Да си роден на един ден и в един месец с брат си, но да не сте близнаци - това е рядък феномен, но в семейството на главния финансист на Община Русе Емилия Пенева е факт. 23 юни е огромен празник за семейството, защото Емилия и брат й Пламен, който е с осем години по-голям от нея, празнуват рожден ден. Традицията е цялото семейство да се събира в дома на родителите й в Борово, а майка й, която е професионален готвач, винаги се приготвя подобаващо. Емилия разказва, че задължително празнува рождения си ден и с приятели, но след като се е съобразила с деня на фамилния празник. Това е още един повод аз и брат ми заедно със семействата ни, освен на големите християнски празници, да се събираме в дома на родителите ни, казва Емилия.
44-годишната финансистка е зодия рак и до 2011 г. живее в Борово. През декември същата година Емилия напуска родното градче и започва работа като директор на дирекция „Финансово-стопански дейности“ в Община Русе в екипа на кмета Пламен Стоилов. А в началото на декември 2014-а съвсем заслужено Емилия получи
престижното отличие „Общински финансист на годината“
на Националното сдружение на общините за активен принос в развитието на децентрализацията, придружено и от предметна награда - дигитална фоторамка.
Но това не е първото отличие на Емилия. През 2004 г. тя е избрана за общински финансист, но на малка община. През 2008-а пък печели конкурс за иновационни практики в общинските финанси, също в малка община. За финансистката отличията не са очаквани, а по отношение на успехите си тя е твърде скромна. Споделя, че това са титли, които може да се носят от определени хора, но не счита, че заслугата е само на един човек. „Отличието е за целия екип, защото сам човек няма възможност да свърши целия обем работа. Наградата е по-скоро за целия екип, а не само за мен“, казва Емилия. 
Всъщност мечтата на Емилия като дете е да работи в банка, защото професията й харесва, но по стечение на обстоятелствата след като завършва основно образование в Борово, не се насочва към икономиката. По онова време родителите й пътуват много в чужбина, а баща й знаел перфектно немски. Именно по негово искане през 1989 г. тя кандидатства в сегашната Английска гимназия. Тогава в града все още няма немска гимназия, а тя е
от първия випуск в Английската с профил немски
„Имахме много роднини в чужбина и пътувахме всяко лято до Германия или Чехия. Бях много впечатлена, когато татко провеждаше разговори на немски“, разказва Емилия и си спомня, че още тогава вече е знаела отделни думички. И тогава, и сега е убедена, че човек трябва да знае език, защото това е изключително богатство. За съжаление, не го практикува, освен когато ходи на почивки, но споделя, че това се случва все по-рядко.
По онова време Английската е елитно училище, приемът е след седми клас и Емилия решава да опита дали ще я приемат, защото не е ходила на допълнителни уроци, а истинското й желание е след осми клас да кандидатства в Икономическия техникум. Но съдбата очевидно е решила друго и тя изкарва много високи оценки на изпитите по математика и български език и се записва да учи в Английската. Най-ярките й спомени са за нейния класен ръководител хер Волф. „Той беше немец със съзнание извън това на българина. Изискваше от нас неща, които впоследствие винаги са ни помагали в живота. Той беше изключително дисциплиниран и изискваше същото и от нас. Всичко, което съм научила в училище, ми е било в голяма помощ“, разказва Емилия. 
След средното образование тя е твърдо решена да следва мечтата си и през 1994 г. завършва висшето си образование в Стопанската академия в Свищов. Реших, че след като знам език, но няма да се занимавам с него професионално,
ще продължа мечтата си и ще стана банкер
казва тя. Кандидатства само там с една единствена специалност - счетоводство и контрол. В академията продължава обучението си по немски още две години и с дипломата си получава и удостоверение за преводач на немска литература. „Никога не съм превеждала. Имаше възможност да ходим на бригади, но и от това не можах да се възползвам, защото много рано се омъжих“, разказва Емилия.
Още докато следва в академията, през 1990 г. се ражда дъщеря й Велиана, която в момента е студентка, а едновременно с това работи и като фризьор. Емилия има и син Петислав на 20 години, който върви по нейните стъпки и учи финанси в Свищов. Тя не иска да вади на показ личния си живот и само споделя, че е разведена, но до нея има мъж, с който живее на семейни начала.
През 1994 г., дори преди да се дипломира, Емилия сбъдва мечтата си. Първата й месторабота е в офиса на Балканбанк в Борово, където постъпва като счетоводител. През 1996 година обаче банката фалира и младата специалистка продължава кариерата си отново като счетоводител, но в офис на ОББ в родния й град. След около две години и този офис затваря и Емилия се насочва към общинската администрация в Борово. „Нямаше друга алтернатива за развитие. Трябваше да си сменя местоживеенето, за да продължа да работя това, което желая. Това не беше лоша идея, но и семейството оказа влияние и предпочетох да остана там и да отгледам децата си“, спомня си финансистката. През 1999 г. става главен счетоводител на общинската служба за социално подпомагане, а от 1 юли 2000 г. - директор „Финансово-стопански дейности“ в Община Борово. 11 години по-късно получава предложение да оглави същата дирекция, но вече в Община Русе. И на 5 декември 2011г.
започва работа в екипа на кмета Пламен Стоилов
Въпреки че изглежда спокойна, Емилия споделя, че това не е съвсем така и обяснява, че в работата си трябва да балансира между възможност и невъзможност, необходимост и вариант дадено нещо да се случи или отложи, между отделните характери в различните дирекции, колеги, граждани, да умее да контактува с всички, да умее да изслушва и да влиза в проблема. Мрази да чува „не“ и „няма да стане“. „Лично аз никога не съм категорична, че нещо няма да стане, докато не го обмисля. Когато съм убедена, че наистина няма вариант, казвам, че периодът не е удачен, но ако предложението, което трябва да се случи, е добро, винаги търся начин. Не е нормално, отговорно и достойно да кажеш „няма да стане“, преди да си го обмислил. Затова когато поставям задачи, съм казала на служителите да ги обмислят и да не ми отговарят веднага“.
Другата й максима е, че когато претърпи неуспех, има обективна причина да започне отначало и това начало да бъде по по-добър начин от предишния. „Имала съм лоши моменти и в личен план, и на работа. Има моменти, в които човек може да изпадне в отчаяние, незнание, безизходица за решаване на определен проблем, но считам, че няма проблеми, които не могат да бъдат решени, просто начинът е добър или лош. Човек трябва да е упорит и да намира сили да продължи винаги напред, категорична е финансистката.
Когато не се занимава със сметките на Общината, Емилия
обича да се разхожда сред природата и да върви пеша
„Единственото нещо, което ме разтоварва, е да изляза сред природата. Дори само да мина през центъра или парка, се чувствам отпочинала. Много се зареждам с пътувания. Любимото ми място в България са Родопите. Всяка година през пролетта ходя там и никога не ми омръзва. Хубаво е човек да пътува и в чужбина, но за съжаление тази година не успях“, усмихва се Емилия. При всеки удобен момент тя се прибира и в родното Борово, където винаги я посрещат родителите й, които вече са пенсионери. Освен това там тя има много спомени и приятели, за които за съжаление все по-рядко й остава време. 
Емилия е една от най-стилните дами в общинската администрация и, разбира се, като всяка жена обича и се разтоварва, като пазарува. „Мисля, че като работиш в такава институция, където има много хора, срещаш се и с граждани, трябва да се обличаш подобаващо и делово, а професията и длъжността задължително да отговарят на облеклото“, категорична е финансистката. Тя е в перфектна форма, но споделя, че спортува много рядко за разлика от ученическите години, когато в основното училище е тренирала хандбал и лека атлетика. „Имахме уникален учител по физическо. Този човек поколения ученици научи на хора, запали много хора по спорта и ни научи да го обичаме. Имаше ученици, на които не им се отдаваше, но той беше много стриктен. Знаеше, че развитието на децата преминава през спорта и физическата подготовка, и го изискваше от всеки в нормални граници“, разказва финансистката.
И вероятно защото е попадала на такива незабравими учители и е имала късмета на добрия родителски пример, в живота днес Емилия не може да се примири с подлостта, глупостта и невежеството на хората, а ако това е съчетано със самочувствие, просто я убива. „Човек не може да знае всичко и няма лошо, когато сбъркаш да кажеш, че си направил грешка. Всяко нещо е поправимо, стига да не е целенасочено и злонамерено. Човек трябва да бъде откровен и да постъпва винаги достойно, независимо какво носи това след себе си“, казва финансистката и допълва философски, че не се знае какво печелим, когато губим нещо. Емилия обича позитивните хора, а истински я зареждат усмивките на децата й и на близките й. Другата й радост е, когато в града ни се случва нещо различно.