съчетана с мъдрост.
О.Стефан заминава за Германия за втори път през 1940 година, за да следва право в Бреслау, а се връща оттам през 1944 г., малко преди смяната на политическия режим, вече със защитена докторска степен. По силата на тези обстоятелства той е част от онова поколение, което е поколението на прекършени характери и на смазани възможности, обяснява акад.Радев. При друго развитие на нещата дядо Стефан със сигурност щеше да продължи своя път на задълбочени разработки в сферата на правото, на държавността и други съществени теми, но само фактът, че е следвал и дори защитил докторат в Германия точно по времето на Втората световна война, вече налага върху него един печат за българската власт след 9 септември 1944 година. Вероятно тъкмо поради това книгата „Църквата и държавата в България (1878-1918)“ на Великотърновския митрополит д-р Стефан е изключително ценна за всички, които отдават предпочитания на историческите истини и светлите личности в българската духовност.